Кой е по-стар – Дядо Мраз или Дядо Коледа?
В стародавната българска традиция, надалеч още преди налагането на социалистическия режим и неговата празнична обредност, изхвърлила от календара и Коледа, и Великден, и всички останали християнски празнувания, се срещат както Дядо Коледа, по този начин и Дядо Мраз.
Историята на беловласия дъртак ни води в доста антични времена, когато хората не са чакали дарове от него, ами сами са му поднасяли дарове. Това става при славяните, които са вярвали, че бедите и тъгите са им изпращани от духовете на предците – такива като Дядо Мраз.
И с цел да ги умилостивят, те навличали обърнати наобратно кожуси и надявали страшни маски на лицата си, като по този метод олицетворявали тези митични същества. Така маскирани, те тропали по къщите и стопаните им изнасяли дарове и ги гощавали, с цел да си отидат там, откъдето са пристигнали.
Най-ужасяващият персонаж тогавашните хора назовавали Дядо. Той точно е и най-древният прототип на днешния Дядо Мраз. Най-близък до неговия облик е и приказният воин Морозко, който бил считан за Дух на зимата. Той бил непоколебим, от време на време недружелюбен, само че пък обективен. Добрите хора беловласият дъртак дарявал с дарове, а неприятните вледенявал със смразяващия си мирис.
В легендите на античните славяни съществувал и различен сходен персонаж – наричали го Зимник. Той също бил представян като дъртак с бели коси и дълга побеляла брада, с непокрита глава и облечен в топли бели облекла. Там, откъдето той минавал, настъпвал нечовечен и вцепеняващ мраз.
Сред славянските божества със своята жестокост се отличава и злият дух Карачун, който пък бил считан за под земята господ и заповедник на мразовете. Постепенно от озлобен персонаж, с който родителите плашели децата си, Дядо Мраз се трансформирал в добродушен магьосник, заемайки място край елхата в съревнование със свети Николай. В епохата на цар Петър Велики и последвалите го управници – реформатори в Русия и в славянския свят, навлизат фойерверките и Санта Клаус.
Но той бързо е оприличен с Дядо Мраз и след това „ изгубва ” елените си, сдобивайки се – към този момент в руски времена, с помощничката си Снежанка. Именно тя, дружно с шампанското, портокалите, бенгалския огън, камбанките и тържественото слово на държавния водач към жителите на страната, се трансформират в наложителен признак на социалистическото новогодишно празненство. От тях до днешните демократични дни са „ оживели ” най-много пенливото вино и бенгалският огън. Но пък се прибавиха присъщите за посрещането на новата година площадни концерти, на които премръзналите навън празнуващи отброяват последните минути до дванадесетия час.
Първоначално кожухът на Дядо Мраз бил в наследник цвят, който указвал неговия северен „ леден ” генезис. Добрият дъртак се срещал преди революцията в Русия и в лилави одежди. След което той обичайно се изобразява там с бели облекла. Докато палтото на Дядо Коледа наложително е яркочервено.
Друга основна разлика сред двамата старци е, че Дядо Мраз в никакъв случай не носи калпак – той е с болярска шапка на главата си, до момента в който Санта Клаус е с гугла, увенчана с детски понпон, наподобяващ шапките, нахлупени по главите на джуджетата от приказките.
Дядо Коледа постоянно е облечен с пай кожух, прихванат с колан, под който се подават червени панталони, до момента в който кожухът на Дядо Мраз е дълъг до земята. Брадата на западния коледен персонаж е късо подстригана и накъдрена в обилни букли, а Дядо Мраз се отличава с буйна, дълга и развяна на талази от вятъра брада.
Разлика сред двамата паметни старци има и във връзка с техния растеж. Дядо Коледа изгледа много невисок и порядъчно тлъст с добре очертаващо се под кожуха шкембе, а Дядо Мраз е изобразяван с внушително висок растеж и е хармонично комплициран и широкоплещест.
Често можем да забележим Санта Клаус и с очила, до момента в който този признак изцяло отсъства при неговия противник. Западният му сътрудник от време на време се изобразява и с димяща в устата му лула. Такова нещо не може да се забележи в никакъв случай при водещия здравословен метод на живот мужик, известен най-много през ерата на соца.
