Когато пиратките летят от деветия етаж — родителите къде са?
В столичния квартал Красно село един на пръв взор малък случай още веднъж сложи под прожекторите въпроса за родителската отговорност и публичния морал. Случаят, споделен от Петко Минчев във Фейсбук, разказва по какъв начин две деца – „ дребни и добросъвестни момченца “, на към 10 години, безнаказано хвърлят пиратки, спрей и даже кофа с блажна багра от строшен прозорец на деветия етаж. Следите от техните „ игри “ остават по первазите на долните етажи, а след тях остава и едно неловко безмълвие.
Не пиратките, а бездействието гърми
Това не е просто следващата детска беля. Това е признак на по-дълбока болест – бездействието на родители, които не осъзнават, че децата им към този момент не са единствено тяхна грижа, а част от общността, от публичното пространство, което всички споделяме. Какво би станало, в случай че една от тези пиратки бе паднала върху човек? Ако изхвърлената багра бе провокирала случай или пожар? Ние сме привикнали да оправдаваме децата с думите „ ами те са дребни, не схващат “. Да, те са дребни — само че кой би трябвало да ги научи да схващат?
Възпитанието не се изчерпва с „ гледане “
Да гледаш дете, не е същото като да го възпитаваш. Родителството не се показва единствено в обезпечаване на храна, облекла и телефон с интернет. Истинската грижа значи надзор, образец и граници. Ако едно дете безнаказано хвърля рискови предмети от деветия етаж, това не е негова виновност – това е огледало на фамилната безнаказаност. И когато някой комшия се осмели да повдигне гласа си, постоянно от другите прозорци се чува познатият шепот: „ Остави ги, деца са “.
Мълчанието е съучастничество
Този случай е малък единствено на пръв взор. В основата му стои неналичието на социална реакция, която трансформира кварталите ни в беззаконни зони сред анонимността и апатията. Когато се опасяваме да създадем забележка, когато „ не желаеме да се караме със съседите “, когато избираме да снимаме, вместо да действаме – ние ставаме безмълвни съучастници.
Постът на Петко Минчев не е донос, а цивилен сигнал. Той припомня, че даже в панелен блок човек не губи правото си да изисква ред и сигурност. Както и че разполага с видео на младите очаквания, които " някой ден ще имат огромен принос във образуването на Брутният вътрешен продукт, само че по обявними аргументи няма да споделя тук. " Време е родителите да схванат, че отглеждат не просто свои деца, а бъдещи жители. И в случай че през днешния ден им разрешават да хвърлят пиратки от деветия етаж, на следващия ден не трябва да се чудят за какво хвърлят безнаказано и морала, и закона.
Не пиратките, а бездействието гърми
Това не е просто следващата детска беля. Това е признак на по-дълбока болест – бездействието на родители, които не осъзнават, че децата им към този момент не са единствено тяхна грижа, а част от общността, от публичното пространство, което всички споделяме. Какво би станало, в случай че една от тези пиратки бе паднала върху човек? Ако изхвърлената багра бе провокирала случай или пожар? Ние сме привикнали да оправдаваме децата с думите „ ами те са дребни, не схващат “. Да, те са дребни — само че кой би трябвало да ги научи да схващат?
Възпитанието не се изчерпва с „ гледане “
Да гледаш дете, не е същото като да го възпитаваш. Родителството не се показва единствено в обезпечаване на храна, облекла и телефон с интернет. Истинската грижа значи надзор, образец и граници. Ако едно дете безнаказано хвърля рискови предмети от деветия етаж, това не е негова виновност – това е огледало на фамилната безнаказаност. И когато някой комшия се осмели да повдигне гласа си, постоянно от другите прозорци се чува познатият шепот: „ Остави ги, деца са “.
Мълчанието е съучастничество
Този случай е малък единствено на пръв взор. В основата му стои неналичието на социална реакция, която трансформира кварталите ни в беззаконни зони сред анонимността и апатията. Когато се опасяваме да създадем забележка, когато „ не желаеме да се караме със съседите “, когато избираме да снимаме, вместо да действаме – ние ставаме безмълвни съучастници.
Постът на Петко Минчев не е донос, а цивилен сигнал. Той припомня, че даже в панелен блок човек не губи правото си да изисква ред и сигурност. Както и че разполага с видео на младите очаквания, които " някой ден ще имат огромен принос във образуването на Брутният вътрешен продукт, само че по обявними аргументи няма да споделя тук. " Време е родителите да схванат, че отглеждат не просто свои деца, а бъдещи жители. И в случай че през днешния ден им разрешават да хвърлят пиратки от деветия етаж, на следващия ден не трябва да се чудят за какво хвърлят безнаказано и морала, и закона.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