Атаката срещу ТЕЦ-Варна – фактите, зависимостите и безсилието
В сряда така наречен “Антикорупционен фонд”, след дълга подготовка, нападна една българска компания, единствено тъй като основна фигура в нея се оказва не различен, а почетният ръководител на Движението за права и свободи доктор Ахмед Доган. Неправителствената организация пусна сигнал до ред държавни институции – от сферата на енергетиката, през контраразузнаването, до данъчната администрация и прокуратурата, с неподплатени с обстоятелства и доказателства внушения за нередности към придобиването и употребата на ТЕЦ-Варна, написа "Труд ".
“Новината” през целия ден се оказа водеща за медиите, благосъстоятелност или свързани с икономико-политически кръгове, които повече от две десетилетия финансират политическите съперници на Движение за права и свободи. Темата бе измежду главните и за свързаната със същите кръгове телевизия бТВ. И всичко това, единствено тъй като един отдръпнал се политик, изиграл значима роля в българския кротичък преход, както и за присъединението на страната към Европейския съюз и към НАТО, е решил да влага в българска компания, без нито за момент да прикрива своето присъединяване и благосъстоятелност зад подставени лица или зад офшорни компании. Всъщност, в тази обикновена по своя план и осъществяване компроматна офанзива, нови обстоятелства няма, даже няма и “новина”, разкриват се обаче зависимости и най-много безсилието на поръчителите.
В средата на април т.г., месец и половина преди изборите за Европейски парламент, лидерът на листата на обединяването “Демократична България” Радан Кънев шумно разгласи, че е сезирал Европейската комисия и държавното обвиняване поради “ТЕЦ-а на Доган”. Очевиден бе опитът на Кънев по този начин да събере още няколко гласа в своя поддръжка. Гласове, стимулирани от ненавист и от злоба. Но тъй като в предизборна акция политиците по традиция обичат да вършат гръмки изявления, медиите и обществеността подминаха компроматната офанзива без да й извърнат съществено внимание. С огромна тъга Кънев въпреки всичко съумя да си обезпечи заплата на евродепутат за идващите пет години. Толкова, компроматната му офанзива против вложенията и работата на ТЕЦ-Варна завърши.
Два месеца след Радан Кънев обаче тя е рестартирана от така наречен Фондация “Антикорупционен фонд”, основана преди три години от някогашния щатен чиновник на подсъдимия Иво Прокопиев – Николай Стайков.
Понастоящем неправителствената организация се управлява от някогашния публицист Бойко Станкушев, който в първите години на Прехода лавира сред работата си в единствената тогава Българска телевизия и политиката, с присъединяване по върховете на Съюз на демократичните сили. Пред отминалите 30-тина години Станкушев продължава да клати сред публицистиката и политиката, ту се изявява като създател в маргинални медии, а даже несполучливо се кандидатира за народен представител. За малко Станкушев е член на Управителния съвет на Българска национална телевизия, а в интервала 2015-2017 година съумява да се уреди още веднъж на държавна прехрана – като един от многото медийни съветници на одиозния министър на защитата от Български земеделски народен съюз Николай Ненчев.
В управителния съвет на организацията влиза още един чиновник на Иво Прокопиев – журналистът Росен Босев, наказан преди месец за клюка, както и сътрудник “Сашо 11” от Държавна сигурност. След като дава отговор за задграничните вложения при ръководството на Иван Костов, към края на мандата сътрудник “Сашо 11”, прочут още като Илиян Василев, е изпратен за български дипломат в Москва. Като в края на пребиваването му в съветската столица, има данни, че посолството ни е включено в скица за пране на пари.
В управата на НПО-то влиза още Филип Гунев, добил гласност като заместник-министър в две служебни държавни управления на обвързвания с Иво Прокопиев президент Росен Плевнелиев и на някогашния вътрешен министър Румяна Бъчварова, от чиято щерка Лора Филева (служителка на Иво Прокопиев) дете има упоменатият към този момент Росен Босев.
В управлението на организацията е и юрист София Разбойникова, която е ръководител на УС и на друга фондация – Български юристи за правата на индивида, в чието управително тяло влизат юристът на Иво Прокопиев – Ина Лулчева, както и извънредно околните до него юристи Александър Кашъмов и Здравка Калайджиева.
