Представят книгата Британски пътешественици за България в историческия музей
В сряда, 23 октомври, от 18.00 ч. в зала „ Княз Александър I “ на Историческия музей ще бъде показана книгата „ Британски пътешественици за България “. Презентацията ще направи нейния създател Найджъл Мидълмис. Преводът на книгата е изработен от Миглена Парашкевова.
Представянето на книгата „ Британски пътешественици за България ” ще включва фрагменти и изображения от този алманах от 188 страници с пътеписи от интервал от пет века. Те са търсени и събирани от книги в някои от най-големите библиотеки във Англия, като Бодлеанската библиотека в Оксфорд, Лондонската библиотека и Британския музей. Пътеписите показват увлекателна гледка на видяното от пътешествениците по време на приключенстването им в тази рядко посещавана и „ екзотична ” част на Европа сред 1585 година и 1939 година
Пътешествениците отразяват полезностите на интервалите, в които са пътували.
В началото измежду хората, писали за прекарванията си в България, е имало търговци от Английската компания „ Левант ”, които са пътували по суша до Турция или Индия, както и дипломати на работа в Британското посолство в Цариград. След началото на ХVIII век пътешествениците постоянно подхващат своето " Голямо пътешестване " из Европа, което включва класическа Гърция и Рим, както и по-далеко, в по-далечната Османска империя. XIX век се следи идването на гости от „ Великите сили ” (Франция, Великобритания) в България при повишаване на напрежението сред Русия и така наречен „ болник на Европа ” – Турция. В интервала сред 1878 и 1900 година има голям прилив на идващи в България гости в интервала на Освобождението на България и незабавно след него. Личните претекстове за Пътуване до България са многообразни: предпочитание за завършения в „ загадъчния Изток ”, бягство от политически терор в Британия, боен шпионаж, реализиране на християнски задачи, строене на железопътни линии, проучване на другите " характери " на народностите на Балканите от фолклористи.
Повечето от пътешествениците споделят доста хубави неща за България. В интервал на няколко века те се впечатляват от гостоприемството на народа, възхищават се на външния тип, облеклото и националния темперамент на хората и са привлечени от магията на нестинарките, на националната музика и танци. Не всяко мнение свети с хвалебствия; в случай че беше по този начин, книгата щеше да е скучна.
Често върху усещанията пада тежката сянка на шокиращите разкази за османското подтисничество. Много от пишещите предусещат вследствие на това да има инвазия от страна на Русия в „ Европейска Турция ”. Българската идея става основна тематика в английската политика. Британският демократичен министър-председател Уилям Гладстон написа пролог към една от книгите с пътеписи, в което показва отвращение от обстоятелството, че има народ, „ който не познава същинска сигурност или успокоение, токсичен от боязън, окастрен от свободата, която е наложително изискване за всякакво човешко достойнство ”.
За създателя:
Найджъл Мидълмис през целия си живот е възхитен обожател на България. Познанството стартира през 1972 година, когато със брачната половинка му Приска са назначени за учители в Английска гимназия „ Гео Милев ” в Русе. Те са впечатлени както от качествата и триумфите на учениците си, по този начин и от благородството и всеотдайността на своите сътрудници. След връщането си в Обединеното кралство през 1975 година Найджъл е редактор на списанието на Британско-българското сдружение и се причислява към благотворителната организация „ Приятели на България ”. През 1989 година дружно с Приска стартират да набират в Лондон средства за нуждаещи се сираци от България посредством концерти в двореца " Фулъм ", църквата " Св. Дънстън " в Лондон и в посолството на България. Заедно със собствен другар, доктор Брайън Скип, Найджъл търси в Бодлеанската библиотека в Оксфорд, в Лондонската библиотека и в Британския музей многочислени разкази от първо лице на английски пътешественици, посетили в отминали епохи България, които след това редактира и преработва, с цел да се появи тази книга. Приходите от продажбата на книгата са в поддръжка на ученическия спектакъл и театралното изкуство в Английската гимназия в Русе. Найджъл е съсобственик на къща на река Дунав наоколо до Русе, и на драго сърце учи български език.
Преводачът на тази книга Миглена Парашкевова е ученик на Английска езикова гимназия „ Гео Милев ”- Русе и е в цифрата на учениците на Приска и Найджъл Мидълмис в България. Това е повода тя да пожелае да поддържа благотворителната самодейност на Найджъл Мидълмис с тази книга да се набират средства за надарени възпитаници от гимназията, като от своя страна направи благотворително превода úна български език, с цел да се разшири читателската публика. Миглена е дълготраен професионален преводач в най-разнообразни сфери, а в последните десетина години се занимава най-много с преводи в региона на музейното дело, културата и обществените действия. Сред организациите, с които е работила, са Британският ноу-хау фонд, английските благотворителни организации „ Спасете децата ” и „ Надежда и домове за децата ”, Националният исторически музей, Институтът за етнология и фолклористика с етнографски музей към Българска академия на науките, Русенският районен исторически музей и доста други.