Тук е мястото да отбележим, че и съмнително зачервеният нос на Дядо Коледа у мнозина провокира подозрение дали се дължи на студа или е разследване на скрита корист със сгряващи алкохолни питиета, които старецът гаврътва около павкането на тютюна.
Стигаме и до чорапчетата, окачени на камината, в които Дядо Коледа оставя дарове, прониквайки в стаята през комина. Това е чисто западен детайл. В същото време Дядо Мраз се появява в домовете ни по един тайнствен метод – също като някой дух. Така и никой не знае по какъв начин тъкмо е влезнал. Само знаем, че в действителност е бил при нас. Тази свещена загадка по никакъв метод не може да бъде обяснена с рационалния западен фасон.
Може би най-същественото е, че Дядо Коледа идва на Коледа, до момента в който с Дядо Мраз обичайно посрещахме Нова година. А не е ли точно началото на Новата година по-подходящото време за разпределяне и приемане на дарове, в сравнение с това да става на рождения ден на Исус Христос?
С две думи може да се заключи, че Дядо Мраз не е кръвен по никакъв метод на Дядо Коледа, не е негов аналог и е много по-стар от свети Николай. Твърдението, че и двамата произлизат от облика на светеца просто не дава отговор на истината. Самият Дядо Коледа се „ ражда ” много късно като празничен персонаж – едвам при започване на ХІХ век, до момента в който Дядо Мраз, както към този момент стана ясно, съществува от незапомнени езически времена в притчите на античните славяни.
Според енциклопедиите точно Санта Клаус е заимстван от свети Николай Чудотворец, който е прочут със своята щедрост – той правил скрито дарове на бедните хора с деца. Затова в началото на 6 декември (Никулден) в Европа било признато да се подарява нещо на децата от името на светеца. По време на Реформацията обаче, когато почитането на светците не било на мода и не се толерирало, в Германия и в страните към нея почнали да дават дарове на децата от името на Исус Христос, а денят на връчването им станал 24 декември, по време на рождественските панаири.
После още веднъж те взели да се връчват от свети Николай, само че датата си останала на Рождество. Но в някои европейски страни се запазили старите обичаи и даже в Холандия да вземем за пример малчуганите се радвали на дарове – за всички от сърце – и на 6 декември, и на Коледа.
Впрочем точно с помощта на холандските колониалисти, които основали през 1650 година градчето Нов Амстердам, прераснал след това в мегаполиса Ню Йорк, обликът на свети Николай попаднал в Америка. Английските пуритани, които се втурнали да усвояват териториите на Северна Америка, пък по принцип не отбелязвали Рождество, тъй че това им било добре пристигнало.
През 1809 година писателят Вашингтон Ървинг, прочут като „ татко на американския роман “, издава „ История на Ню Йорк ”, в която споделя за честванията на светеца в Нов Амстердам. На базата на този негов труд, през 1923 година Клемент Кларк Мур написа поемата „ Нощта преди Рождество или Посещението на свети Николай ”. В нея той разказва приказния воин Санта Клаус, който носи дарове на децата и по този начин с помощта на Мур светията вълшебник се трансформира в известния през днешния ден Дядо Коледа.
Образът му се дооформя през 1863 година, когато популярният американски художник Томас Наст, работещ в сп. „ Харпърс уикли ”, употребява персонажа от поемата на Мур в серия свои политически карикатури като воин, даряващ блага.
По-късно Наст прави и голям брой занимателни детски рисунки с радостни подиуми от живота на Санта Клаус. Той първи загатва, че положителният дъртак живее на Северния полюс и си записва в специфична книга положителните и неприятните действия на децата. Разпространилата се посредством скиците му визия за външния образ на паметния дядо в действителност е един тип автопортрет на художника – той бил невисок на растеж, с огромни мустаци и необятна къса брада.
Съвременният тип на Дядо Коледа пък се дължи на компанията „ Кока-кола ”, която през 1931 година пуска реклама за увеличение на продажбите на освежаващата едноименна напитка през зимата. В нея точно се постанова и аленият цвят на балтончето на Санта Клаус, гарнирано с бели пухчета по маншетите на ръкавите и крачолите на панталоните му.
