В средата на март в интервю за Таня Джоева, epicenter.bg.,

В средата на март в изявление за Таня Джоева, epicenter.bg., дипломат Воденски описа следния случай. „ Преди двайсетина и повече години (по разбираеми аргументи няма да изтъквам имена, не съм го писал и в книгата си) един турски дипломат в София бе споделил на един мой сътрудник, който в договарянията с турските ни сътрудници се опитваше да пази българския интерес в идна за сключване двустранна конвенция: „ Г-н Директор, ние, в случай че тръгнем през България, сме към този момент в положение да стигнем за броени часове до западната ви граница, за какво ни се перчите с тази ваша дипломация? ". Звучи много злокобно. Мога единствено да прибавя, че освен Турция, само че и Гърция, в случай че реши да тръгне на север, за часове ще премине през старопланинските проходи. Същото важи за Румъния, само че в южна посока, а в случай че Сърбия реши да стигне до София, няма кой да я спре.

Такава е печалната истина и колкото и да не ни се желае да повярваме, тя няма да стане друга. Лъч вяра проблесна след казаното от министъра на защитата Атанас Запрянов на 23 март 2025 в изявление пред БНР „ В Министерство на защитата работим по законодателни промени в Закона за въоръжените сили и този за запаса за наложителна военна подготовка “. Лъчът обаче бързо загасна и ето за какво. По-нататък той сподели, че “думата " наложителна " да не се схваща като срочна, наборна военна работа, а наложителна за тези български жители “, чиято „ специалност да е обвързвана с потреблението на оръжие – Министерство на вътрешните работи, защита на правосъдната власт, охранителните компании, Гранична полиция. За тези категории да бъде въведена наложителна военна подготовка ". 

Идеята за законодателни промени е добра, само че наличието, което се влага в тях, буди освен неразбиране, но  основава и усещане, че не се работи по това, което е належащо за защитата на страната. Вероятно защото за нея се разчита на прословутия член 5 от Вашингтонския контракт за НАТО. Той обаче не е задоволително съответно дефиниран, тъй като не е записано ясно, че е наложително оказване на военна помощ при неговото активиране. Именно по тази причина преди години американски конгресмен беше споделил, че

Съединени американски щати могат да дават на нападната страна няколко галона бензин и с това помощта по член 5 ще бъде изпълнена.

И без това мнение е напълно ясно, че грижата за защитата на страната си е чисто наша грижа, а не на страни от Скандинавия или Пиренейския полуостров. Турция, да вземем за пример, може да изпрати на помощ няколко бригади, само че по-късно може  да „ не помни “ да си ги върне назад.

Правилно ли е за подсилване на обраната на страната да се въведе задължителна военна подготовка единствено за чиновниците на Министерство на вътрешните работи, охранителите от правосъдната власт, чиновниците на охранителните компании и на Гранична полиция? Според мен не е. Министър Запрянов твърди, че „ войната в Украйна сподели, че при типичен, дълготраен спор би трябвало да има мобилизационни мероприятия. За да има готовност, би трябвало да имаме жители, минали военна подготовка и са в запаса “. Правилно. Трябва да имаме жители, минали военна подготовка и подготвени да защитят страната си, само че за какво би трябвало да се приготвят единствено посочените нагоре категории. А останалите жители? За тях член 59 (1) от Конституцията не е ли в действие?Той е безапелационен „ Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български жител “. Следователно законодателната и изпълнителна власт са длъжни да основат условия, позволяващи на българските жители да изпълнят задължението си по член 59 (1). Ако няма такива условия, жителите нямат виновност, че не могат да защитят земята си, на която живеят и ще живеят както те, така  децата и внуците им. Виновни ще бъдат посочените управляващи, само че защото те прекомерно постоянно се сменят, отговорни няма да има за възможните проблеми на страната.

