Престъпление и наказание в 21 век в центъра на Санкт Петербург
В столицата на царете Олег Соколов, вманиачен професор историк и експерт по Наполеон, умъртви и разчлени младата си държанка, преди да се опита да се самоубие. Тази вест ще го запише в историята.
Няма речи. Само сълзи. Церемонията се състоя в църквата " Света Троица ", прекомерно дребна, с цел да побере стотиците хора, пристигнали да изкажат последна респект на Анастасия Йешченко, убита седмица по-рано. Обикновено съгласно православния ритуал ковчегът остава отворен в църквата. Свещеникът опява тялото на умрелия, а роднините поставят цветя. Този път ковчегът остана затворен. След църковната работа, шествие отива в дома на родителите на момичето. По всички улици на Старовеличковская, дребното родно село на Анастасия, в Краснодарския край, хората са излезли от домовете си, с цел да се причислят към шествието. На гробището Галина, майката на жертвата, припада. Дълбоко покъртен, 49-годишен служител на реда оказва помощ да бъде откарана в болничното заведение.
От пандиза си в Санкт Петербург Олег Соколов бе угрижен дали личната му майка се е почувствала неловко, когато чула какво е направил. Чрез своя юрист Александър Почуев той предложи и материална помощ за по-доброто образуване на погребението на жертвата си: „ Не да откупи виновността, а да смекчи нещастието ", сподели Почуев, преди да призове пресата да почете тридневен печал и безмълвие. „ Прекомерният интерес към детайлите на това закононарушение демонстрира неналичието на благосклонност в обществото. „ Какво ли знаем за съветската отбрана? Какво ли знаем за ликвидиране по славянски? "
В нощта на петък против събота - 8 против 9 ноември, таксиметров водач вижда пийнал мъж, трептящ в замръзналия канал на Мойка, в центъра на Санкт Петербург. Той се обажда за помощ. В незабавното поделение мъжът се лекува от хипотермия и дава своята идентичност: Олег Соколов, 63-годишен. Той не е какъв да е. Виден член на RVIO (Руското сдружение на военната история, ултрапатриотична организация отпред с министъра на културата Владимир Медински), другар на авторитетни предприемачи, професор по история в Държавния университет на града, знаменит специалист по Наполеон (именно в това качество през 2003 година президентът Жак Ширак го награждава с ордена Рицар на Почетния легион), буен фен на историческите възстановки, Соколов уважава на първо място борбата при Москва, кланицата от 1812 година, наречена от руснаците Бородино, която борба и Русия и Франция считат за извоювана. Той към момента обича да бъде именуван " Сир ", обича да парадира в имперска униформа, приказва френски, избухва в час по история, с цел да впечатли студентите си и репутацията му на академик, ексцентричен и ядосан маниак излиза отвън рамките на феновете на военната тактика. През последните години той се приближи се към френската последна десница, причисли се към научния съвет на " Issep ", проучвателен институт, учреден от Марион Марешал в Лион. Но в онази ноемврийска нощ Соколов наподобява тъкмо като остарял алкохолик, трептящ от мраз, откакто се разхожда във водите на Прибалтийска Венеция. В болничното заведение служител на реда вижда мократа му раница. Той я отваря и открива две женски ръце и револвер. В дома на историка следователите попадат на глава и трион. Краката и тялото ще бъдат открити по-късно, в различен канал. Ще бъде открит и скелет, който не е обвързван със случая. Няма що съветска история.