Изумителни обстоятелства за Коледа
Може би сте чували за свети Франциск – светецът-покровител на Италия, а също по този начин и светец-покровител на животните. Той пътувал в Средния изток, с цел да проповядва на мюсюлманите. Всички сме виждали подиуми от Рождеството, на които са изобразени хората, участвали на раждането на Исус. Малцина обаче знаят, че в действителност свети Франциск изобретява тази сцена през ХІІІ век.
Подаръците
Традицията произлиза още от античните римляни, които си разменяли дарове на Нова година. В един миг обаче Църквата не разрешава тези традиции и те в последна сметка се трансферират на Коледа.
Забранената Коледа
В Англия Коледата е била неразрешена през 1644 година Пуританите твърдели, че празникът подтиква към хабене и вреди на главните християнски вярвания. Всички действия, свързани с Рождество, били неразрешени, в това число и събирането на доста хора на едно място.
В Бостън празникът също бил неразрешен от 1659 година до 1681 година Табуто, наложено от пилигримите, било отстранено през 1681 година от губернатор сър Едмънд Андрос, само че едвам през ХІХ век честването на Коледа се утвърждава като бит в този район.
Митове
Както постоянно се случва с доста антични обичаи, към Коледа има най-различни легенди. Най-известният е, че рождеството не е истина, а е основано на Митра – езическото провидение на слънцето. Като доказателство за това се описват доста аспекти от живота на този господ. Според легендата той се ражда по същия метод като Христос, само че в действителност езичниците имат вяра, че е роден на върха на планина. Още повече, че пастирите при рождеството на Митра се загатват чак откакто историята за Рождество Христово става известна по света.
Коледната елха
Битува схващането, че известният протестант Мартин Лутер е дал на света коледната елха. Това в действителност не е правилно. Първата връзка сред елхите и Коледа датира от VІІ век, когато свети Бонифаций отсича така наречен Дъб на Тор (най-високопоставения немски господ, б. а.), с цел да потвърди на локалните селяни, че техните езически богове не са същински. До ХV век хората към този момент всеобщо секли дръвчета и ги носели в домовете си, където ги украсявали с плодове, сладки и свещи.
Историята на беловласия дъртак ни води в доста антични времена, когато хората не са чакали дарове от него, ами сами са му поднасяли дарове. Това става при славяните, които са вярвали, че бедите и тъгите са им изпращани от духовете на предците – такива като Дядо Мраз.
И с цел да ги умилостивят, те навличали обърнати наобратно кожуси и надявали страшни маски на лицата си, като по този метод олицетворявали тези митични същества. Така маскирани, те тропали по къщите и стопаните им изнасяли дарове и ги гощавали, с цел да си отидат там, откъдето са пристигнали.
Най-ужасяващият персонаж тогавашните хора назовавали Дядо. Той точно е и най-древният прототип на днешния Дядо Мраз. Най-близък до неговия облик е и приказният воин Морозко, който бил считан за Дух на зимата. Той бил непоколебим, от време на време недружелюбен, само че пък обективен. Добрите хора беловласият дъртак дарявал с дарове, а неприятните вледенявал със смразяващия си мирис.
В легендите на античните славяни съществувал и различен сходен персонаж – наричали го Зимник. Той също бил представян като дъртак с бели коси и дълга побеляла брада, с непокрита глава и облечен в топли бели облекла. Там, откъдето той минавал, настъпвал нечовечен и вцепеняващ мраз.
Сред славянските божества със своята жестокост се отличава и злият дух Карачун, който пък бил считан за под земята господ и заповедник на мразовете. Постепенно от озлобен персонаж, с който родителите плашели децата си, Дядо Мраз се трансформирал в добродушен магьосник, заемайки място край елхата в съревнование със свети Николай. В епохата на цар Петър Велики и последвалите го управници – реформатори в Русия и в славянския свят, навлизат фойерверките и Санта Клаус.
