Австриецът, който популяризира българско изкуство
В средата на 90-те години Валтер Зайдл е студент във Виена, най-много предан на фотографията, и пътуванията го водят инцидентно към София. " И знаете по какъв начин е, сцената е дребна, отивате на премиера и там са всички художници, с които би трябвало да се запознаете. " Започва да курира работата им и да излага изкуството си у нас - още през 1999 година прави галерия в КЕВА. " След това постоянно са се намирали мотиви да се връщам. "
Първото му посещаване в София е през 1996 година, малко преди хиперинфлацията. " След рухването на комунизма сякаш доста локални художници споделяха мнението, че " още 10 години " и " всичко " ще се оправи - както знаем, това не се случи тъкмо по този начин " , споделя Валтер. Това, което ми направи усещане, е, че хората бяха цялостни с сила, макар протичащото се към тях. Не знам дали е било вяра, по-скоро религия, че не може да стане по-зле. Често артистите, родени след 1989 година, имат друго схващане за свързването на изкуството с историята, а от време на време нямат схващане за историята. "
И в случай че исторически Австрия постоянно е била посредник в срещата на Запада и Изтока, то Валтер заема сходна роля в развиването на актуалното изкуство у нас. Със Зайдл са свързани и първите изяви отвън България на някои от водещите ни художници сега. През 2001 година той провежда изложбата " Looming up. Съвременно изкуство от България " в изложба " Кунстхале Екснергасе ", като демонстрира произведения на Даниела Костова, Боряна Драгоева, Борис Мисирков, RASSIM, Камен Стоянов, Иван Мудов, Десислава Димова и Хубен Черкелов. През 2013 година той курира в СГХГ ретроспективната галерия от портрети на фотографското и режисьорско дуо Мисирков и Богданов, а на няколко пъти е представял австрийски художници у нас. Като куратор на сбирка " Контакт " към австрийската банка Erste той спомага за включването на произведения на български създатели в нея.
" Аз съм на никое място и това е в този момент ", Боряна Венциславова
" Приносът му за професионално показване на арт сцената отвън локалните граници е неоспорим. Пряката му работа с българската сцена е мост към западноевропейската сцена. Познаването на изкуството в необятен исторически и географски периметър и сериозната теоретична подготовка, които той има, ни дадоха опция през годините да се усещаме част от международните процеси ", споделя Мария Василева от изложба " Структура ", където е показан най-новият план на Зайдл - груповата галерия от австрийски и български художници " Колко скоро е в този момент? ", по името на известната ария How Soon is Now на The Smiths от 1984 година " От мен пристигна заглавието - почитател съм на постпънка и готик рока на 80-те ", споделя Зайдл.
Реклама
Обединяващият фактор е намесата на технологиите в изкуството: да вземем за пример Антони Райжеков взе участие с " Крехки вероятности ", в която формата на стъклени обекти имитира вълните на трафик по горещите тематики и вести в медийното пространство.
" Крехки вероятности ", Антони Райжеков
За Валтер е забавно по какъв начин художниците през днешния ден разказват настояще, в което бъдещето се влива, само че никой не знае какво да чакаме от това бъдеще. Има комплициране, което е споделено, без значение дали художникът е от България, Австрия или другаде.
