В средата на XIX век един човек на име Хенри

В средата на XIX век един човек на име Хенри Дейвид Тороу взема решение да се отдели от обществото и да заживее в дребна хижа покрай Уолдън Понд. Прекарва към 2 години и се любува на отшелничеството, а по-късно, доказвайки на себе си, че това не е никаква предизвикателство, бързо насочва вниманието си към идващото премеждие. Около век по-късно, един различен човек взема решение да повтори опита. Неговото име е Ричард „ Дик “ Принеки, чийто концепция е освен да живее в Аляска като аскет, само че и в никакъв случай повече да не се върне в обществото. След като Волтер е споделил, че пъкълът се крие в другите, най-вероятно би трябвало да му се доверим, изключително откакто мнозина прекарват повече време вкъщи си и опознават тъмната страна на съседите си.

Ричард е желал да отиде задоволително надалеч и в никакъв случай да не види човешко създание и избира ледената прегръдка на Аляска тъкмо затова. За да се дистанцира задоволително надалеч от света, този авантюрист избира една от най-необяните местоположения и стартира да строи къща от безспорната нула. Как обаче се стига до там?

Ричард се ражда през 1916 година в Принеки и съумява да оцелее огромната меланхолия и даже развива едно възприятие на рискова успеваемост. В някои моменти се храни от кофите за отпадък, с цел да може да оцелее. През 1941 година се записва във флота, единствено няколко дни откакто Съединени американски щати е нападната от Япония. Интересното е, че като умения се води новак дърводелец. Малко след постъпването е покосен от ревматична тресчица и му се постанова да е на легло към половин година. През 1945 година е освободен от армията, откакто болестта му. Отново без работа, взема решение да изучи правилото на работа на дизеловите мотори и изобретява дребна барака в Орегон, където живее и работи.

За малко време всичко е наред. Докато не се появява другар, който живее в Аляска и не пуска искрата за концепцията, която ще промени вечно живота му. С всяка последваща година, Ричард към този момент мисли за Аляска. Дори и откакто стартира да работи като оператор на тежки машини във базата на остров Кодиак в Аляска, индивидът не може да се успокои. През 1962 година съумява да открие една област, в която не стъпва човешки крайник покрай езерото Кларк – почти 193 км. от Анкаридж. Там хубостта го пленява толкоз грубо, че не може в никакъв случай повече да се откъсне. Където и да се обърне, Ричард вижда една безкрайна гора, а някъде в края на короните, стартира да се издига снежна планина, която като че ли закрива небето.

Това е всичко, което човек може да изиска. И по този начин през 1968 година мъжът освен напуща работа, само че и стартира на 52-годишна възраст да работи по своята фантазия. Строи дребна хижа 4 на 5 метра и на разположение има единствено инструментите, които ще открием във всяка една железария. Благодарение на дърводелските си умения, индивидът не просто прави чудеса, само че и може да сътвори нещо извънредно. Дърво има на всички места към него. Дърветата ги влачи с двете си ръце, а най-после прави и покрив от мъх, а коминът се прави от плажни камъни. След като домът е приключен изцяло, взема решение да построи и колиба за инструментите си.

Самият Ричард рядко приема посетители, само че през огромна част от времето си открива бедстващи хора в дивото и им оказва помощ. Използва камера, с цел да снима процеса на строене и написа мемоари за дивия живот и всички детайлности към него. Малката му хижа няма нито електричество, нито течаща вода или телефон. Обитателят живее напълно на милостта на другари, които минават да го зареждат с хранителни запаси. Често това лишава месеци, само че той самият не се оплаква. В записките си написа следното:

„ Откривам, че някои от най-семплите неща от живота ми дават най-голямото наслаждение. Най-важното е, че не костват безусловно нищо. Всичко работи по моя смисъл. Брали ли сте в миналото огромни боровинки след рухването на летния дъжд, до момента в който се разхождате измежду памучните дървета, като че ли се разхождате в парк, а най-важното е, че огромното и безпределно синьо небе се излива върху златните листа? Вадите сухите вълнени чорапи и оставяте мокрите да съхнат на печката? Влизате от ледената температура и заставате пред печката, където гори избухлив огън? Светът е цялостен с такива прекарвания. “

За доста специалисти, животът по този метод може да има своето отрицателно въздействие. Кабината на Ричард да вземем за пример се намира на южния бряг на езерото, през зимата може да прекара месеци, в които да не бъде озарен от слънцето, а по-късно идват и доста дълги сезони на цялостен мрак и пикантен мраз. В следствие можем да видим и съществуването на много тежка меланхолия, само че не и за този авантюрист. От време на време посреща някои биолози и откриватели, а те постоянно остават впечатлени от характера му и метода на живот. Повелителят на гората даже става и доброволец, който води всеки един академик до някои от най-важните точки в местността.

В края на 60-те години на предишния век, Рич е зарязан и неговите доставки са изцяло лимитирани. Налага му се да оцелява единствено с познанията си и милостта на Аляска. Това ни минимум не го отчайвало, той самият продължавал да написа своите дневници и по някаква причина в никакъв случай не се усеща уединен. Никой не схваща по какъв начин оцелява, само че съгласно неговите дневници, отшелникът е минал хиляди километри на година, опознавайки природата, изследвайки всеки един метър от своята обител. Никой не може да каже сигурно какъв брой тъкмо панорами са съумели да видят очите му, само че тъкмо тези картини са запечатани само и единствено от неговия взор. Как минава деня му?

Става рано и стартира да лови риба от езерото, понякога стреля по дивеч, събира плодове от гората, а за ледник изкопава една по-сериозна дупка, която цялостни със сняг – този  запас е в обилие в Аляска. Скоро строи още една колиба, в която да събира запасите си, въпреки всичко не желае да притегля мечоците, които желаят подготвена храна. А що се отнася до връзката, индивидът постоянно дава отговор на писма от другари, като би трябвало да отиде до цивилизацията, да види пощенската кутия. През 1973 година неговите дълги дневници се трансформират в книгата „ Дневникът на един човек в дивото: Одисея от Аляска “.

Изведнъж става и прочут, като хора от целия свят желаят да се срещнат с този воин и вършат рисковани пътешествия, с цел да се срещнат с него. Неговите филми се трансформират в документален филм, който носи същото заглавие като книгата му. И най-важното е, че макар неналичията на някакъв по-сериозен комфорт, той съумява да покаже, че този метод на живот е повече от прелестен. Сагата завършва на 80-годишна възраст, когато към този момент е прекомерно остарял, с цел да може да оцелее. Качва се на влака и отпътува при брат си в Калифорния. Умира през 2003 година и в наследството си написа, че оставя своята хижа на парка, в който е живял от 1978 година Днес всеки един обожател може да я посети, стига да има нервите и силите да стигне до тази платформа.

Снимки: Wikipedia