От всичко изброено дотук следва разумният извод, че зад активността по съответния проблем на така наречен “Антикорупционен фонд” не стои нищо друго, с изключение на лобистките ползи на Иво Прокопиев, респективно на неговия покровител при натрупването на първия милион – “бащата” на “криминалната приватизация” Иван Костов.
Разбира се, всичко това си има съответната цена. Платена не от различен, а от българския консуматор на електрическа енергия. На скъпа електрическа енергия, с помощта на договорите, подписани през 2001 година в Гранитната зала на Министерския съвет от тогавашния министър председател Иван Костов, броени дни преди пагубно да изгуби парламентарните избори. В продължение на години разнообразни министри на енергетиката, редица енергийни специалисти и организациите на индустриалния капитал разкриват, че поради договорите на Костов българските консуматори и бизнес се товарят с близо половин милиард лв. на годишна база поради задължението на страната да изкупува електрическа енергия от „ Ей И Ес Гълъбово “ и „ КонтурГлобал Марица-изток 3 “ на по-високи от контролираните цени. За последно точно през април тази година ръководещите дадоха поръчка, че е пристигнало време за предоговаряне на изискванията, а даже и преустановяване на неизгодните за страната контракти, тъй като вложенията в тях са прекъснати предварително.
Излишно е да обясняваме за какво Прокопиево-Костовия така наречен “Антикорпуционен фонд” в никакъв случай не би и посмял да “разследва” или да подаде сигнал против така наречен “американски централи” – нито пред българските правоохранителни органи, нито пред Европейската комисия. Първо, тъй като централите са измежду най-редовните спонсори на изданията и на събитията на Прокопиев, а второ, тъй като претендиращата да проверява (удобната) “корупция” организация е бенефициент на Фондация “Америка за България”. Има и трета причина – грантът от близо един млн. лева, който така наречен “Антикорупционен фонд” получи преди съвсем три години се изчерпва след няколко месеца. Та, наподобява “грантовите корупционери” търсят метод да показват какъв брой “значими” са обикновените им компроматни компании, с вярата, че ще получат нова финансова инжекция. А прозрачността към придобиването и употребата на “ТЕЦ-Варна” контрастира със зависимостите и безсилието на атакуващите го, които по обидно обикновен за обществото метод се пробват да го вкарат в илюзия, посредством компроматни акции като тази, провеждана от послушниците на основания при престъпната приватизация и работещ и до през днешния ден тандем Костов-Прокопиев.
“Новината” през целия ден се оказа водеща за медиите, благосъстоятелност или свързани с икономико-политически кръгове, които повече от две десетилетия финансират политическите съперници на Движение за права и свободи. Темата бе измежду главните и за свързаната със същите кръгове телевизия бТВ. И всичко това, единствено тъй като един отдръпнал се политик, изиграл значима роля в българския кротичък преход, както и за присъединението на страната към Европейския съюз и към НАТО, е решил да влага в българска компания, без нито за момент да прикрива своето присъединяване и благосъстоятелност зад подставени лица или зад офшорни компании. Всъщност, в тази обикновена по своя план и осъществяване компроматна офанзива, нови обстоятелства няма, даже няма и “новина”, разкриват се обаче зависимости и най-много безсилието на поръчителите.
В средата на април т.г., месец и половина преди изборите за Европейски парламент, лидерът на листата на обединяването “Демократична България” Радан Кънев шумно разгласи, че е сезирал Европейската комисия и държавното обвиняване поради “ТЕЦ-а на Доган”. Очевиден бе опитът на Кънев по този начин да събере още няколко гласа в своя поддръжка. Гласове, стимулирани от ненавист и от злоба. Но тъй като в предизборна акция политиците по традиция обичат да вършат гръмки изявления, медиите и обществеността подминаха компроматната офанзива без да й извърнат съществено внимание. С огромна тъга Кънев въпреки всичко съумя да си обезпечи заплата на евродепутат за идващите пет години. Толкова, компроматната му офанзива против вложенията и работата на ТЕЦ-Варна завърши.
Два месеца след Радан Кънев обаче тя е рестартирана от така наречен Фондация “Антикорупционен фонд”, основана преди три години от някогашния щатен чиновник на подсъдимия Иво Прокопиев – Николай Стайков.