Но той бързо е оприличен с Дядо Мраз и след това „ изгубва ” елените си, сдобивайки се – към този момент в руски времена, с помощничката си Снежанка. Именно тя, дружно с шампанското, портокалите, бенгалския огън, камбанките и тържественото слово на държавния водач към жителите на страната, се трансформират в наложителен признак на социалистическото новогодишно празненство. От тях до днешните демократични дни са „ оживели ” най-много пенливото вино и бенгалският огън. Но пък се прибавиха присъщите за посрещането на новата година площадни концерти, на които премръзналите навън празнуващи отброяват последните минути до дванадесетия час.
Първоначално кожухът на Дядо Мраз бил в наследник цвят, който указвал неговия северен „ леден ” генезис. Добрият дъртак се срещал преди революцията в Русия и в лилави одежди. След което той обичайно се изобразява там с бели облекла. Докато палтото на Дядо Коледа наложително е яркочервено.
Друга основна разлика сред двамата старци е, че Дядо Мраз в никакъв случай не носи калпак – той е с болярска шапка на главата си, до момента в който Санта Клаус е с гугла, увенчана с детски понпон, наподобяващ шапките, нахлупени по главите на джуджетата от приказките.
Дядо Коледа постоянно е облечен с пай кожух, прихванат с колан, под който се подават червени панталони, до момента в който кожухът на Дядо Мраз е дълъг до земята. Брадата на западния коледен персонаж е късо подстригана и накъдрена в обилни букли, а Дядо Мраз се отличава с буйна, дълга и развяна на талази от вятъра брада.
Разлика сред двамата паметни старци има и във връзка с техния растеж. Дядо Коледа изгледа много невисок и порядъчно тлъст с добре очертаващо се под кожуха шкембе, а Дядо Мраз е изобразяван с внушително висок растеж и е хармонично комплициран и широкоплещест.
Често можем да забележим Санта Клаус и с очила, до момента в който този признак изцяло отсъства при неговия противник. Западният му сътрудник от време на време се изобразява и с димяща в устата му лула. Такова нещо не може да се забележи в никакъв случай при водещия здравословен метод на живот мужик, известен най-много през ерата на соца.
Тук е мястото да отбележим, че и съмнително зачервеният нос на Дядо Коледа у мнозина провокира подозрение дали се дължи на студа или е разследване на скрита корист със сгряващи алкохолни питиета, които старецът гаврътва около павкането на тютюна.
Стигаме и до чорапчетата, окачени на камината, в които Дядо Коледа оставя дарове, прониквайки в стаята през комина. Това е чисто западен детайл. В същото време Дядо Мраз се появява в домовете ни по един тайнствен метод – също като някой дух. Така и никой не знае по какъв начин тъкмо е влезнал. Само знаем, че в действителност е бил при нас. Тази свещена загадка по никакъв метод не може да бъде обяснена с рационалния западен фасон.
Може би най-същественото е, че Дядо Коледа идва на Коледа, до момента в който с Дядо Мраз обичайно посрещахме Нова година. А не е ли точно началото на Новата година по-подходящото време за разпределяне и приемане на дарове, в сравнение с това да става на рождения ден на Исус Христос?
С две думи може да се заключи, че Дядо Мраз не е кръвен по никакъв метод на Дядо Коледа, не е негов аналог и е много по-стар от свети Николай. Твърдението, че и двамата произлизат от облика на светеца просто не дава отговор на истината. Самият Дядо Коледа се „ ражда ” много късно като празничен персонаж – едвам при започване на ХІХ век, до момента в който Дядо Мраз, както към този момент стана ясно, съществува от незапомнени езически времена в притчите на античните славяни.
Според енциклопедиите точно Санта Клаус е заимстван от свети Николай Чудотворец, който е прочут със своята щедрост – той правил скрито дарове на бедните хора с деца. Затова в началото на 6 декември (Никулден) в Европа било признато да се подарява нещо на децата от името на светеца. По време на Реформацията обаче, когато почитането на светците не било на мода и не се толерирало, в Германия и в страните към нея почнали да дават дарове на децата от името на Исус Христос, а денят на връчването им станал 24 декември, по време на рождественските панаири.
После още веднъж те взели да се връчват от свети Николай, само че датата си останала на Рождество. Но в някои европейски страни се запазили старите обичаи и даже в Холандия да вземем за пример малчуганите се радвали на дарове – за всички от сърце – и на 6 декември, и на Коледа.
