Първо съобщение с доказателства, че у нас са живяли панди преди милиони години
В публикацията, оповестена в Journal of Vertebrate Paleontology, проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при Българска академия на науките и китайският му сътрудник Цигао Цзянцзо разказват нов тип изкопаема огромна панда (Agriarctos nikolovi) , обитавала България преди към 6 млн. години, в края на миоцена. Описанието на типа е направено по находка на изкопаеми зъби, съхранявани в сбирката на Национален природонаучен музей – Българска академия на науките, оповестяват на уеб страницата на Българската академия на науките.
Еволюцията на пандата е едва известна заради прекомерно лимитираните изкопаеми остатъци. Приема се, че директният предходник на днешната панда е фосилният китайски жанр Ailuraerctos, живял преди 8-6 млн. год. Изглежда на пръв взор необичайно, само че първите, примитивни представители на групата на пандите (Ailuropodini) са открити в Европа. Българската панда е най-късният европейски представител и най-еволюиралият, в някои връзки по-еволюирал и от упоменатия китайски жанр. Въпреки това, създателите одобряват, основавайки се на елементи в морфологията на зъбите, че балканският тип е представител на странична, редом съществувала еволюционна линия.
Авторите не изключват опцията Централна и Югоизточна Азия да е бил районът, където пандите са се зародили като група, само че по-вероятно е, съгласно данните за по-многобройните и по-ранни европейски остатъци, пандите да имат европейски генезис, преди да са се разселили към Азиатския континент, където са се запазили условия за тяхното битие. Големите панди са профилирани повече от останалите мечки във връзка с растителната храна. Всички панди наподобява са обитавали влажни гори.
Останките от българския тип демонстрират, че са фосилизирали във въглищни отсрочения, съществуващи в региона на с. Огняново, Елин Пелинско, което е индикация, че местообитанието му също е било обвързвано с влажни, заблатени гори. На растеж новият тип Agriarctos nikolovi е бил съвсем колкото актуалната панда, която може да доближи 150 кг, а кучешките му зъби са съразмерно даже по-едри, евентуално поради мощната конкуренция с други хищници, допускат учените. Изчезването на типа евентуално се дължи на мощното засушаване, известно в Средиземноморието като „ Месинска рецесия “, чиято оптималната фаза е преди към 5.6 млн. год.
Новият тип Agriarctos nikolovi е кръстен на името на доцент Иван Николов , организатор на палеонтологическата сбирка на Национален природонаучен музей – Българска академия на науките през 70-те години, който е съхранил находката в музея и има основни заслуги към българската палеонтология.
„ Реших да назовем този нов за науката тип на името на доцент Иван Николов, който беше организатор на палеонтологическата сбирка на Национален природонаучен музей – Българска академия на науките преди мен – споделя проф. Спасов. Доц. Николов е получил или намерил находката евентуално през 70-те години и от този момент тя се пази в музея. Видях двата зъба за пръв път, при започване на 80-те год., след гибелта на И. Николов, когато правех „ прощъпулника “ си в палеонтологията и до тях имаше единствено една небрежно надраскана на ръка записка, очевидно с името на находището. Бяха ми нужни доста години преди да съумея да установя, благодарение на графолог, какво написа на бележката. След това трябваше да разгадая какво се крие зад името Гюреджия – а точно, че това е остарялото име на днешното с. Огняново край Елин Пелин. Така към този момент имах ориентир от кое място е находката и каква възраст имат въглищните пластове, в които са били открити тези два зъба “, сподели проф. Николай Спасов.
Голямата панда (Ailuropoda melanoleuca) е единственият сегашен представител на тази профилирана група мечки. Пандите населяват незначителен регион от Провинция Сичуан в Китай и живеят в планински, горски местообитания, хранейки се на практика единствено с бамбук. Уникалната специализация, ограничаваща днешното местообитание на този наедрял бозайник е сложила пандата в международната алена книга като уязвим от антропогенните действия тип. С ефектната си багра и „ добродушен “ от човешка позиция външен тип, тя в същото време е необятно известна като знак на международната природозащита, любим на деца и възрастни.
Снимки: Българска академия на науките
Еволюцията на пандата е едва известна заради прекомерно лимитираните изкопаеми остатъци. Приема се, че директният предходник на днешната панда е фосилният китайски жанр Ailuraerctos, живял преди 8-6 млн. год. Изглежда на пръв взор необичайно, само че първите, примитивни представители на групата на пандите (Ailuropodini) са открити в Европа. Българската панда е най-късният европейски представител и най-еволюиралият, в някои връзки по-еволюирал и от упоменатия китайски жанр. Въпреки това, създателите одобряват, основавайки се на елементи в морфологията на зъбите, че балканският тип е представител на странична, редом съществувала еволюционна линия.
Авторите не изключват опцията Централна и Югоизточна Азия да е бил районът, където пандите са се зародили като група, само че по-вероятно е, съгласно данните за по-многобройните и по-ранни европейски остатъци, пандите да имат европейски генезис, преди да са се разселили към Азиатския континент, където са се запазили условия за тяхното битие. Големите панди са профилирани повече от останалите мечки във връзка с растителната храна. Всички панди наподобява са обитавали влажни гори.
Останките от българския тип демонстрират, че са фосилизирали във въглищни отсрочения, съществуващи в региона на с. Огняново, Елин Пелинско, което е индикация, че местообитанието му също е било обвързвано с влажни, заблатени гори. На растеж новият тип Agriarctos nikolovi е бил съвсем колкото актуалната панда, която може да доближи 150 кг, а кучешките му зъби са съразмерно даже по-едри, евентуално поради мощната конкуренция с други хищници, допускат учените. Изчезването на типа евентуално се дължи на мощното засушаване, известно в Средиземноморието като „ Месинска рецесия “, чиято оптималната фаза е преди към 5.6 млн. год.
Новият тип Agriarctos nikolovi е кръстен на името на доцент Иван Николов , организатор на палеонтологическата сбирка на Национален природонаучен музей – Българска академия на науките през 70-те години, който е съхранил находката в музея и има основни заслуги към българската палеонтология.
„ Реших да назовем този нов за науката тип на името на доцент Иван Николов, който беше организатор на палеонтологическата сбирка на Национален природонаучен музей – Българска академия на науките преди мен – споделя проф. Спасов. Доц. Николов е получил или намерил находката евентуално през 70-те години и от този момент тя се пази в музея. Видях двата зъба за пръв път, при започване на 80-те год., след гибелта на И. Николов, когато правех „ прощъпулника “ си в палеонтологията и до тях имаше единствено една небрежно надраскана на ръка записка, очевидно с името на находището. Бяха ми нужни доста години преди да съумея да установя, благодарение на графолог, какво написа на бележката. След това трябваше да разгадая какво се крие зад името Гюреджия – а точно, че това е остарялото име на днешното с. Огняново край Елин Пелин. Така към този момент имах ориентир от кое място е находката и каква възраст имат въглищните пластове, в които са били открити тези два зъба “, сподели проф. Николай Спасов.
Голямата панда (Ailuropoda melanoleuca) е единственият сегашен представител на тази профилирана група мечки. Пандите населяват незначителен регион от Провинция Сичуан в Китай и живеят в планински, горски местообитания, хранейки се на практика единствено с бамбук. Уникалната специализация, ограничаваща днешното местообитание на този наедрял бозайник е сложила пандата в международната алена книга като уязвим от антропогенните действия тип. С ефектната си багра и „ добродушен “ от човешка позиция външен тип, тя в същото време е необятно известна като знак на международната природозащита, любим на деца и възрастни.
Снимки: Българска академия на науките
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