Стареенето води до две противоположни тенденции в риска от рак:

Стареенето води до две противоположни трендове в риска от рак: първо, рискът се покачва през 60-те и 70-те години, защото в организма ни се натрупват генетични разновидности, които са се натрупали десетилетия.

След това обаче, след към 80-годишна възраст, рискът още веднъж спада. Eдно ново изследване може да изясни основна причина за това.

Международният екип от учени, взел участие в изследването, проучва белодробния рак при мишки, като наблюдава държанието на алвеоларните стволови кафези вид 2 (AT2). Тези кафези са от решаващо значение за регенерацията на белите дробове, само че също по този начин са и мястото, където се зараждат доста типове рак на белите дробове.

При по-възрастните мишки са открити по-високи равнища на протеин, наименуван NUPR1. Това е предиздвикало клетките да се държат по този начин, като че ли имат дефицит на желязо, което от своя страна е лимитирало скоростта им на регенерация - поставяйки ограничавания както върху здравословния напредък, по този начин и върху раковите тумори.

„ Стареещите кафези в действителност имат повече желязо, само че по аргументи, които към момента не разбираме изцяло, те действат по този начин, като че ли нямат задоволително. Стареещите кафези губят способността си да се обновяват и затова да се разрастват с гневна скорост, което се случва при рака “, споделя биологът по ракови болести Сюецян Жуанг от Центъра за ракови болести Memorial Sloan Kettering (MSK) в Ню Йорк.

Установено е, че същите процеси протичат и в човешките кафези: повече NUPR1 води до понижаване на количеството желязо, налично за клетките. Когато NUPR1 се намали изкуствено или желязото се усили изкуствено, способността за напредък на клетките още веднъж се покачва.

Това евентуално дава опция на откривателите да проучат лекувания, ориентирани към метаболизма на желязото - изключително при по-възрастните хора. Това може да възвърне потенциала на белите дробове при хора, които изпитват дълготрайни последствия от COVID-19, да вземем за пример.

Тези констатации имат значение и за лекуването на рак, учредено на тип клетъчна гибел, наречена фероптоза, която се провокира от желязото. Изследователите откриват, че тази клетъчна гибел е по-рядко срещана при по-възрастните кафези заради функционалния им дефицит на желязо.

Това може би ги прави и по-устойчиви на лекуването на рак, учредено на фероптоза, което е в развой на създаване - тъй че колкото по-рано може да се тества лекуване на фероптоза, толкоз по-вероятно е то да подейства.

„ Това, което нашите данни демонстрират във връзка с предварителната защита на рака, е, че събитията, които се случват, когато сме млади, евентуално са доста по-опасни от събитията, които се случват по-късно. Така че предпазването на младежите от тютюнопушене, от солариум или от други явни директни канцерогенни разкривания евентуално е даже по-важно, в сравнение с си мислехме “, споделя биологът по ракови болести Туомас Тамела от MSK.

Тук има още доста да се изследва въздействието на NUPR1 и по какъв начин то е обвързвано с функционалността на стволовите кафези - както за здравословна регенерация, по този начин и за раков напредък - само че това са значими открития за битката с рака на всеки стадий от живота.

Както постоянно при лекуването на рака, би трябвало да се вземат поради голям брой фактори: типът и стадият на рака, други медицински положения, които може да са свързани с него, и (както демонстрира това ново проучване) възрастта на индивида. Колкото по-персонализирано е това лекуване, толкоз по-ефективно може да бъде то.

„ Все още има доста незнайни за това по какъв начин стареенето в действителност трансформира биологията на рака “, споделя Жуанг.