" И това чувство надлежно е мъчно да се облече във форма. Като че ли 90-те години на ХХ век бяха последното десетилетие на една споделена всеобща вяра. След това стартира навлизането на интернет и dot com балона, офанзивите на 11 септември 2001 година в Ню Йорк, международната финансова рецесия от 2008 година, войната в Сирия - визията за бъдещето стартира да изтънява, утопията стана дистопия. "
Освен споделените страхове има и още една причина постоянно художници от разнообразни страни да работят в една посока - това, че доста художници учат отвън страните си, консолидират се към градове като Виена или Берлин. " Във Виена българската артистична диаспора се усеща като наличие. Но към този момент не е кой знае какъв брой значимо от кое място си, фокусът върху националността става все по-малък. Макар че примерно, в случай че си украинец през днешния ден, сигурно това трансформира малко подтекста към теб. Но като цяло все по-малко се мисли в тези категории. Примерно сцената в Австрия се храни от тази интернационалност, съвсем като минивариант на Съединени американски щати. "
Реклама
Изложбата " Колко скоро е в този момент? ", в която вземат участие Антони Райжеков, Биргит Грашопф, Боряна Венциславова, Димитър Солаков, Кей Волковиак, Наталия Йорданова, Оливер Ларик и Якоб Лена Кнебл, е в изложба " Структура " до 29 октомври.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Светослав Тодоров
Първото му посещаване в София е през 1996 година, малко преди хиперинфлацията. " След рухването на комунизма сякаш доста локални художници споделяха мнението, че " още 10 години " и " всичко " ще се оправи - както знаем, това не се случи тъкмо по този начин " , споделя Валтер. Това, което ми направи усещане, е, че хората бяха цялостни с сила, макар протичащото се към тях. Не знам дали е било вяра, по-скоро религия, че не може да стане по-зле. Често артистите, родени след 1989 година, имат друго схващане за свързването на изкуството с историята, а от време на време нямат схващане за историята. "
И в случай че исторически Австрия постоянно е била посредник в срещата на Запада и Изтока, то Валтер заема сходна роля в развиването на актуалното изкуство у нас. Със Зайдл са свързани и първите изяви отвън България на някои от водещите ни художници сега. През 2001 година той провежда изложбата " Looming up. Съвременно изкуство от България " в изложба " Кунстхале Екснергасе ", като демонстрира произведения на Даниела Костова, Боряна Драгоева, Борис Мисирков, RASSIM, Камен Стоянов, Иван Мудов, Десислава Димова и Хубен Черкелов. През 2013 година той курира в СГХГ ретроспективната галерия от портрети на фотографското и режисьорско дуо Мисирков и Богданов, а на няколко пъти е представял австрийски художници у нас. Като куратор на сбирка " Контакт " към австрийската банка Erste той спомага за включването на произведения на български създатели в нея.
" Аз съм на никое място и това е в този момент ", Боряна Венциславова
" Приносът му за професионално показване на арт сцената отвън локалните граници е неоспорим. Пряката му работа с българската сцена е мост към западноевропейската сцена. Познаването на изкуството в необятен исторически и географски периметър и сериозната теоретична подготовка, които той има, ни дадоха опция през годините да се усещаме част от международните процеси ", споделя Мария Василева от изложба " Структура ", където е показан най-новият план на Зайдл - груповата галерия от австрийски и български художници " Колко скоро е в този момент? ", по името на известната ария How Soon is Now на The Smiths от 1984 година " От мен пристигна заглавието - почитател съм на постпънка и готик рока на 80-те ", споделя Зайдл.
Реклама
Обединяващият фактор е намесата на технологиите в изкуството: да вземем за пример Антони Райжеков взе участие с " Крехки вероятности ", в която формата на стъклени обекти имитира вълните на трафик по горещите тематики и вести в медийното пространство.
" Крехки вероятности ", Антони Райжеков
За Валтер е забавно по какъв начин художниците през днешния ден разказват настояще, в което бъдещето се влива, само че никой не знае какво да чакаме от това бъдеще. Има комплициране, което е споделено, без значение дали художникът е от България, Австрия или другаде.
" И това чувство надлежно е мъчно да се облече във форма. Като че ли 90-те години на ХХ век бяха последното десетилетие на една споделена всеобща вяра. След това стартира навлизането на интернет и dot com балона, офанзивите на 11 септември 2001 година в Ню Йорк, международната финансова рецесия от 2008 година, войната в Сирия - визията за бъдещето стартира да изтънява, утопията стана дистопия. "
Освен споделените страхове има и още една причина постоянно художници от разнообразни страни да работят в една посока - това, че доста художници учат отвън страните си, консолидират се към градове като Виена или Берлин. " Във Виена българската артистична диаспора се усеща като наличие. Но към този момент не е кой знае какъв брой значимо от кое място си, фокусът върху националността става все по-малък. Макар че примерно, в случай че си украинец през днешния ден, сигурно това трансформира малко подтекста към теб. Но като цяло все по-малко се мисли в тези категории. Примерно сцената в Австрия се храни от тази интернационалност, съвсем като минивариант на Съединени американски щати. "
Реклама
Изложбата " Колко скоро е в този момент? ", в която вземат участие Антони Райжеков, Биргит Грашопф, Боряна Венциславова, Димитър Солаков, Кей Волковиак, Наталия Йорданова, Оливер Ларик и Якоб Лена Кнебл, е в изложба " Структура " до 29 октомври.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Светослав Тодоров
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