Тайнствените „сини рицари“
В средновековните шотландски митове, които описват за дългите войни срещу англичаните през XIII-XIV вв., се загатва и за някакви „ Сини рицари “ (Blue Knights), които били неуязвими. Със своите дълги мечове и тежки бойни брадви те разцепвали с един удар стоманените шлемове на враговете. Именно на тези рицари-мечоносци Шотландия дължала успехите си.
Доскоро се смяташе, че всичко това са елементарни средновековни митове и национален фолклор. Но преди години, френският историк Жером Дювал се заинтересувал от тези предания. Отначало той деликатно анализирал всички известни фолклорни източници за подвизите на „ сините рицарите “ – а по-късно преровил наличните британски, шотландски, ирландски и френски документи от XIII – XIV вв. Преди всичко, трябвало да се уточнят местностите, за които ставало дума в легендите – тъй като там ясно се показват местата на сраженията, названията на крепости и селища, имена на крале и лордове, вождове на шотландски кланове и британски военачалници, елементарни рицари и бойци.
Самите крепости са си на място, те и до момента са главен признак на класическия шотландски пейзаж. Освен това, всички споменавания за „ сините рицари “ имат съответни времеви рамки. Писмените източниции и археологическите разкопки помогнали да се пресъздаде действителната картина.
През февруари 1258 г. Английските войски обсадили крепостта Селкирк, където по това време се намирала резиденцията на шотландските крале. Две хиляди бойци били подготвени да щурмуват. И тогава се случило нещо необяснимо. От гората се появяват в галоп към 100 рицари на черни коне, които в необятен фронт препускат против врага. Стоманените им доспехи наподобяват синкави в лъчите на зимното слънце, а гневният им военен зов огласява долината. Рицарите стрелят с невиждани до момента тежки оръжия и върху зашеметените англичани се стоварват каменни гюлета. Редиците им се разбъркват и настава суматоха. Тогава „ Сините рицари “ връхлитат върху тях и стартира кръвопролитна борба. Копитата на големите бойни коне тъпчат британската пехота. Тежки 3-метрови копия с назъбени върхове безусловно изтръгват части плът от телата на враговете, а бойните брадви с всеки удар поваляли съперник. Всичко се решило съвсем незабавно: англичаните, макар цялото си числено предимство, нямали никакъв късмет. Техните мечове и стрели отскачали от бронята на „ сините рицари “. А когато англичаните побягнали, шотландците извадили дългите си мечове. За един час всичко свършило. Нито един британски боец не съумял да напусне бойното поле…
Доскоро никой не знаеше кои са тези именити „ Сини рицари “ на шотландските крале от XIII-ти век. Пък и тази история доста наподобява на приказка…
През лятото на 1998 година Жером Дювал и неговият екип почнали разкопки под руините на замъка Селкирк. Онова, което намерили, провокирало сензация – защото несъмнено потвърдило, че именитите „ сини рицари “ в действителност съществували! Жером Дювал твърди, че те били елитна „ ударна формация “, която може да се бори сполучливо както с рицарска кавалерия, по този начин и против страховитите британски стрелци с лък. Те били най-хубавите от най-хубавите бойци на шотландската войска и кралят не щадял своята съкровищница, с цел да имат и най-хубавото оръжие по това време. Археолозите разкрили останките от тези въоръжения. Станало ясно, че доспехите и шлемовете били направени от синя дамаска стомана – тогава несравнима по своето качество. Дювал твърди: „ Тази ризница правела „ сините рицари „ на практика неуязвими за всяко оръжие. Тя била по-тънка и по-лека от британската и френската – скъпо преимущество в ръкопашния пердах “. Въоръжението им съответствало на качеството на бронята: особено изковани тежки мечове с дължина 1.2 метра, 3-метрови копия, мощни бойни секири.
Но най-важното – те са имали даже тежки стволни пружинени арбалети, праобраз на барутните оръдия. Дювал написа: „ Това може да наподобява фантастика – само че те разполагали с същинска артилерия. Техните портативни „ оръдия “ изстрелвали каменни гюлета с тежина до 30 кг. Ние възстановихме структурата им. Конете на „ сините рицари “ били особено подбрани по мощ и устойчивост – този фактор, дружно с оръжията, обезверената смелост и съвършената настъпателна тактичност ги превръщали в непобедими бойци “.
Шотландските „ сини рицари “ били същинско бойно приятелство. Например, те в никакъв случай не изоставяли своите ранени на бойното поле. Тяхното мото било: „ Завръщаме се или всички – или никой. Дювал твърди, че имали собствен личен обред. Всеки, който влизал в братството на „ сините рицари “, изрязвал с кинжал върху челото си Андреевски кръст и се заклевал, че занапред нататък животът му напълно принадлежи на дружината.
Но в края на XIV-ти век нещо се случило – и множеството „ сини рицари “ били скрито унищожени. Хрониките и легендите мълчат за аргументите. Може би кралете почнали да считат, че са станали прекомерно рискови за трона със своята мощ.
След това, оживелите рицарите напуснали страната. Те служили като наемници на континента или постъпвали в другите рицарски ордени.
