Безсмислените възстановки на гражданските ни войни и...
В сряда депутатите ни смъкнаха от поста му заместник-председател на Народното събрание социалиста Валери Жаблянов. Защото написа и сподели, че така наречен Народен съд е бил нещо неизбежно и належащо в това военно или следвоенно време.
Вие забелязали ли сте с какъв профил са депутатите и от двете страни на разногласието, които се занимават с тематиката за Народния съд? Най-усърдният му изобличител от страна на ГЕРБ е господин Спас Гърневски. Толкова ли е мъчно да се види, че те двамата са еднотипни, въпреки и противоположни.
Нямаме болната амбиция да съдим някого персонално. Но хората, които търсят най-лесния и най-безопасен метод да проявят някакъв закъснял подвиг, вредят. Най-малкото тъй като раждат безсмислени разногласия.
Които лишават времето и опциите да се вземат решение настоящите и същинските проблеми.
Ако запитаме най-активните спорещи за жестокостите на фашизма и комунизма какви са или какви биха били техните оферти за ограничения за излизане от демографската рецесия, за прекъсване на упадъка в опазването на здравето и образованието, за злополуката в българския спорт и прочие, какви мислите, че ще бъдат отговорите им?
Аз се осмелявам да споделя предвижданията си. Ще кажат, че отговорите на тези въпроси би трябвало да се търсят от тези, които са предизвикали гореописаните публични погроми. За ръководещите това са наследниците на комунистите, т.е. социалистите. За социалистите това са днешните ръководещи и техните прародители, деклариращи се като десни политици.
Каква истина може да се роди от сходни ялови разногласия?! След тези разногласия се ражда истината, че зад тях се крие политическата и управническа отпадналост и на двете спорещи страни и нищо повече.
А това е огромният проблем и вероятностите за решаването му много ни отдалечават от оптимизма. Защото според учените решението минава през повишението на политическата просвета на гласоподавателите. А човечеца, впрегнал последните си силици в оцеляването си, по какъв начин го виждате да се заеме с повишение на политическата си просвета? Особено пък, когато ръководещият го хайлайф желае той да е неграмотен, с цел да го ръководи по-лесно.
А толкоз от дълго време в Испания известният с жестокостите си Франко издигна общ монумент на жертвите от двете страни на несравнимо по-жестоката от нашите събития испанска революция.
Не зная до каква степен в Испания пазят някакви положителни спомени за Франсиско Франко, само че по света се тачи идеята му да погребе под общ монумент и костите, и концепциите на непримирими политически съперници. Погребал е едно опълчване, с цел да освободи опциите за решение на настъпващите други.
Всичко, случило се в историята ни, би трябвало да се учи в учебно заведение, с цел да се знае. Но по какъв начин си представяте обсъжданата тук част от нашата история да се учи по думите на най-активните по тематиката през днешния ден депутати?!
За едните партизански глави са рязани и са убивани дечица ятаци, тъй като фашистите или монархофашистите са жестоки, тъй като са фашисти, и това е.
За другите комунистите са жестоки, тъй като са комунисти, и отново това е.
За повече и по-задълбочено прозрение в казуса спорещите нямат гънки.
Да се твърди, че политическите хрумвания пораждат автоматически жестокостта, е единствено едно от доказателствата, че политиката е повече нужна, в сравнение с мръсна работа, само че липсват политици със задълбочено мислене.
Може да се прочете, че има хора, склонни към демонстрация на жестокости. Има условия, които принуждават елементарни хора да демонстрират свирепост. Има и доктрина, съгласно която всеки от нас таи някъде в себе си някаква опция да демонстрира жестокост.
Мисля, че Клаузевиц някъде в писанията си беше го споделил - най-опасното по време на война човешко качество е човещината.
В морето от умела и не до такава степен журналистика по тематиката може да се прочете визията, че още от началото на предишния век у нас е почнала някаква гражданска война, която е избухвала и затихвала циклично с Войнишкото въстание, Септемврийските събития през 1923 година, след това Белия гнет през 1925-а, след това военните преврати, след това антифашистката опозиция, след това 9 септември, след това 10 ноември…
По-важното е да се разбере, че при всички тези експлоадирания, при които политическата битка се ожесточавала и карабинката измествала бюлетинката, в случай че употребяваме прословутия израз на Янко Сакъзов, са падали жертви. Много жертви, чиято крах е пораждала амбиции за възмездие у околните им, у съидейниците им и най-много у искащите да се приближат към новите спечелили, като показно демонстрират свирепост към победените.
