В средата на месец юли, малко преди началото на съдебната

В средата на месец юли, малко преди началото на правосъдната почивка, арбитър Светослав Василев от Търговското поделение на Софийския градски съд (СГС), постановил „ на мрачно “ отвод от изтриване на така наречен „ Старостилната православна черква “, която към този момент близо две десетилетия взе участие в целенасочените опити за всяване на ерес измежду българските християни. 

https://epicenter.bg/article/Pozoren-akt-za-balgarskoto-pravosadie--Kak-VKS-registrira-vtora-pravoslavna-tsarkva-u-nas/371488/11/0

Решението не е оповестено от пресслужбата на съда, въпреки тематиката да е от висок публичен интерес. За решението въпреки всичко се разбра от прессъобщение на Софийска градска прокуратура (СГС), която осведоми, че е обжалвала отхвърли на съда да заличи разколническата православна черква. Така обществото научи, че държавната дирекция по вероизповеданията също е настояла пред съда да заличи паралелната черква, защото същата се явява в прорез със законодателната уредба у нас. 

Осем месеца по-късно…

На пръв прочит всичко това наподобява един прост юридически спор, мъчно понятен от елементарните хора, само че в реалност зад всички тези правосъдни актове се крие следващата част от огромната и дълготрайна тактика по разрушение на християнските полезности и обичаи в православна България. Още повече, че всичко това се случва единствено осем месеца откакто цялата страна – институции и общество, застанаха дружно в поддръжка на Патриарх Данаиил и неговия апел в отбрана на единението на православната ни черква.

В средата на декември 2024 година, броени дни преди Рождество Христово, състав на Върховния касационен съд (ВКС) – Боян Балевски (председател), Анна Баева (докладчик), Анна Ненова, в несъгласие с трайно откритата правосъдна процедура приема решение, с което позволява регистрирането на така наречен „ Българска старостилна православна черква “.

Първо – такава черква е мощно пресилено да се твърди, че действително съществува. Защото става въпрос за към две дузини лица, самообявили се за свещеници, с един квартален храм в столицата.

Второ – решението на Върховен касационен съд е на състав от съдии, членуващи в така наречен Съюз на съдиите в България – магистратска организация със противоречива представителност, само че с ясно изразени политически и лобистки зависимости.

Активистите на ССБ в никакъв случай не са криели своята обязаност с политически, лобистки, а даже и с олигархични кръгове у нас, както и че разчитат на финансиране от фондации, обединени в международната мрежа на мизантропа Джордж Сорос и неговите наследници. 

Решението на Върховен касационен съд от края на предходната година в действителност сплоти обществото - от президента, през водачите на парламентарно показаните сили, без „ Продължаваме промяната – Демократична България “, представители на академичната общественост, авторитетни и самостоятелни общественици, елементарни жители, остро се опълчиха на скандалния правосъден акт.

Така се стигна до бързата и доста безапелационна корекция в Закона за вероизповеданията, с която се удостовери категорично, че у нас може да има единствено една Българска православна черква.

Решението на Народното събрание бе признато с гласовете на над 180 гласа, което е даже над изискуемия предел за смяна на Конституцията.

Мнозина, евентуално са очаквали, че това ще постави завършек на опитите на маргинални групи да мародерстват над православната религия. Нищо сходно!

Решението на арбитър Светослав Василев демонстрира тъкмо противоположното. Още повече, че и този магистрат се оказва член на Съюза на съдиите в България. 

Съдът на Сорос над българското право

Съдия Василев тотално пренебрегва признатата корекция от законодателя и отхвърля да заличи разколниците, като в своя поддръжка акцентира практиката на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ). В претекстовете му са изброени поредност от решения на Съда в Страсбург, които обслужват ползите на нелегитимната черква.

И в това няма никаква изненада – юрист на „ старостилната православна черква “ в предишното е бил Йонко Грозев, който ПП-ДБ единствено преди броени месеци пробваха да трудоустроят като парламентарен арбитър. Вероятно с концепцията, че по този начин ще съумеят да извърнат позицията на Конституционен съд и по отвод от ратификация на Истанбулската спогодба. 

Дали е единствено случайност?

Нещо доста смущаващо се случва в правосъдната система у нас по проблема с опита за „ изнасиленото “ легитимиране на „ старостилната черква “. Два обособени състава – един от Върховен касационен съд и един от Софийски градски съд, в рамките единствено на 8 месеца, одобряват решения в полза на опитите за всяване на ерес на българското православие.

И двете решения се базират на практиката на Европейски съд по правата на човека и Конвенцията за отбрана правата на индивида, като правосъдните сформира пренебрегват вътрешното законодателство и досегашните правосъдни актове на други сформира, а слагат над тях практиката на Съда в Страсбург.

Всичко това се случва броени месеци откакто назад в София, точно от Съда в Страсбург, се е върнал Йонко Грозев, който в интервала 2015-2024 година прекара като български арбитър в Европейски съд по правата на човека.

А преди 2014 година Грозев изяснява в изявленията, че отводът на българските съдилища да записват „ старостилниците “ би трябвало да се нападна пред Съда в Страсбург, прочут в Европа и като Съда на Сорос. Прекалено доста обстоятелства, с цел да се окажат просто една случайност. 

Какво следва?

Градската прокуратура апелира пред Софийския апелативен съд игнорирането на законодателната воля и упорства неотложно да се заличи църквата на разколниците.

Вероятно тъжба в тази посока ще изготвят и от отрасловата дирекция в Министерския съвет. За момента от Светия синод не са коментирали следващата офанзива против православието, само че и преди месеци Патриарх Данаиил сподели, че вярата на българите в Църквата е по-силна от набезите на лобисти, наемници и сътрудници на непознати ползи, които по всякакъв начин се пробват да разбият обичайните полезности на българите в християнската религия и семейство. 

Този път обаче пояснение би трябвало да дадат и съдиите, които явно прикривайки се зад своето „ вътрешно разбиране “ и прословутата „ процедура на Европейски съд по правата на човека “, ловко обслужват деструктивни сили, които водят поход против разсъдъка у нас.

Недопустимо е цялостното безмълвие на арбитър №1 Галина Захарова по тематиката. Как по този начин редица правосъдни сформира, години наред, трайно отхвърлят да записват „ паралелната православна черква “, а в този момент, единствено в границите на броени месеци, два обособени състава постановяват тъкмо противоположното.

И слепият ще провиди, че зад тези актове се крият избрани лобистки ползи, обслужвани у нас от неолибералните кръгове, които постоянно желаят „ правосъдна промяна “, чиято директна цел е тъкмо тази – пробутване на решения в полза на разгрома на институции, обичаи, полезности, религия и страна. Само, че това не е правораздаване в името на народа, а в полза на подмолни кукловоди.