Впрочем точно с помощта на холандските колониалисти, които основали през 1650 година градчето Нов Амстердам, прераснал след това в мегаполиса Ню Йорк, обликът на свети Николай попаднал в Америка. Английските пуритани, които се втурнали да усвояват териториите на Северна Америка, пък по принцип не отбелязвали Рождество, тъй че това им било добре пристигнало.
През 1809 година писателят Вашингтон Ървинг, прочут като „ татко на американския роман “, издава „ История на Ню Йорк ”, в която споделя за честванията на светеца в Нов Амстердам. На базата на този негов труд, през 1923 година Клемент Кларк Мур написа поемата „ Нощта преди Рождество или Посещението на свети Николай ”. В нея той разказва приказния воин Санта Клаус, който носи дарове на децата и по този начин с помощта на Мур светията вълшебник се трансформира в известния през днешния ден Дядо Коледа.
Образът му се дооформя през 1863 година, когато популярният американски художник Томас Наст, работещ в сп. „ Харпърс уикли ”, употребява персонажа от поемата на Мур в серия свои политически карикатури като воин, даряващ блага.
По-късно Наст прави и голям брой занимателни детски рисунки с радостни подиуми от живота на Санта Клаус. Той първи загатва, че положителният дъртак живее на Северния полюс и си записва в специфична книга положителните и неприятните действия на децата. Разпространилата се посредством скиците му визия за външния образ на паметния дядо в действителност е един тип автопортрет на художника – той бил невисок на растеж, с огромни мустаци и необятна къса брада.
Съвременният тип на Дядо Коледа пък се дължи на компанията „ Кока-кола ”, която през 1931 година пуска реклама за увеличение на продажбите на освежаващата едноименна напитка през зимата. В нея точно се постанова и аленият цвят на балтончето на Санта Клаус, гарнирано с бели пухчета по маншетите на ръкавите и крачолите на панталоните му.
Изумителни обстоятелства за Коледа
Може би сте чували за свети Франциск – светецът-покровител на Италия, а също по този начин и светец-покровител на животните. Той пътувал в Средния изток, с цел да проповядва на мюсюлманите. Всички сме виждали подиуми от Рождеството, на които са изобразени хората, участвали на раждането на Исус. Малцина обаче знаят, че в действителност свети Франциск изобретява тази сцена през ХІІІ век.
Подаръците
Традицията произлиза още от античните римляни, които си разменяли дарове на Нова година. В един миг обаче Църквата не разрешава тези традиции и те в последна сметка се трансферират на Коледа.
Забранената Коледа
В Англия Коледата е била неразрешена през 1644 година Пуританите твърдели, че празникът подтиква към хабене и вреди на главните християнски вярвания. Всички действия, свързани с Рождество, били неразрешени, в това число и събирането на доста хора на едно място.
В Бостън празникът също бил неразрешен от 1659 година до 1681 година Табуто, наложено от пилигримите, било отстранено през 1681 година от губернатор сър Едмънд Андрос, само че едвам през ХІХ век честването на Коледа се утвърждава като бит в този район.
Митове
Както постоянно се случва с доста антични обичаи, към Коледа има най-различни легенди. Най-известният е, че рождеството не е истина, а е основано на Митра – езическото провидение на слънцето. Като доказателство за това се описват доста аспекти от живота на този господ. Според легендата той се ражда по същия метод като Христос, само че в действителност езичниците имат вяра, че е роден на върха на планина. Още повече, че пастирите при рождеството на Митра се загатват чак откакто историята за Рождество Христово става известна по света.
Коледната елха
Битува схващането, че известният протестант Мартин Лутер е дал на света коледната елха. Това в действителност не е правилно. Първата връзка сред елхите и Коледа датира от VІІ век, когато свети Бонифаций отсича така наречен Дъб на Тор (най-високопоставения немски господ, б. а.), с цел да потвърди на локалните селяни, че техните езически богове не са същински. До ХV век хората към този момент всеобщо секли дръвчета и ги носели в домовете си, където ги украсявали с плодове, сладки и свещи.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