Понастоящем неправителствената организация се управлява от някогашния публицист Бойко Станкушев, който в първите години на Прехода лавира сред работата си в единствената тогава Българска телевизия и политиката, с присъединяване по върховете на Съюз на демократичните сили. Пред отминалите 30-тина години Станкушев продължава да клати сред публицистиката и политиката, ту се изявява като създател в маргинални медии, а даже несполучливо се кандидатира за народен представител. За малко Станкушев е член на Управителния съвет на Българска национална телевизия, а в интервала 2015-2017 година съумява да се уреди още веднъж на държавна прехрана – като един от многото медийни съветници на одиозния министър на защитата от Български земеделски народен съюз Николай Ненчев.
В управителния съвет на организацията влиза още един чиновник на Иво Прокопиев – журналистът Росен Босев, наказан преди месец за клюка, както и сътрудник “Сашо 11” от Държавна сигурност. След като дава отговор за задграничните вложения при ръководството на Иван Костов, към края на мандата сътрудник “Сашо 11”, прочут още като Илиян Василев, е изпратен за български дипломат в Москва. Като в края на пребиваването му в съветската столица, има данни, че посолството ни е включено в скица за пране на пари.
В управата на НПО-то влиза още Филип Гунев, добил гласност като заместник-министър в две служебни държавни управления на обвързвания с Иво Прокопиев президент Росен Плевнелиев и на някогашния вътрешен министър Румяна Бъчварова, от чиято щерка Лора Филева (служителка на Иво Прокопиев) дете има упоменатият към този момент Росен Босев.
В управлението на организацията е и юрист София Разбойникова, която е ръководител на УС и на друга фондация – Български юристи за правата на индивида, в чието управително тяло влизат юристът на Иво Прокопиев – Ина Лулчева, както и извънредно околните до него юристи Александър Кашъмов и Здравка Калайджиева.
От всичко изброено дотук следва разумният извод, че зад активността по съответния проблем на така наречен “Антикорупционен фонд” не стои нищо друго, с изключение на лобистките ползи на Иво Прокопиев, респективно на неговия покровител при натрупването на първия милион – “бащата” на “криминалната приватизация” Иван Костов.
Разбира се, всичко това си има съответната цена. Платена не от различен, а от българския консуматор на електрическа енергия. На скъпа електрическа енергия, с помощта на договорите, подписани през 2001 година в Гранитната зала на Министерския съвет от тогавашния министър председател Иван Костов, броени дни преди пагубно да изгуби парламентарните избори. В продължение на години разнообразни министри на енергетиката, редица енергийни специалисти и организациите на индустриалния капитал разкриват, че поради договорите на Костов българските консуматори и бизнес се товарят с близо половин милиард лв. на годишна база поради задължението на страната да изкупува електрическа енергия от „ Ей И Ес Гълъбово “ и „ КонтурГлобал Марица-изток 3 “ на по-високи от контролираните цени. За последно точно през април тази година ръководещите дадоха поръчка, че е пристигнало време за предоговаряне на изискванията, а даже и преустановяване на неизгодните за страната контракти, тъй като вложенията в тях са прекъснати предварително.
Излишно е да обясняваме за какво Прокопиево-Костовия така наречен “Антикорпуционен фонд” в никакъв случай не би и посмял да “разследва” или да подаде сигнал против така наречен “американски централи” – нито пред българските правоохранителни органи, нито пред Европейската комисия. Първо, тъй като централите са измежду най-редовните спонсори на изданията и на събитията на Прокопиев, а второ, тъй като претендиращата да проверява (удобната) “корупция” организация е бенефициент на Фондация “Америка за България”. Има и трета причина – грантът от близо един млн. лева, който така наречен “Антикорупционен фонд” получи преди съвсем три години се изчерпва след няколко месеца. Та, наподобява “грантовите корупционери” търсят метод да показват какъв брой “значими” са обикновените им компроматни компании, с вярата, че ще получат нова финансова инжекция. А прозрачността към придобиването и употребата на “ТЕЦ-Варна” контрастира със зависимостите и безсилието на атакуващите го, които по обидно обикновен за обществото метод се пробват да го вкарат в илюзия, посредством компроматни акции като тази, провеждана от послушниците на основания при престъпната приватизация и работещ и до през днешния ден тандем Костов-Прокопиев.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