Представянето на книгата „ Британски пътешественици за България ” ще включва фрагменти и изображения от този алманах от 188 страници с пътеписи от интервал от пет века. Те са търсени и събирани от книги в някои от най-големите библиотеки във Англия, като Бодлеанската библиотека в Оксфорд, Лондонската библиотека и Британския музей. Пътеписите показват увлекателна гледка на видяното от пътешествениците по време на приключенстването им в тази рядко посещавана и „ екзотична ” част на Европа сред 1585 година и 1939 година
Пътешествениците отразяват полезностите на интервалите, в които са пътували.
В началото измежду хората, писали за прекарванията си в България, е имало търговци от Английската компания „ Левант ”, които са пътували по суша до Турция или Индия, както и дипломати на работа в Британското посолство в Цариград. След началото на ХVIII век пътешествениците постоянно подхващат своето " Голямо пътешестване " из Европа, което включва класическа Гърция и Рим, както и по-далеко, в по-далечната Османска империя. XIX век се следи идването на гости от „ Великите сили ” (Франция, Великобритания) в България при повишаване на напрежението сред Русия и така наречен „ болник на Европа ” – Турция. В интервала сред 1878 и 1900 година има голям прилив на идващи в България гости в интервала на Освобождението на България и незабавно след него. Личните претекстове за Пътуване до България са многообразни: предпочитание за завършения в „ загадъчния Изток ”, бягство от политически терор в Британия, боен шпионаж, реализиране на християнски задачи, строене на железопътни линии, проучване на другите " характери " на народностите на Балканите от фолклористи.
Повечето от пътешествениците споделят доста хубави неща за България. В интервал на няколко века те се впечатляват от гостоприемството на народа, възхищават се на външния тип, облеклото и националния темперамент на хората и са привлечени от магията на нестинарките, на националната музика и танци. Не всяко мнение свети с хвалебствия; в случай че беше по този начин, книгата щеше да е скучна.
Често върху усещанията пада тежката сянка на шокиращите разкази за османското подтисничество. Много от пишещите предусещат вследствие на това да има инвазия от страна на Русия в „ Европейска Турция ”. Българската идея става основна тематика в английската политика. Британският демократичен министър-председател Уилям Гладстон написа пролог към една от книгите с пътеписи, в което показва отвращение от обстоятелството, че има народ, „ който не познава същинска сигурност или успокоение, токсичен от боязън, окастрен от свободата, която е наложително изискване за всякакво човешко достойнство ”.
За създателя:
Найджъл Мидълмис през целия си живот е възхитен обожател на България. Познанството стартира през 1972 година, когато със брачната половинка му Приска са назначени за учители в Английска гимназия „ Гео Милев ” в Русе. Те са впечатлени както от качествата и триумфите на учениците си, по този начин и от благородството и всеотдайността на своите сътрудници. След връщането си в Обединеното кралство през 1975 година Найджъл е редактор на списанието на Британско-българското сдружение и се причислява към благотворителната организация „ Приятели на България ”. През 1989 година дружно с Приска стартират да набират в Лондон средства за нуждаещи се сираци от България посредством концерти в двореца " Фулъм ", църквата " Св. Дънстън " в Лондон и в посолството на България. Заедно със собствен другар, доктор Брайън Скип, Найджъл търси в Бодлеанската библиотека в Оксфорд, в Лондонската библиотека и в Британския музей многочислени разкази от първо лице на английски пътешественици, посетили в отминали епохи България, които след това редактира и преработва, с цел да се появи тази книга. Приходите от продажбата на книгата са в поддръжка на ученическия спектакъл и театралното изкуство в Английската гимназия в Русе. Найджъл е съсобственик на къща на река Дунав наоколо до Русе, и на драго сърце учи български език.
Преводачът на тази книга Миглена Парашкевова е ученик на Английска езикова гимназия „ Гео Милев ”- Русе и е в цифрата на учениците на Приска и Найджъл Мидълмис в България. Това е повода тя да пожелае да поддържа благотворителната самодейност на Найджъл Мидълмис с тази книга да се набират средства за надарени възпитаници от гимназията, като от своя страна направи благотворително превода úна български език, с цел да се разшири читателската публика. Миглена е дълготраен професионален преводач в най-разнообразни сфери, а в последните десетина години се занимава най-много с преводи в региона на музейното дело, културата и обществените действия. Сред организациите, с които е работила, са Британският ноу-хау фонд, английските благотворителни организации „ Спасете децата ” и „ Надежда и домове за децата ”, Националният исторически музей, Институтът за етнология и фолклористика с етнографски музей към Българска академия на науките, Русенският районен исторически музей и доста други.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