Законодателните промени, подготвяни от МО и посочени от министър Запрянов, са кардинално неправилни, точно тъй като не обезпечават условия за отбрана на отечеството от всички жители. Освен това чиновниците на посочените от него ведомства имат директни и то нелеки отговорности и отклонението им от тях ще сътвори проблеми както на тези чиновници, по този начин и на ведомствата, в които служат. Да допуснем, че концепцията на МО се реализира и за избран интервал от време съответните чиновници се приготвят по избрана военна компетентност. За да поддържат знанията и уменията си, от време на време, през няколко години, те още веднъж би трябвало да се отделят от ведомствата си за преподготовка. Без това те ще престанат да бъдат военни експерти и може би ще бъдат годни единствено за потребление на автомат Калашншков. Това обаче те могат да го вършат и в този момент, без да имат военна подготовка.

Има и различен проблем. При пораждане на нужда, в случай че чиновниците на Министерство на вътрешните работи и Гранична полиция се активизират, кой ще поеме техните отговорности? Вече е пределно ясно, че в актуалната война няма ясно обрисуван фронт и гръб – удари и диверсионни групи ще има по цялата страна. Това очевидно не се има поради и наподобява, че за МО е по-важно да рапортува и регистрира, че запасът е запълнен, а когато възникне  нужда ще се мисли в допълнение по какъв начин ще се позволяват зародилите проблеми. Очевидно е, че този метод просто е неуместен.

Вероятно по този начин може да се окачестви и предлагането на премиера за основаване на нашето крайбрежие на Център за наблюдение на Черно море. Според западни медии Англия демонстрира интерес към нашето крайбрежие и нищо чудно концепцията за подобен център да е подсказана от нея. Особено, в случай че не ѝ се разреши да сътвори военноморска база на украинското крайбрежие. Този център след време може да прерасне точно в такава база, което по никакъв начин няма да е безвредно за този наш град, където тя ще се построи. При избрани условия следствията от това предложение могат да бъдат като тези, изразени с поговорката за кучето, вълка и кошарата.

Само за година и половина войната в Украйна радикално се промени.

Промениха се средствата и тактиката за воденето ѝ. След злощастното контранастъпление на украинската войска през 2023 година към този момент не се чува за потребление на бригади и дивизии, а най-вече се борят многочислени разсъсредоточени щурмови групи от 5-10 бойци, доста рядко се употребяват танкове, БМП и БТР и то като единични машини, които без проблем се унищожават от безпилотните летателни апарати (БЛА). Противотанковите ракетни комплекси като че ли се не помниха, а артилерията е надалеч зад фронтовата линия, която след един-два изстрела наложително сменя огневата позиция и се укрива. Стрелба по площи към този момент съвсем не се прави, само че се усилва потреблението на снаряди с коректируема и управляема траектория - направление, върху което би трябвало да помислят нашите производители на артилерийски снаряди. Причина за всичко това е масираното потребление на БЛА. Насищането на фронта с войскови средства за Противовъздушна отбрана с дребен обхват не разрешават да се употребява масирано армейската (вертолетите) и щурмовата фронтова авиация.

На фронта в Украйна операторите непрестанно следят от скривалище бойното поле посредством разследващи БЛА и за минути поразяват откритата цел с ударни такива. Масовото им потребление не оставя съвсем никакъв късмет за оцеляване на оръжия, които се употребяват единствено при директна видимост на задачата, т.е. на бойци, употребяващи стрелково оръжие, противотанкови ракетни комплекси, бронирани машини. Поради това поражда нужда от добра дегизировка, укрепени укрития за хора и техника и увеличение на опциите за самостоятелна отбрана от БЛА на бойците и на бойните машини. Така е през днешния ден, само че към този момент на войскови тествания на фронта са БЛА-прехващачи за битка с противниковите БЛА и въоръжени земни роботи. В близко бъдеще те радикално ще трансформират актуалната война и армията, която изостава в развиването си, ще би трябвало да изправи бойците си против роботизирана противникова войска.

