Изчезнал през 1876 е блъснат от кола през 1950 -та
В средата на юни 1950 година на кръстовище близо до „ Таймс Скуеър ” в Ню Йорк става трагично произшествие. Кола блъска смъртоносно 30-годишен мъж на име Рудолф Фенц. Когато полицията и парамедиците идват на мястото, са изумени. Починалият е облечен в костюм от 19 век.
Той носи висок цилиндър, дебело палто, панталони на каре и обувки с копчета. В жертвата е намерено писмо, датирано от 1876 година, 70 $ и визитни картички. Разследването изненадва още повече. То открива, че Рудолф Фенц изчезва през 1876 година при загадъчни условия. За финален път е забелязан, когато излиза на разходка, след която не се връща. Това е 74 години преди случая на „ Таймс Скуеър ”. Описанието на изчезналия човек от 1876 година изцяло съответствува с външните белези на жертвата на автомобилната злополука в Ню Йорк през 1950 година
Всички обстоятелства навеждат служителите на реда на мисълта, че става дума за странник във времето. Но този извод не е отразен в формалните доклади, а делото на Рудолф Фенц се счита за неразкрито.
Друг образец за сходно „ странствуване ” е обвързван с Китай. През декември 2008 година китайски археолози отварят голямата гробница на императора Си Цин, която в продължение на 400 година е недокосвана. Когато учените отстраняват пласта пръст към ковчега на императора, се натъкват на швейцарски актуален часовник с формата на пръстен, гравюра на капака и стрелки, спрели на 10,06 часа. Няма пояснение за наличието на актуален часовник в гробницата.
На 10 август 1901 година две британски учителки – Шарлот Мобърли и Елеонор Журден, се разхождат в парка на Версай. Неочаквано вниманието им е привлечено от това, че всички в близост са облечени в костюми от 18 век. Учителките се споглеждат сюрпризирани и вземат решение, че им се привижда, само че виждат красива аристократка с висока перука и изтънчен тоалет още веднъж от 18 век.
Дамата поразително припомня Мария Антоанета, брачната половинка на крал Людвиг ХVI. Тя поглежда учителките с подобен израз на учудване, че те внезапно осъзнават обстоятелството, че по някакъв метод са попаднали в предишното.
Една от учителките споделя по-късно: „ Всичко беше някак неестествено, дърветата изглеждаха плоски и безжизнени. Липсваше резултатът на светлосенките, вятърът не помръдваше клоните. В идващия момент нещо се размъра, картините от предишното изчезнаха и мястото им зае актуален пейзаж – туристи, разхождащи се из версайския парк с екскурзовод ”.
Потресените Шарлот и Елеонор 10 години мълчат за случилото се, страхувайки се от насмешките на близките. Едва през 1911 година издават книга, в която в детайли описват всичко за удивителните си прекарвания. До това време те в детайли са изучили историята на Версай и настояват, че са видели предишното през 1789 година Мнозина скептици са сигурни, че историята им е чиста небивалица. Още повече, че в книгата на учителките има противоречиво място: те настояват, че са видели дървено мостче на хълма, а историческите архиви не го удостоверяват. Но през 20-те години на 20 век е открит незнаен по-рано проект на кралския замък, на който мостчето участва.
Той носи висок цилиндър, дебело палто, панталони на каре и обувки с копчета. В жертвата е намерено писмо, датирано от 1876 година, 70 $ и визитни картички. Разследването изненадва още повече. То открива, че Рудолф Фенц изчезва през 1876 година при загадъчни условия. За финален път е забелязан, когато излиза на разходка, след която не се връща. Това е 74 години преди случая на „ Таймс Скуеър ”. Описанието на изчезналия човек от 1876 година изцяло съответствува с външните белези на жертвата на автомобилната злополука в Ню Йорк през 1950 година
Всички обстоятелства навеждат служителите на реда на мисълта, че става дума за странник във времето. Но този извод не е отразен в формалните доклади, а делото на Рудолф Фенц се счита за неразкрито.
Друг образец за сходно „ странствуване ” е обвързван с Китай. През декември 2008 година китайски археолози отварят голямата гробница на императора Си Цин, която в продължение на 400 година е недокосвана. Когато учените отстраняват пласта пръст към ковчега на императора, се натъкват на швейцарски актуален часовник с формата на пръстен, гравюра на капака и стрелки, спрели на 10,06 часа. Няма пояснение за наличието на актуален часовник в гробницата.
На 10 август 1901 година две британски учителки – Шарлот Мобърли и Елеонор Журден, се разхождат в парка на Версай. Неочаквано вниманието им е привлечено от това, че всички в близост са облечени в костюми от 18 век. Учителките се споглеждат сюрпризирани и вземат решение, че им се привижда, само че виждат красива аристократка с висока перука и изтънчен тоалет още веднъж от 18 век.
Дамата поразително припомня Мария Антоанета, брачната половинка на крал Людвиг ХVI. Тя поглежда учителките с подобен израз на учудване, че те внезапно осъзнават обстоятелството, че по някакъв метод са попаднали в предишното.
Една от учителките споделя по-късно: „ Всичко беше някак неестествено, дърветата изглеждаха плоски и безжизнени. Липсваше резултатът на светлосенките, вятърът не помръдваше клоните. В идващия момент нещо се размъра, картините от предишното изчезнаха и мястото им зае актуален пейзаж – туристи, разхождащи се из версайския парк с екскурзовод ”.
Потресените Шарлот и Елеонор 10 години мълчат за случилото се, страхувайки се от насмешките на близките. Едва през 1911 година издават книга, в която в детайли описват всичко за удивителните си прекарвания. До това време те в детайли са изучили историята на Версай и настояват, че са видели предишното през 1789 година Мнозина скептици са сигурни, че историята им е чиста небивалица. Още повече, че в книгата на учителките има противоречиво място: те настояват, че са видели дървено мостче на хълма, а историческите архиви не го удостоверяват. Но през 20-те години на 20 век е открит незнаен по-рано проект на кралския замък, на който мостчето участва.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