Получават се надпревари по свирепост! Които ще не престават да хвърлят мрачната си сянка, до момента в който здравият политически разсъдък, доколкото го има, не забрани на политическите словоблудци да го употребяват като тематика за упражненията си.
И в по-ранната ни история има образци за братоубийствена свирепост, чието проявление може да се изясни единствено и единствено с дълго трупана жадност за възмездие.
Може да се прочете, че Баташкото кръвопролитие на българи християни е осъществено от българи мохамедани от Барутин под предводителството на Ахмед ага Барутинлията.
Може да се прочете, че в годините преди въстанието, когато се прибирали през Батак от пазар в Пещера, помаците от Барутин били обирани от батачани. Може да се прочете дори, че когато една вечер на Ахмед ага му се наложило след връщане от пазар да пренощува в Батак, батачани освен го обрали, само че и протегнали ръка на жена му.
Доколко това са исторически обстоятелства, могат да кажат и потвърдят единствено историците, само че жаждата за отплата се подхранва и от легендите, даже те са по-силни в това отношение от потвърдена истина.
И по този начин се е стигнало до най-кървавото и най-позорно братоубийство в новата ни история - Баташкото кръвопролитие. Опитите да се потвърди, че Ахмед ага Барутинлията е работил по заповед на султанското държавно управление, а след това то се пробвало да трансферира цялата виновност върху него, нито могат да прикрият, нито могат да обяснят аргументите за дивата свирепост.
И още един образец от книгата на полк. Ангел Вълчев за Тъмръш, селото на помаците, съставили пък под предводителството на Ахмед ага Тъмръшлията башибозука, окървавил и плячкосал Перущица. По времето на Балканската война през 1912 година, когато българските войски наближават Тъмръш, гузните тъмръшлии, уплашени от възмездието, избягали в гората, а оттова - в Турция.
Какво вършат българите - и християни, и мохамедани - от близките села? Втурват се да грабят изоставеното имущество и този обир е останал в историята като Тъмръшката яма. И като са се прибирали в селата си и с настървението на ловци със слука са разглеждали най-съблазнителната част от плячката си - бакърените съдове, са установили от надписите по тях, че преди време тъмръшлии са ги грабили от техните села.
Нека да забравим за днешните герои от обоза на инсценираната гражданска война и да приключим с нещо за човешката страна на индивида в нашата история. Краеведите пишат, че Ахмед ага Барутинлията е стар и починал тук, в Родопите. На старини, съвсем стопен от лоша и тежка болест, бил зарязан от всички. Но пратил хабер-молба до Ангел, сина на Трендафил Керелов от Батак, който персонално той е заповядал да опекат жив на шиш, да го посети в дома му.
Яхнал коня си Ангел и се отзовал на молбата на кървавия ага. Заварил го да гасне в вярата си да изиска и получи прошка. Доста мислил Ангел, само че легендата твърди, че му дал прошка, даже му поискал и Аллах да му елементарни, измил го, поизчистил му къщата и направил по този начин, че да има кой да се грижи за умиращия ага.
Най- жалната, изречена със сълзи на очи, молба на Ахмед ага към Ангел била да обещае, че ще пристигна на погребението му. За да види дали Аллах му е дал прошка. При мюсюлманските погребения търкулват увития в платно труп в гроба. И в случай че тялото падне по очи, това значи, че няма амнистия от Аллах.
Ахмед ага Тъмръшлията се озовал във безконечния си дом не с очи към небето. Въпреки съпротивата на ходжата, християнинът Ангел слязъл в мохамеданския гроб и обърнал натрупа на убилия татко му и окървавилия селото му.
Хей, вие, еднотипните, мислили ли сте към този момент вас кой ще ви обръща в гроба?
ТЕКСТ ДО СНИМКИТЕ:
Когато Народният съд произнася присъдата на полк. Герман Еленков под одобрителните крясъци на клакьорите в залата, обвинителят му дава последната дума с натякването:
- Ето, господин полковник, народът желае вашата гибел.
