Проблемът е независимостта на отделния покурор, не само на главния
В сряда, 7 септември, в границите на " Алея на книгата " се състоя формалното показване на сборника " Европейски стандарти по отношение на статута на прокурорите ", формиран от Иванка Иванова и публикуван от издателство " Сиби ". Книгата бе показана от съставителя и създател на предговора Иванка Иванова и от научния редактор на изданието Даниела Доковска.
" Дневник " разгласява словото на Даниела Доковска при представянето.
Заглавието и акцентите са на редакцията.
Тази книга е настояща на първо време, тъй като въпросът за статута на основния прокурор и неговата практическа безнаказаност от дълги години стои на вниманието на законодателя, без да получи свястно решение.
Проблемът породи преди доста години с делото " Колеви " и още не е решен. След като Конституционният съд постанови Тълкувателно решение № 11/23.07.2020 година по контитуционно дело № 15/2019 година, медиите възторжено оповестиха, че всеки прокурор има конституционното пълномощие да проверява основния прокурор.
На 23.02.2021 година обаче Народното събрание на практика дезавуира решението на Конституционния съд и лиши пълномощието на прокурорите да проверяват своя шеф, като промени Наказателно процесуалния кодекс и Закона за правосъдната власт и сътвори неповторимата фигура " прокурор по следствието на основния прокурор или негов заместител ". Такъв не беше назначен и аз тогава си разреших да напиша в правния уебсайт " Де факто " следната горчива фраза: " Днес повече от всеки път
никой не може да проверява основния прокурор " . Написах също, че у нас, обратно на всички физически и юридически закони, мълнията непрекъснато удря едно и също дърво.
Накрая Конституционният съд по искане на президента на републиката разгласи тези разпореждания за противоконституционни, тъй че цялата сага ни върна още веднъж в правния вакуум.
Неотдавна в бр. 7/2022 година на " Адвокатски обзор " сътрудника Иванка Иванова разгласява публикация под заглавие: " Повече от безотговорност: българският основен прокурор в практиката на Европейски съд по правата на човека ". Препоръчвам ви я - това е един сериозен изчерпателен материал, в който се наблюдава практиката на Съда в Страсбург по каузи, които са свързани с упражняването на съответни пълномощия на основния прокурор. Както показва сътрудника Иванова, решенията на Съда демонстрират, че " въпросът за фактическата безнаказаност на основния прокурор в хипотезата на осъществено закононарушение е по-скоро единствено детайл от по-голям кръг връзки, свързани с отговорността на прокуратурата в границите на упражняването на държавната власт в демократичната страна ".
Аз също смятам, че е безусловно неправилно да свеждаме настоящата обстановка у нас само до тематиката за възможното следствие на основния прокурор. Това е единствено дребна част от казуса. Житейската хипотеза е, че основният прокурор поначало не прави закононарушения. Така най-малко би трябвало да бъде. Така че проблематиката по отношение на прокуратурата като институция и прокурора като орган на правосъдната власт е доста по-сложна, многоаспектна и най-много обвързвана с независимостта, респективно с отговорността на всеки обособен прокурор. Тъй както не съдилището, а съдът е орган на власт, по този начин и прокурорът, а не прокуратурата, е органът на власт, който би трябвало да е самостоятелен - освен от останалите управляващи, институции и лица, освен от другите участници в наказателния развой, само че и в границите на самата прокурорска институция.
В правната литература у нас обаче независимостта на прокурора непрекъснато се приравнява с независимостта на съдията. Много рядко някой се сеща да каже или да напише, че всъщност институционалната самостоятелност на прокурора се свежда до неговата оперативна автономия, която би трябвало да бъде обезпечена както на законово ниво, по този начин и в практиката.
Книгата " Европейски стандарти по отношение на статута на прокурорите ", която представяме през днешния ден, среща читателя с актове на Комитета на министрите на Съвета на Европа, на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, на Конференцията на европейските основни прокурори, на Консултативния съвет на европейските прокурори, със мнения и отчети на Венецианската комисия и други материали, които се отнасят до правното състояние на прокурорите и съдържат настоящите все още европейски стандарти по отношение на тяхната самостоятелност. Повечето от текстовете се разгласяват за първи път у нас. Знанието на френски и британски език и отличното
познаване на правната терминология дават опция на сътрудника Иванка Иванова да се употребява от истинските текстове. Това придава ново звучене даже на някои от към този момент оповестените преводи на български език, някои от които се оказа, за жал, че съдържат известни смислови неточности и грешки.
В предговора на книгата основателно се показва, че " оповестените материали са значими за практикуващите прокурори, тъй като им разрешават да опознаят по-добре средствата, с които разполагат, с цел да пазят своята магистратска самостоятелност както по отношение на политически субекти, по този начин и по отношение на непозволен напън, упражняван в границите на институционалната йерархия; разрешават им да разширят и да развият този инструментариум ".
Книгата е значима и за научната общественост, която принципиално неглижира тази проблематика, както и за необятната общност - предвид на съответните упования и условия, които жителите в една правова страна могат да имат към прокурорската институция.
Накрая желая да кажа, че работата върху такава книга е голямо предизвикателство и огромно наслаждение.
