Епископ Поликарп: Ще запомним Патриарх Неофит с неговата скромност и смирение
В столичния храм " Света Неделя " от рано сутринта миряни идват, с цел да се помолят за душата на Патриарх Неофит.
„ Ще го запомним като хуманен, откровен, изпълнен със мощна религия, вяра и обич, като човек, който искаше всичко това, което е натрупал като нравствен товар през годините да раздаде на всички, които бяха към него и които изпълват пълнотата на Българската православна черква и целия български народ - това разяснява в " Денят стартира " на Българска национална телевизия Белоградчишкият свещеник Поликарп.
" Това, с което можем да го запомним е неговата невзискателност, неговото примирение, неговата благост, неговото духовно самоограничение и най-много неговата мъдрост. Той беше човек, който премисляше умно всяко едно свое решение и вземаше вярното, въпреки и доста постоянно да не доближиха до обществеността като такива. Те постоянно са давали своя плод за богатството на целия български народ, за Българската православна черква, за всички тези, които се назовават българи и които го имаха за собствен нравствен отец, патрон и ментор ", сподели свещеник Поликарп.
Загубихме един нравствен стожер, тъй като българският патриарх би трябвало да бъде точно подобен - нравствен, народен стожер, който да управлява и благовести правдата, истината и мира, и с тишината и спокойствието на духа да изявява правдата измежду индивидите, сподели още Белоградчишкият свещеник Поликарп.
Денят на поклонението пред Патриарх Неофит ще бъде разгласен и за Ден на народен печал.
Патриарх Неофит беше извънредно мил човек. Ние знаем от думите на свети деятел Павел, че любовта е цялостна с доброта. Дядо Неофит беше въплъщение на тези думи, сподели в ефира на „ Здравей, България ” на Нова тв проф. Павел Павлов, учител в Богословския факултет.
По думите му той е бил надълбоко благоверен и извънредно просветен.
„ Беше минал всички школи на българската цъква. „ От Софийската духовна семинария, духовната академия. Беше наш учител и ректор в духовната академия. По негово време Богословският факултет се върна в Софийския университет и той беше първият декан на факултета. За тези му заслуги към академичното богословие, по-късно той бе приет за „ лекар хонорис идея “ на Софийския университет. Изключително огромна чест, която рядко се оказва на българи. Целият му живот беше отдаден на България ”, акцентира Павел Павлов.