- Върнете ми царя и револвера и ще забележим какво желае народът - дава отговор някогашният пълководец на славния 27-и Чепински полк.
Вие забелязали ли сте с какъв профил са депутатите и от двете страни на разногласието, които се занимават с тематиката за Народния съд? Най-усърдният му изобличител от страна на ГЕРБ е господин Спас Гърневски. Толкова ли е мъчно да се види, че те двамата са еднотипни, въпреки и противоположни.
Нямаме болната амбиция да съдим някого персонално. Но хората, които търсят най-лесния и най-безопасен метод да проявят някакъв закъснял подвиг, вредят. Най-малкото тъй като раждат безсмислени разногласия.
Които лишават времето и опциите да се вземат решение настоящите и същинските проблеми.
Ако запитаме най-активните спорещи за жестокостите на фашизма и комунизма какви са или какви биха били техните оферти за ограничения за излизане от демографската рецесия, за прекъсване на упадъка в опазването на здравето и образованието, за злополуката в българския спорт и прочие, какви мислите, че ще бъдат отговорите им?
Аз се осмелявам да споделя предвижданията си. Ще кажат, че отговорите на тези въпроси би трябвало да се търсят от тези, които са предизвикали гореописаните публични погроми. За ръководещите това са наследниците на комунистите, т.е. социалистите. За социалистите това са днешните ръководещи и техните прародители, деклариращи се като десни политици.
Каква истина може да се роди от сходни ялови разногласия?! След тези разногласия се ражда истината, че зад тях се крие политическата и управническа отпадналост и на двете спорещи страни и нищо повече.
А това е огромният проблем и вероятностите за решаването му много ни отдалечават от оптимизма. Защото според учените решението минава през повишението на политическата просвета на гласоподавателите. А човечеца, впрегнал последните си силици в оцеляването си, по какъв начин го виждате да се заеме с повишение на политическата си просвета? Особено пък, когато ръководещият го хайлайф желае той да е неграмотен, с цел да го ръководи по-лесно.
А толкоз от дълго време в Испания известният с жестокостите си Франко издигна общ монумент на жертвите от двете страни на несравнимо по-жестоката от нашите събития испанска революция.
Не зная до каква степен в Испания пазят някакви положителни спомени за Франсиско Франко, само че по света се тачи идеята му да погребе под общ монумент и костите, и концепциите на непримирими политически съперници. Погребал е едно опълчване, с цел да освободи опциите за решение на настъпващите други.
Всичко, случило се в историята ни, би трябвало да се учи в учебно заведение, с цел да се знае. Но по какъв начин си представяте обсъжданата тук част от нашата история да се учи по думите на най-активните по тематиката през днешния ден депутати?!
За едните партизански глави са рязани и са убивани дечица ятаци, тъй като фашистите или монархофашистите са жестоки, тъй като са фашисти, и това е.
За другите комунистите са жестоки, тъй като са комунисти, и отново това е.
За повече и по-задълбочено прозрение в казуса спорещите нямат гънки.
Да се твърди, че политическите хрумвания пораждат автоматически жестокостта, е единствено едно от доказателствата, че политиката е повече нужна, в сравнение с мръсна работа, само че липсват политици със задълбочено мислене.
Може да се прочете, че има хора, склонни към демонстрация на жестокости. Има условия, които принуждават елементарни хора да демонстрират свирепост. Има и доктрина, съгласно която всеки от нас таи някъде в себе си някаква опция да демонстрира жестокост.
Мисля, че Клаузевиц някъде в писанията си беше го споделил - най-опасното по време на война човешко качество е човещината.
В морето от умела и не до такава степен журналистика по тематиката може да се прочете визията, че още от началото на предишния век у нас е почнала някаква гражданска война, която е избухвала и затихвала циклично с Войнишкото въстание, Септемврийските събития през 1923 година, след това Белия гнет през 1925-а, след това военните преврати, след това антифашистката опозиция, след това 9 септември, след това 10 ноември…
По-важното е да се разбере, че при всички тези експлоадирания, при които политическата битка се ожесточавала и карабинката измествала бюлетинката, в случай че употребяваме прословутия израз на Янко Сакъзов, са падали жертви. Много жертви, чиято крах е пораждала амбиции за възмездие у околните им, у съидейниците им и най-много у искащите да се приближат към новите спечелили, като показно демонстрират свирепост към победените.
