Радев в Европа: Покани, символика и разликите в политическия език
В сряда Радев ще бъде в Париж за среща с френския президент Еманюел Макрон в Елисейския замък, а по-късно ще отпътува за Брюксел. В четвъртък са планувани диалози с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и ръководителя на Европейския съвет Антонио Коща. Формално тематиките са европейската сигурност, войната против Украйна, модернизацията на армията, енергетиката и европейската вероятност на Република Северна Македония.
Прави усещане, че досега френските медии съвсем не отразяват визитата, а в обществения дневен ред на Елисейския замък липсва по-видим акцент върху срещата. Това не е безусловно знак за ниска значимост – двустранни диалози на равнище министър председател и президент постоянно минават без съществено медийно внимание във Франция, изключително когато не са свързани с рецесия, огромна договорка или европейски спор. Но неналичието на интерес подсказва и друго: за Париж срещата евентуално е работна и прагматична, а не политически знакова.
Чия е самодейността?
Един от първите въпроси към визитите е дали става дума за търсена от София легитимация или за покана от основни европейски водачи.
Според българската страна срещата в Париж е по покана на френския президент Еманюел Макрон. Външният министър уточни, че още преди формалното си встъпване в служба Радев е получил предложения от Макрон, от Джорджа Мелони и от Антонио Коща. Форматът в Париж – работен обяд в Елисейския замък – всекидневно допуска домакинска самодейност и политически интерес към диалога.
В Брюксел картината е друга. Срещите с Марк Рюте, Урсула фон дер Лайен и Коща са по-скоро институционален обред за съгласуваност с ново държавно управление. Те са значими, само че не носят същата политическа тежест като двустранна покана от водач на страна като Франция.
Има ли символика в подредбата?
По-интересен от самия маршрут е редът на срещите. Вместо първо да потърси институционалния център в Брюксел, Радев стартира с Берлин, продължава с Париж и едвам по-късно отива при управлението на Европейски Съюз и НАТО.
Тази класификация мъчно наподобява инцидентна. Тя може да се прочете като опит за непосредствено политическо позициониране пред двете страни, които в огромна степен задават курса на Европейския съюз по тематиките за сигурността, защитата, стопанската система и поддръжката за Украйна – Германия и Франция.
С други думи, сигналът е: София търси диалог първо с страните, които образуват европейската политика, а след това с институциите, които я координират.
Радев – друг език на открито и вкъщи?
Най-чувствителният политически въпрос обаче е дали Радев приказва по друг метод пред външна и вътрешна аудитория.
В интернационалните си изяви той слага акцент върху европейската сигурност, модернизацията на армията, диверсификацията на енергийните доставки и стратегическото съдействие със съдружници. Това е език, непосредствен до преобладаващия дневен ред в Европейски Съюз и НАТО.
В България обаче Радев неведнъж подлагаше на критика изпращането на военна помощ за Киев по време на войната против Украйна и настояваше, че спорът няма военно решение. Тези позиции му завоюваха поддръжка измежду по-скептичната към Запада аудитория, само че и рецензии, че употребява друг политически звук вкъщи и на открито.
В този смисъл въпросът не е безусловно дали Радев е „ популист “ вътре и сдържан на открито, а дали приспособява посланията си към друга публика. За критиците това наподобява като двойна изразителност. За бранителите му – като политически натурализъм, при който вътрешната политика и интернационалната дипломация изискват друг език.
Истинският политически въпрос след Париж и Брюксел евентуално няма да бъде какво тъкмо е контрактувано зад затворени порти, а какъв облик на България и на самия Румен Радев ще остане у европейските сътрудници. Ще бъде следено дали той ще затвърди линия на предвидим и ясно евроатлантически насочен министър председател, или ще остане чувството за разминаване сред посланията на открито и политическия език, който употребява вкъщи. Именно последователността – по тематиките за сигурността, поддръжката за Украйна, защитата и връзките със съдружниците – може да се окаже по-важна от самите дипломатически срещи.
Прави усещане, че досега френските медии съвсем не отразяват визитата, а в обществения дневен ред на Елисейския замък липсва по-видим акцент върху срещата. Това не е безусловно знак за ниска значимост – двустранни диалози на равнище министър председател и президент постоянно минават без съществено медийно внимание във Франция, изключително когато не са свързани с рецесия, огромна договорка или европейски спор. Но неналичието на интерес подсказва и друго: за Париж срещата евентуално е работна и прагматична, а не политически знакова.
Чия е самодейността?
Един от първите въпроси към визитите е дали става дума за търсена от София легитимация или за покана от основни европейски водачи.
Според българската страна срещата в Париж е по покана на френския президент Еманюел Макрон. Външният министър уточни, че още преди формалното си встъпване в служба Радев е получил предложения от Макрон, от Джорджа Мелони и от Антонио Коща. Форматът в Париж – работен обяд в Елисейския замък – всекидневно допуска домакинска самодейност и политически интерес към диалога.
В Брюксел картината е друга. Срещите с Марк Рюте, Урсула фон дер Лайен и Коща са по-скоро институционален обред за съгласуваност с ново държавно управление. Те са значими, само че не носят същата политическа тежест като двустранна покана от водач на страна като Франция.
Има ли символика в подредбата?
По-интересен от самия маршрут е редът на срещите. Вместо първо да потърси институционалния център в Брюксел, Радев стартира с Берлин, продължава с Париж и едвам по-късно отива при управлението на Европейски Съюз и НАТО.
Тази класификация мъчно наподобява инцидентна. Тя може да се прочете като опит за непосредствено политическо позициониране пред двете страни, които в огромна степен задават курса на Европейския съюз по тематиките за сигурността, защитата, стопанската система и поддръжката за Украйна – Германия и Франция.
С други думи, сигналът е: София търси диалог първо с страните, които образуват европейската политика, а след това с институциите, които я координират.
Радев – друг език на открито и вкъщи?
Най-чувствителният политически въпрос обаче е дали Радев приказва по друг метод пред външна и вътрешна аудитория.
В интернационалните си изяви той слага акцент върху европейската сигурност, модернизацията на армията, диверсификацията на енергийните доставки и стратегическото съдействие със съдружници. Това е език, непосредствен до преобладаващия дневен ред в Европейски Съюз и НАТО.
В България обаче Радев неведнъж подлагаше на критика изпращането на военна помощ за Киев по време на войната против Украйна и настояваше, че спорът няма военно решение. Тези позиции му завоюваха поддръжка измежду по-скептичната към Запада аудитория, само че и рецензии, че употребява друг политически звук вкъщи и на открито.
В този смисъл въпросът не е безусловно дали Радев е „ популист “ вътре и сдържан на открито, а дали приспособява посланията си към друга публика. За критиците това наподобява като двойна изразителност. За бранителите му – като политически натурализъм, при който вътрешната политика и интернационалната дипломация изискват друг език.
Истинският политически въпрос след Париж и Брюксел евентуално няма да бъде какво тъкмо е контрактувано зад затворени порти, а какъв облик на България и на самия Румен Радев ще остане у европейските сътрудници. Ще бъде следено дали той ще затвърди линия на предвидим и ясно евроатлантически насочен министър председател, или ще остане чувството за разминаване сред посланията на открито и политическия език, който употребява вкъщи. Именно последователността – по тематиките за сигурността, поддръжката за Украйна, защитата и връзките със съдружниците – може да се окаже по-важна от самите дипломатически срещи.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