Още един път искам триумф на книгата и на сътрудника Иванова в нейните бъдещи
проекти! Желая нови триумфи и на издателство " Сиби "!
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
" Дневник " разгласява словото на Даниела Доковска при представянето.
Заглавието и акцентите са на редакцията.
Тази книга е настояща на първо време, тъй като въпросът за статута на основния прокурор и неговата практическа безнаказаност от дълги години стои на вниманието на законодателя, без да получи свястно решение.
Проблемът породи преди доста години с делото " Колеви " и още не е решен. След като Конституционният съд постанови Тълкувателно решение № 11/23.07.2020 година по контитуционно дело № 15/2019 година, медиите възторжено оповестиха, че всеки прокурор има конституционното пълномощие да проверява основния прокурор.
На 23.02.2021 година обаче Народното събрание на практика дезавуира решението на Конституционния съд и лиши пълномощието на прокурорите да проверяват своя шеф, като промени Наказателно процесуалния кодекс и Закона за правосъдната власт и сътвори неповторимата фигура " прокурор по следствието на основния прокурор или негов заместител ". Такъв не беше назначен и аз тогава си разреших да напиша в правния уебсайт " Де факто " следната горчива фраза: " Днес повече от всеки път
никой не може да проверява основния прокурор " . Написах също, че у нас, обратно на всички физически и юридически закони, мълнията непрекъснато удря едно и също дърво.
Накрая Конституционният съд по искане на президента на републиката разгласи тези разпореждания за противоконституционни, тъй че цялата сага ни върна още веднъж в правния вакуум.
Неотдавна в бр. 7/2022 година на " Адвокатски обзор " сътрудника Иванка Иванова разгласява публикация под заглавие: " Повече от безотговорност: българският основен прокурор в практиката на Европейски съд по правата на човека ". Препоръчвам ви я - това е един сериозен изчерпателен материал, в който се наблюдава практиката на Съда в Страсбург по каузи, които са свързани с упражняването на съответни пълномощия на основния прокурор. Както показва сътрудника Иванова, решенията на Съда демонстрират, че " въпросът за фактическата безнаказаност на основния прокурор в хипотезата на осъществено закононарушение е по-скоро единствено детайл от по-голям кръг връзки, свързани с отговорността на прокуратурата в границите на упражняването на държавната власт в демократичната страна ".
Аз също смятам, че е безусловно неправилно да свеждаме настоящата обстановка у нас само до тематиката за възможното следствие на основния прокурор. Това е единствено дребна част от казуса. Житейската хипотеза е, че основният прокурор поначало не прави закононарушения. Така най-малко би трябвало да бъде. Така че проблематиката по отношение на прокуратурата като институция и прокурора като орган на правосъдната власт е доста по-сложна, многоаспектна и най-много обвързвана с независимостта, респективно с отговорността на всеки обособен прокурор. Тъй както не съдилището, а съдът е орган на власт, по този начин и прокурорът, а не прокуратурата, е органът на власт, който би трябвало да е самостоятелен - освен от останалите управляващи, институции и лица, освен от другите участници в наказателния развой, само че и в границите на самата прокурорска институция.
В правната литература у нас обаче независимостта на прокурора непрекъснато се приравнява с независимостта на съдията. Много рядко някой се сеща да каже или да напише, че всъщност институционалната самостоятелност на прокурора се свежда до неговата оперативна автономия, която би трябвало да бъде обезпечена както на законово ниво, по този начин и в практиката.
Книгата " Европейски стандарти по отношение на статута на прокурорите ", която представяме през днешния ден, среща читателя с актове на Комитета на министрите на Съвета на Европа, на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, на Конференцията на европейските основни прокурори, на Консултативния съвет на европейските прокурори, със мнения и отчети на Венецианската комисия и други материали, които се отнасят до правното състояние на прокурорите и съдържат настоящите все още европейски стандарти по отношение на тяхната самостоятелност. Повечето от текстовете се разгласяват за първи път у нас. Знанието на френски и британски език и отличното
познаване на правната терминология дават опция на сътрудника Иванка Иванова да се употребява от истинските текстове. Това придава ново звучене даже на някои от към този момент оповестените преводи на български език, някои от които се оказа, за жал, че съдържат известни смислови неточности и грешки.
В предговора на книгата основателно се показва, че " оповестените материали са значими за практикуващите прокурори, тъй като им разрешават да опознаят по-добре средствата, с които разполагат, с цел да пазят своята магистратска самостоятелност както по отношение на политически субекти, по този начин и по отношение на непозволен напън, упражняван в границите на институционалната йерархия; разрешават им да разширят и да развият този инструментариум ".
Книгата е значима и за научната общественост, която принципиално неглижира тази проблематика, както и за необятната общност - предвид на съответните упования и условия, които жителите в една правова страна могат да имат към прокурорската институция.
Накрая желая да кажа, че работата върху такава книга е голямо предизвикателство и огромно наслаждение.
Още един път искам триумф на книгата и на сътрудника Иванова в нейните бъдещи
проекти! Желая нови триумфи и на издателство " Сиби "!
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