Получават се надпревари по свирепост! Които ще не престават да хвърлят мрачната си сянка, до момента в който здравият политически разсъдък, доколкото го има, не забрани на политическите словоблудци да го употребяват като тематика за упражненията си.
И в по-ранната ни история има образци за братоубийствена свирепост, чието проявление може да се изясни единствено и единствено с дълго трупана жадност за възмездие.
Може да се прочете, че Баташкото кръвопролитие на българи християни е осъществено от българи мохамедани от Барутин под предводителството на Ахмед ага Барутинлията.
Може да се прочете, че в годините преди въстанието, когато се прибирали през Батак от пазар в Пещера, помаците от Барутин били обирани от батачани. Може да се прочете дори, че когато една вечер на Ахмед ага му се наложило след връщане от пазар да пренощува в Батак, батачани освен го обрали, само че и протегнали ръка на жена му.
Доколко това са исторически обстоятелства, могат да кажат и потвърдят единствено историците, само че жаждата за отплата се подхранва и от легендите, даже те са по-силни в това отношение от потвърдена истина.
И по този начин се е стигнало до най-кървавото и най-позорно братоубийство в новата ни история - Баташкото кръвопролитие. Опитите да се потвърди, че Ахмед ага Барутинлията е работил по заповед на султанското държавно управление, а след това то се пробвало да трансферира цялата виновност върху него, нито могат да прикрият, нито могат да обяснят аргументите за дивата свирепост.
И още един образец от книгата на полк. Ангел Вълчев за Тъмръш, селото на помаците, съставили пък под предводителството на Ахмед ага Тъмръшлията башибозука, окървавил и плячкосал Перущица. По времето на Балканската война през 1912 година, когато българските войски наближават Тъмръш, гузните тъмръшлии, уплашени от възмездието, избягали в гората, а оттова - в Турция.
Какво вършат българите - и християни, и мохамедани - от близките села? Втурват се да грабят изоставеното имущество и този обир е останал в историята като Тъмръшката яма. И като са се прибирали в селата си и с настървението на ловци със слука са разглеждали най-съблазнителната част от плячката си - бакърените съдове, са установили от надписите по тях, че преди време тъмръшлии са ги грабили от техните села.
Нека да забравим за днешните герои от обоза на инсценираната гражданска война и да приключим с нещо за човешката страна на индивида в нашата история. Краеведите пишат, че Ахмед ага Барутинлията е стар и починал тук, в Родопите. На старини, съвсем стопен от лоша и тежка болест, бил зарязан от всички. Но пратил хабер-молба до Ангел, сина на Трендафил Керелов от Батак, който персонално той е заповядал да опекат жив на шиш, да го посети в дома му.
Яхнал коня си Ангел и се отзовал на молбата на кървавия ага. Заварил го да гасне в вярата си да изиска и получи прошка. Доста мислил Ангел, само че легендата твърди, че му дал прошка, даже му поискал и Аллах да му елементарни, измил го, поизчистил му къщата и направил по този начин, че да има кой да се грижи за умиращия ага.
Най- жалната, изречена със сълзи на очи, молба на Ахмед ага към Ангел била да обещае, че ще пристигна на погребението му. За да види дали Аллах му е дал прошка. При мюсюлманските погребения търкулват увития в платно труп в гроба. И в случай че тялото падне по очи, това значи, че няма амнистия от Аллах.
Ахмед ага Тъмръшлията се озовал във безконечния си дом не с очи към небето. Въпреки съпротивата на ходжата, християнинът Ангел слязъл в мохамеданския гроб и обърнал натрупа на убилия татко му и окървавилия селото му.
Хей, вие, еднотипните, мислили ли сте към този момент вас кой ще ви обръща в гроба?
ТЕКСТ ДО СНИМКИТЕ:
Когато Народният съд произнася присъдата на полк. Герман Еленков под одобрителните крясъци на клакьорите в залата, обвинителят му дава последната дума с натякването:
- Ето, господин полковник, народът желае вашата гибел.
- Върнете ми царя и револвера и ще забележим какво желае народът - дава отговор някогашният пълководец на славния 27-и Чепински полк.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