Олег Соколов признава закононарушението си. Във всеки случай, камери за видеонаблюдение увековечават измежду нощ по какъв начин се люлее и торбички в тъмната вода, където преди време е хвърлено тялото на Распутин. Той споделя, че по време на спор два дни по-рано, на 7 ноември е умъртвил 24-годишната си партньорка, негова някогашна студентка, с която споделя живота си и пристрастеността си към Наполеон. Той пледира за самоотбрана. Според него " Настя ", до момента в който ридаейки изрича името й в пандиза по време на разпита, сниман и предаван по съветски канали, го е предизвика. Тя го била заплашила с нож, тъй като той възнамерявал да прекара уикенда с децата си, родени от предходна връзка. „ Този ден тя бе обезумяла магьосница, както тези от книжките с разкази ", сподели той на полицията. Сергей, братът на младата жена, показва друга версия. Той е последният, който беседва с нея по телефона в нощта на изгубването й: „ Тя искаше да отиде на рождения ден на другар. Олег ревнуваше, той я преби, тя си потегли. Уви, вечерта тя се върна за движимостите си. "
Олег Соколов призна, че е стрелял четири пъти по своята другарка с рязана пушка. Според последните следствия в една шокирана от убийството Русия, Анастасия си е легнала след разногласието. Соколов я е простреля в слепоочието в съня й, след което е стрелял още три пъти. На идващия ден, като че ли все едно нищо не се е случило, той посрещна посетители в първокласния си апартамент, до момента в който Анастасия лежи в заключена стая. Когато гостите му си потеглят, той взема решение да се отърве от тялото, като го разчленява с трион и кухненски нож. Задачата била мъчителна, професорът почнал да пие, с цел да има нерви и мощ, от ден на ден и повече, до момента в който не паднал... в Мойка. Той е възнамерявал след закононарушението си да се самоубие в униформа и шапка от обичаната му ера пред крепостта Свети Петър и Павел.
В деня след самопризнанието си Олег Соколов беше изключен от научния съвет на RVIO, изключен от " Issep " на Марион Маришал и уволнен от университета за " аморално държание ", само че съгласно юриста му не му било обявено, с цел да не се усложни психоемоционалното му положение, близо до лудостта. " Кремъл приказва за " колосален, само че изолиран акт " ; Александър Невзоров, прочут съветски ефирен публицист и народен представител от Дума, " типично петербургско закононарушение ". Разследващите източници, злокобните елементи, цветният портрет на килъра и, несъмнено, мястото на убийството рисуват във въображението и сигурно в това на руснаците - сянката на Расколников, основния воин на „ Престъпление и наказване, оня „ свръхчовек " в един миг, който в своята самонадеяност на всемогъщество позволява да убива. Често обаче Расколников цитира Наполеон: „ Ако един ден [той] не беше имал смелостта да разстреля обезоръжена навалица, никой нямаше да му обърне внимание и той щеше да остане чужд ".
Соколов би могъл да бъде и Иван на „ Братя Карамазови ": „ Ако Бог не съществува, значи всичко е разрешено. Той е споделил на полицията, че е възнамерявал, след закононарушението си, да се самоубие в преоблечен във военна униформа и шапка в жанр Наполен, пред крепостта Петър и Павел, с сантиментален жест. Театралност на антигероя, безценен на Русия. За брата на Анастасия „ Соколов е просто принудител, манипулативен човек и палач ".
През 2008 година една от неговите студентки подала тъжба против него, без да е стартирано следствие. Жертвата, анонимна, само че чиито показания са оповестени във всекидневника „ Московски комсомолец ", споделя, че професорът, на който тя е била държанка и желала да го напусне, я вързал за стол, до момента в който заплашвал да й залепи на лицето гореща ютия. „ Всеки път, когато го молех да спре, той ме удряше по-силно и заплашва да ме убие и погребе тялото ми в бунище. " Бруталността на професора на работното му място също беше известна, само че той в никакъв случай не се притесняваше. Във видеоклип в YouTube той може да бъде забелязан яростно да гони двама студенти, които го разпитвали по обвиняване в плагиатство, на което той е обектът.
Миналата година отчетът на Хюман Райтс Уоч цитира изследване на съветското държавно управление за 2011 година, съгласно което всяка пета жена е претърпяла домашно принуждение в Русия, като 70 % от жертвите не се оплакват. Закон, признат през 2017 година, също декриминализира огромна част от домашното принуждение, като благоприятства безнаказаността на причинителите.
Интернет петиция събра 85 000 подписа с искане за оставката на декана и няколко чиновници на университета в Санкт Петербург, които са оставиха Соколов да продължи да преподава. Ако това е съветска история, убийството на Анастасия Йешченко е нищо повече от следващото принуждение върху жена. В досъдебното задържане до 8 януари 2020 година Соколов е изправен пред 15 години затвор. /БГНЕС
Няма речи. Само сълзи. Церемонията се състоя в църквата " Света Троица ", прекомерно дребна, с цел да побере стотиците хора, пристигнали да изкажат последна респект на Анастасия Йешченко, убита седмица по-рано. Обикновено съгласно православния ритуал ковчегът остава отворен в църквата. Свещеникът опява тялото на умрелия, а роднините поставят цветя. Този път ковчегът остана затворен. След църковната работа, шествие отива в дома на родителите на момичето. По всички улици на Старовеличковская, дребното родно село на Анастасия, в Краснодарския край, хората са излезли от домовете си, с цел да се причислят към шествието. На гробището Галина, майката на жертвата, припада. Дълбоко покъртен, 49-годишен служител на реда оказва помощ да бъде откарана в болничното заведение.
От пандиза си в Санкт Петербург Олег Соколов бе угрижен дали личната му майка се е почувствала неловко, когато чула какво е направил. Чрез своя юрист Александър Почуев той предложи и материална помощ за по-доброто образуване на погребението на жертвата си: „ Не да откупи виновността, а да смекчи нещастието ", сподели Почуев, преди да призове пресата да почете тридневен печал и безмълвие. „ Прекомерният интерес към детайлите на това закононарушение демонстрира неналичието на благосклонност в обществото. „ Какво ли знаем за съветската отбрана? Какво ли знаем за ликвидиране по славянски? "
В нощта на петък против събота - 8 против 9 ноември, таксиметров водач вижда пийнал мъж, трептящ в замръзналия канал на Мойка, в центъра на Санкт Петербург. Той се обажда за помощ. В незабавното поделение мъжът се лекува от хипотермия и дава своята идентичност: Олег Соколов, 63-годишен. Той не е какъв да е. Виден член на RVIO (Руското сдружение на военната история, ултрапатриотична организация отпред с министъра на културата Владимир Медински), другар на авторитетни предприемачи, професор по история в Държавния университет на града, знаменит специалист по Наполеон (именно в това качество през 2003 година президентът Жак Ширак го награждава с ордена Рицар на Почетния легион), буен фен на историческите възстановки, Соколов уважава на първо място борбата при Москва, кланицата от 1812 година, наречена от руснаците Бородино, която борба и Русия и Франция считат за извоювана. Той към момента обича да бъде именуван " Сир ", обича да парадира в имперска униформа, приказва френски, избухва в час по история, с цел да впечатли студентите си и репутацията му на академик, ексцентричен и ядосан маниак излиза отвън рамките на феновете на военната тактика. През последните години той се приближи се към френската последна десница, причисли се към научния съвет на " Issep ", проучвателен институт, учреден от Марион Марешал в Лион. Но в онази ноемврийска нощ Соколов наподобява тъкмо като остарял алкохолик, трептящ от мраз, откакто се разхожда във водите на Прибалтийска Венеция. В болничното заведение служител на реда вижда мократа му раница. Той я отваря и открива две женски ръце и револвер. В дома на историка следователите попадат на глава и трион. Краката и тялото ще бъдат открити по-късно, в различен канал. Ще бъде открит и скелет, който не е обвързван със случая. Няма що съветска история.
