В Старозагорско, билката самардала, обработена със сол е много популярна.

В Старозагорско, билката самардала , обработена със сол е доста известна. Брането ѝ стартира напролет. Хора от нашия район, които постоянно си подготвят от тази „ зелена сол “ споделят, че когато береш тревата неизбежно плачеш. Миризмата е мощна и при отделяне самардалата люти. След това се чука в съд, който по селата назовават чутура. Днес в доста български домове ще се сервира агнешко месо. В някои предписания се предлага леко посоляване на ястието със самардала, която прибавя нов другоземен мирис на печеното.

Самардалата е съществена съставна част в българската шарена сол. Тя се употребява и като фалшификация за разнообразни ястия като сандвичи, ориз, картофи, меса, домати, краставици и други Представлява многогодишно тревисто растение от семейство лукови, с цветове като камбанки.

Наречена е „ българското лале ” през 2009г. в Брюксел на ревюто за цветя. В северозападна България я назовават „ див чесън ”, „ див лук ” или „ кучи лук ”. В южна, западна и югозападна България подправката е позната под имената „ стрижак ”, „ стрижалец ”, „ стрижал ”, „ стришлик ” или „ стрижалек ”. В източна и югоизточна България може да се срещне като „ самаришка трева ”, „ самадийска трева ” или „ самадишка трева ”. В някои елементи на страната, растението е известно с името „ пой ” или „ зелена сол ”.

Естествени залежи на самардала са открити в Молдова, Румъния, Турция и Кавказ. Информация Самардалата е най-разпространена в източната част на Стара планина, в Сливенската и Старозагорската област. Расте най-много на влажни и сенчести места. Може да се срещне в подлеса на габъровите и буковите гори. От яйцевидните и луковици излизат по няколко стръка, които са с дължина към 40см. Външно наподобява на трева, само че може да се разпознае доста елементарно по стеблото, което е трискатово. Има доста мощен мирис, който е нагарчащ и по-лютив от този на чесъна, лука и левурдата. Това е повода да се заобикаля прясната консумация и да се употребява повече като изсушена фалшификация.

Едно от имената на растението е „ Nectaroscordum siculum ”, което значи „ нектаров чесън ” в превод от гръцки. На британски името е “Honey garlic ” и се превежда – „ меден чесън ”. В някои страни е познато като „ български чесън ”.

Въпреки, че е известна в доста страни, самардалата се употребява като фалшификация основно в нашата.

Отглеждане на растението:

Отглеждането става в лехи от семена, които се появяват върху цветоносното стъбълце. Те наподобяват на лучените семена и покарват през втората година. Цветът се появява след към 4-5 години под формата на пъстри камбанки с оранжев, виолетов, жълт, бял, розов и кафяв цвят. Заради красивите си цветове, самардалата постоянно се отглежда като декоративно растение. Стъблото е кръгло и крепко, а листата имат форма на трилъчна звезда при прорез. Листата прокарват през месец март, а цветовете се появяват през месец април или май.

Приготвяне на подправката:

За да се трансформира в фалшификация, самардалата се бере, до момента в който стръковете са още млади, преди зреенето на семената да е почнало. Използват се най-много дългите и месести листа. След като престоят един ден, те се смилат до приемането на ароматна безформеност, която след това може да се смеси със сол. Стандартната съразмерност е едно към едно, само че всеки може да добави толкоз сол, колкото пожелае. Много е значимо получената примес да се разбърка хубаво, след което да се сложи в плосък съд, с цел да съхне. Добре е да бъде на проветриво място. Хубаво е да се разбърква по 2-3 пъти всеки ден, до момента в който изсъхне изцяло.

Сушенето трае към 30-40 дни. След това може да се пресее и да се затвори в непрогледен съд. С течение на времето цветът ще потъмнее и към този момент няма да е яркозелен. Въпреки това, вкусовите качества остават непроменени.

Подправката може да се употребява за овкусяване на всевъзможни типове меса, пиле, гъби, картофи, яйца, домати, краставици и така нататък Прясната самардала не става за термична обработка, по тази причина в готвените ястия се употребява единствено суха. От растението не може да се добива етерично масло, тъй като съдържа доста малко ароматни субстанции.

Кулинарна приложимост:

Самардалата се употребява най-много като изсушена фалшификация поради мощния си мирис, само че от време на време може да се употребява и в необработен тип. Например, тя се съчетава доста добре с домати и краставици и може да бъде чудесно допълнение към някои салати. Вкусът на натрошеното сирене се добавя доста сполучливо със самардала. Зелените салати или ястията с лапад, спанак и коприва също се съчетават добре с подправката. Сушената самардала е подобаваща за овкусяване на картофи, без значение под каква форма са сготвени. Тя придава спомагателен мирис на агнешкото и пилешкото месо, гъбите и ориза. Една препечена филийка, намазана с масло и поръсена от горната страна със самардала, е доста добър вид за закуска. Когато тараторът е овкусен с подправката, той придобива присъщ и доста прелестен мирис.

Лечебни свойства

Счита се, че растението въздейства добре на хората с хипертония, само че е малко противоречиво, по какъв начин съотношението му със солта може да бъде ползотворно за това. Тя има етерично масло в състава си, флавоноиди, танини и стероли. Притежава противовъзпалителни свойства и оказва помощ при разнообразни сърдечно-съдови болести, рак и артеросклероза.

Доказано е, че самардалата може да смъква неприятния холестерол, само че единствено когато не е смесена със сол. Тя улеснява храносмилането и покачва апетита. Може да се пие като чай и оказва помощ против запек, стомашни болки, псориазис и кашлица. Стимулира уринирането, пречиства пикочния мехур и бъбреците. Капките от листата се употребяват за зарастване на рани и като мас за кожни заболявания.

Инфо: http://www.zarata.org