Отделям внимание на тази смяна, с цел да посоча, че освен комплектуването на армията е значимо, само че и подготовката на нови специалности за нея, като оператори на БЛА, на портативно или стационарно средство за радиоелектронна битка и на роботизирано оръжие. Днес такива експерти водят война прекомерно сполучливо, а в бъдещите военни спорове те ще станат още по-необходими, изключително при вграждане на изкуствен интелект във въоръжението, а такива мостри към този момент има. Младежите на България без проблем ще усвоят това оръжие, значимо е единствено да се заинтересуват и да им се основат условия за това. Именно такива експерти ще станат основа на армията, а не едва подготвени бойци за „ офанзива на нож “. За това обаче е нужен напълно различен метод към комплектуването и подготовката на сухопътните войски, т.е. на армията.

Известни са три форми за комплектуване – наборна, професионална и смесена (професионална и наборна). Професионална войска имат Съединени американски щати и Румъния, смесена Русия (професионална и всеобща наборна), наборна и отчасти професионална Турция и Гърция, професионална е армията на Сърбия, само че от ноември т.г. минава към наложителна военна работа, като по всяка възможност ще се откри смесена форма на комплектуване. Задължителната военна работа в посочените страни е с дълготрайност 4-6-12 месеца, като апелът се прави на части с отчитане на опцията за настаняване на наборниците, окомплектоването им, осъществяване на единичната подготовка и поемането им от строевите елементи след нея.

Не бих си разрешил да предлагам по какъв начин би трябвало да се комплектува нашата войска, тъй като в МО има задоволително готови офицери, които могат да основат най-благоприятен модел за това. Проблемът е, че висшето управление на МО няма смелостта да разпореди основаване на подобен модел и да го отстоява пред държавно управление и парламент. Основание за това изказване ми дава обстоятелството, че управлението на МО се занимава с половинчата активност, а не създава повсеместен модел за комплектуване и подготовка на армията в сходство с новите условия и твърдо и  поредно да го отстояна, където би трябвало и пред който би трябвало. Защото управлението на МО носи отговорност за защитата на страната и, в случай че тези, от които зависи окончателното решение, не се съобразят с препоръчан модел от МО, би трябвало виновните му ръководители, даже с оставките си, да уведомят народа, че те не могат да поемат виновност за положението на защитата на страната. Сигурен съм, че българите ще одобрят такова държание и че ще окажат влияние върху държавно управление и парламент да обезпечат нужните условия за защитата на страната. Крайно време е това да стане, тъй като почналите промени в геополитическата конюнктура ще се форсират и нищо чудно в избран миг да се наложи страната сама да обезпечи защитата, суверенитета и съществуването си.     

За информация на жителите, надалеч от същността на обсъждания проблем, ще посоча по какъв начин се комплектува шведската войска. Спирам се на нея, защото според специалисти приетата от нея форма е една от най-сполучливите. Населението на Швеция е 10.5 милиона, а персоналният състав на армията е 30 000, 10% от които са дами. Освен това 21 000 служат в териториалната защита, която оказва помощ при пораждане на разнообразни рискове за страната и е запас на армията. Военно задължени са всички мъже и дами на възраст от 16 до 70 година След 2017 година комплектуването е по смесената система – професионална и наборна. Професионалните военнослужащи са почти 14500, от тях 8500 са офицери и 6000 бойци и сержанти, а  наборниците са към 15500.

Годишно за наложително военно образование на няколко апела се приема нужния контингент, като образованието на наборниците е с дълготрайност от 4 до 12 месеца според от специалността, от които 2-3 месеца заема единичното образование. След него службата продължава в строевите елементи. Обучението на наборника от териториалната защита продължава едни месец, а за младшите командири - четири месеца.

Възможно е да се вземат обособени моменти от шведската форма за комплектуване с отчитане на нашите условия и благоприятни условия. Например, териториалната защита. Такава има в най-малко 15 страни от Европа. Гражданите им с отговорност се отнасят към отговорностите си и оказват помощ на страната си при нужда. Наскоро за защита на южната ни граница и при бедствия бяха привличани подразделения от армията, което е несвойствена задача за тях и ги откъсва от ежедневната бойна подготовка. С такава задача или оказване на помощ при бедствия по-добре биха се справили елементи от териториалната защита. Тя би била извънредно потребна при актуалната война, при която, както към този момент бе посочено, няма ясно обрисувани фронт и гръб.