Олег Соколов признава закононарушението си. Във всеки случай, камери за видеонаблюдение увековечават измежду нощ по какъв начин се люлее и торбички в тъмната вода, където преди време е хвърлено тялото на Распутин. Той споделя, че по време на спор два дни по-рано, на 7 ноември е умъртвил 24-годишната си партньорка, негова някогашна студентка, с която споделя живота си и пристрастеността си към Наполеон. Той пледира за самоотбрана. Според него " Настя ", до момента в който ридаейки изрича името й в пандиза по време на разпита, сниман и предаван по съветски канали, го е предизвика. Тя го била заплашила с нож, тъй като той възнамерявал да прекара уикенда с децата си, родени от предходна връзка. „ Този ден тя бе обезумяла магьосница, както тези от книжките с разкази ", сподели той на полицията. Сергей, братът на младата жена, показва друга версия. Той е последният, който беседва с нея по телефона в нощта на изгубването й: „ Тя искаше да отиде на рождения ден на другар. Олег ревнуваше, той я преби, тя си потегли. Уви, вечерта тя се върна за движимостите си. "
Олег Соколов призна, че е стрелял четири пъти по своята другарка с рязана пушка. Според последните следствия в една шокирана от убийството Русия, Анастасия си е легнала след разногласието. Соколов я е простреля в слепоочието в съня й, след което е стрелял още три пъти. На идващия ден, като че ли все едно нищо не се е случило, той посрещна посетители в първокласния си апартамент, до момента в който Анастасия лежи в заключена стая. Когато гостите му си потеглят, той взема решение да се отърве от тялото, като го разчленява с трион и кухненски нож. Задачата била мъчителна, професорът почнал да пие, с цел да има нерви и мощ, от ден на ден и повече, до момента в който не паднал... в Мойка. Той е възнамерявал след закононарушението си да се самоубие в униформа и шапка от обичаната му ера пред крепостта Свети Петър и Павел.
В деня след самопризнанието си Олег Соколов беше изключен от научния съвет на RVIO, изключен от " Issep " на Марион Маришал и уволнен от университета за " аморално държание ", само че съгласно юриста му не му било обявено, с цел да не се усложни психоемоционалното му положение, близо до лудостта. " Кремъл приказва за " колосален, само че изолиран акт " ; Александър Невзоров, прочут съветски ефирен публицист и народен представител от Дума, " типично петербургско закононарушение ". Разследващите източници, злокобните елементи, цветният портрет на килъра и, несъмнено, мястото на убийството рисуват във въображението и сигурно в това на руснаците - сянката на Расколников, основния воин на „ Престъпление и наказване, оня „ свръхчовек " в един миг, който в своята самонадеяност на всемогъщество позволява да убива. Често обаче Расколников цитира Наполеон: „ Ако един ден [той] не беше имал смелостта да разстреля обезоръжена навалица, никой нямаше да му обърне внимание и той щеше да остане чужд ".
Соколов би могъл да бъде и Иван на „ Братя Карамазови ": „ Ако Бог не съществува, значи всичко е разрешено. Той е споделил на полицията, че е възнамерявал, след закононарушението си, да се самоубие в преоблечен във военна униформа и шапка в жанр Наполен, пред крепостта Петър и Павел, с сантиментален жест. Театралност на антигероя, безценен на Русия. За брата на Анастасия „ Соколов е просто принудител, манипулативен човек и палач ".
През 2008 година една от неговите студентки подала тъжба против него, без да е стартирано следствие. Жертвата, анонимна, само че чиито показания са оповестени във всекидневника „ Московски комсомолец ", споделя, че професорът, на който тя е била държанка и желала да го напусне, я вързал за стол, до момента в който заплашвал да й залепи на лицето гореща ютия. „ Всеки път, когато го молех да спре, той ме удряше по-силно и заплашва да ме убие и погребе тялото ми в бунище. " Бруталността на професора на работното му място също беше известна, само че той в никакъв случай не се притесняваше. Във видеоклип в YouTube той може да бъде забелязан яростно да гони двама студенти, които го разпитвали по обвиняване в плагиатство, на което той е обектът.
Миналата година отчетът на Хюман Райтс Уоч цитира изследване на съветското държавно управление за 2011 година, съгласно което всяка пета жена е претърпяла домашно принуждение в Русия, като 70 % от жертвите не се оплакват. Закон, признат през 2017 година, също декриминализира огромна част от домашното принуждение, като благоприятства безнаказаността на причинителите.
Интернет петиция събра 85 000 подписа с искане за оставката на декана и няколко чиновници на университета в Санкт Петербург, които са оставиха Соколов да продължи да преподава. Ако това е съветска история, убийството на Анастасия Йешченко е нищо повече от следващото принуждение върху жена. В досъдебното задържане до 8 януари 2020 година Соколов е изправен пред 15 години затвор. /БГНЕС
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