Какво се променя при обмяната на левове в евро от 1 юли
Процесът по обмяна на левовете с евро върви по проект и няма учредения за терзание от оставащите в обращение средства. Това съобщи икономическият публицист и водещ на „ РеВизия " Йордан Бързаков в студиото на „ Твоят ден ". По думите му близо 92% от наличните левове към този момент са изтеглени от обращение, а останалите към 2,3 милиарда лв. не съставляват нещо извънредно на фона на общото количество кешови средства в стопанската система.
Бързаков обърна внимание, че част от комерсиалните банки ще продължат безплатния продан на левове в евро и след 30 юни , въпреки това да не е законово условие. Той предложи жителите авансово да се осведомят от обслужващите ги банки за изискванията и опциите за продан на по-големи суми.
Припомняме, че от 1 юли изтича интервалът, в който комерсиалните банки и „ Български пощи " са задължени да обменят левове в евро без такса, като след тази дата те ще могат сами да дефинират изискванията за услугата. Българската национална банка обаче ще продължи да обменя левове в евро гратис, без ограничаване във времето и без предел на обменяните суми, по формалния курс от 1,95583 лв. за едно евро.
Основен акцент в диалога в ефира на NOVA NEWS беше настояването за инспекция на разноските за пенсии и обществени заплащания. Според Бързаков сходен разбор е нужен, тъй като би трябвало да се откри дали нарастванията на пенсиите през последните години са били финансово обосновани. Той акцентира, че ролята на Сметната палата е да ревизира числата и финансовата логичност зад решенията, а не да дефинира размера на пенсиите.
„ В продължение на три години пенсиите бяха увеличавани внезапно. Българските пенсии набъбнаха повече, в сравнение с страната може да понесе финансово ", съобщи Бързаков. Според него растежът на приходите не е бил задоволителен, с цел да оправдае темпа на нарастване на пенсионните разноски.
Той акцентира, че нуждата от по-високи пенсии е безспорна, само че обществото не е провело почтен диалог за цената на сходна политика. По думите му по-високите пенсионни заплащания неизбежно водят до въпроса дали би трябвало да бъдат увеличени налозите или осигурителните вноски, с цел да бъде обезпечена устойчивостта на системата.
Бързаков изрази рецензии и към отслабването на връзката сред размера на осигуровките и размера на пенсиите. Според него сега забележителна част от хората получават пенсии, които не подхождат на направените през годините осигурителни вноски, което слага под подозрение справедливостта на системата по отношение на правилно осигурявалите се жители.
Икономическият публицист означи, че проблемите не са единствено български. По думите му в цяла Европа се води спор за бъдещето на пенсионните системи поради демографската рецесия и възходящия брой пенсионери. Той даде образец с Швеция, където част от средствата се влагат на финансовите пазари за генериране на спомагателна рентабилност и понижаване на натиска върху данъкоплатците.
Като позитивна стъпка Бързаков уточни въвеждането на мултифондовата система във втория пенсионен дирек. Според него тя ще даде опция на по-младите обезпечени лица да поемат по-висок капиталов риск против евентуално по-висока рентабилност, до момента в който с наближаването на пенсионна възраст средствата последователно ще бъдат насочвани към по-консервативни принадлежности.
По отношение на плана за бюджет за 2026 година Бързаков беше сериозен. По думите му най-положителното, което може да се каже за финансовата рамка, е, че е можело да бъде и по-лоша. Той означи, че в бюджета на практика липсват структурни промени, само че призна, че не е очаквал те да бъдат заложени в документ, направен в средата на годината.
Според него ръководещите следват политика на отбягване на спорове с другите публични групи, което затруднява провеждането на непопулярни, само че нужни промени. Бързаков предизвести, че бюджетът разчита в огромна степен на инфлацията като източник на по-високи доходи.
„ Големият работен кон на този бюджет е инфлацията ", съобщи той. По думите му при осъществяване на заложените финансови разноски в стопанската система ще бъдат влети милиарди левове, което може да докара до спомагателен инфлационен напън.
Бързаков счита, че България към момента е надалеч от сюжет, сходен на гръцката дългова рецесия, само че предизвести, че продължителното отсрочване на структурни промени усилва рисковете пред обществените финанси. Според него, в случай че и през 2027 година липсват основни промени, страната може да се изправи пред доста по-сериозни стопански провокации.
Бързаков обърна внимание, че част от комерсиалните банки ще продължат безплатния продан на левове в евро и след 30 юни , въпреки това да не е законово условие. Той предложи жителите авансово да се осведомят от обслужващите ги банки за изискванията и опциите за продан на по-големи суми.
Припомняме, че от 1 юли изтича интервалът, в който комерсиалните банки и „ Български пощи " са задължени да обменят левове в евро без такса, като след тази дата те ще могат сами да дефинират изискванията за услугата. Българската национална банка обаче ще продължи да обменя левове в евро гратис, без ограничаване във времето и без предел на обменяните суми, по формалния курс от 1,95583 лв. за едно евро.
Основен акцент в диалога в ефира на NOVA NEWS беше настояването за инспекция на разноските за пенсии и обществени заплащания. Според Бързаков сходен разбор е нужен, тъй като би трябвало да се откри дали нарастванията на пенсиите през последните години са били финансово обосновани. Той акцентира, че ролята на Сметната палата е да ревизира числата и финансовата логичност зад решенията, а не да дефинира размера на пенсиите.
„ В продължение на три години пенсиите бяха увеличавани внезапно. Българските пенсии набъбнаха повече, в сравнение с страната може да понесе финансово ", съобщи Бързаков. Според него растежът на приходите не е бил задоволителен, с цел да оправдае темпа на нарастване на пенсионните разноски.
Той акцентира, че нуждата от по-високи пенсии е безспорна, само че обществото не е провело почтен диалог за цената на сходна политика. По думите му по-високите пенсионни заплащания неизбежно водят до въпроса дали би трябвало да бъдат увеличени налозите или осигурителните вноски, с цел да бъде обезпечена устойчивостта на системата.
Бързаков изрази рецензии и към отслабването на връзката сред размера на осигуровките и размера на пенсиите. Според него сега забележителна част от хората получават пенсии, които не подхождат на направените през годините осигурителни вноски, което слага под подозрение справедливостта на системата по отношение на правилно осигурявалите се жители.
Икономическият публицист означи, че проблемите не са единствено български. По думите му в цяла Европа се води спор за бъдещето на пенсионните системи поради демографската рецесия и възходящия брой пенсионери. Той даде образец с Швеция, където част от средствата се влагат на финансовите пазари за генериране на спомагателна рентабилност и понижаване на натиска върху данъкоплатците.
Като позитивна стъпка Бързаков уточни въвеждането на мултифондовата система във втория пенсионен дирек. Според него тя ще даде опция на по-младите обезпечени лица да поемат по-висок капиталов риск против евентуално по-висока рентабилност, до момента в който с наближаването на пенсионна възраст средствата последователно ще бъдат насочвани към по-консервативни принадлежности.
По отношение на плана за бюджет за 2026 година Бързаков беше сериозен. По думите му най-положителното, което може да се каже за финансовата рамка, е, че е можело да бъде и по-лоша. Той означи, че в бюджета на практика липсват структурни промени, само че призна, че не е очаквал те да бъдат заложени в документ, направен в средата на годината.
Според него ръководещите следват политика на отбягване на спорове с другите публични групи, което затруднява провеждането на непопулярни, само че нужни промени. Бързаков предизвести, че бюджетът разчита в огромна степен на инфлацията като източник на по-високи доходи.
„ Големият работен кон на този бюджет е инфлацията ", съобщи той. По думите му при осъществяване на заложените финансови разноски в стопанската система ще бъдат влети милиарди левове, което може да докара до спомагателен инфлационен напън.
Бързаков счита, че България към момента е надалеч от сюжет, сходен на гръцката дългова рецесия, само че предизвести, че продължителното отсрочване на структурни промени усилва рисковете пред обществените финанси. Според него, в случай че и през 2027 година липсват основни промени, страната може да се изправи пред доста по-сериозни стопански провокации.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