В средата на 1958г. Джак Килби бил само на 25

В средата на 1958г. Джак Килби бил единствено на 25 години и неотдавна работел като инженер в компанията Тексас Инструментс, по тази причина нямал право на лятна отпуска. Той прекарал лятото си работейки по проблем наименуван „ тиранията на числата “, който тормозел компютърните инженери по това време. Проблемът се състоял в това, че учените не можели да усилят продуктивността на дизайните си заради огромния брой съставни елементи, от които се състояли и трудоемкия развой по сглобяването им.

Килби търсил по-компактен метод за това и употребявал германиева пластинка, върху която инсталирал всички съставни елементи. На идната година компанията показва първата в света интегрална скица. Няколко месеца след Килби, различен американец, Робърт Нойс, изобретява сходна скица и след няколко години дружно с Гордън Мур основава компанията Intel.

Intel

13 години след изобретяването на интегралната скица, американската компютърна компания Intel показва на света първия микропроцесор – номер 4004. Оказва се, че до появяването му се стига след договаряния сред Intel и японската компания за производството на калкулатори Busicom.

Поради невъзможността на новооткритата компания да покрие потребностите от по-голям брой разнообразни чипове, те създали повсеместен чип, който да бъде програмиран за извършване на разнообразни интервенции. Понеже поръчката била външна, американците поискали изключителни права върху чиповете, които произвеждали за Япония и заради финансовото състояние, в което се намирала Busicom тогава, закупили новия чип от тях за 60 000 $.

Законът на Мур

Съоснователят на компютърния колос Intel, Робърт Мур още през 1965г. забелязал нещо доста забавно. В течение на 8 години той следил по какъв начин броят съставни елементи в една интегрална скица се удвоявали всяка година и базирайки се на това дал прогноза, че наклонността ще продължи най-малко още десетина години. От там идва и Законът на Мур, който се отнася до непрекъснатото рационализиране на производството на интегрални схеми. За негова изненада обаче, това събитие не траело 10 години, а повече от половин век, та чак до през днешния ден, като прогнозите са да продължи до 2020г.

Еволюцията на компютрите

Всички сме чували за Джон Атанасов – изобретателят на първия електронен дигитален компютър в света. Една нощ през 1937г. той бил захласнат от концепцията за основаването на подобен компютър и в един крайпътен бар в Илинойс след няколко бърбъна се почувствал убеден в концепциите си. С помощта на студента по електроинженерство Клифърд Бери и заем от 650 $, той основава компютъра ABC (Atanasoff-Berry Computer). За страдание през 1941г. стартира Втората международна война и Атанасов прекъсва работата си и не съумява да патентова изобретението си.

ABC тежал 320кг. и се състоял от над 300 електронни лампи, 1.6км кабели и бил с размерите на огромно бюро. Машината имала задоволително изчислителна мощност за решаването на комплицирани алгебрични уравнения – през днешния ден това го вършат и елементарните калкулатори. От тогава насам компютрите се усъвършенстват с все по-бързи темпове, а с тях се усилват качествата и сложността на изкуствения разсъдък.

През 1951г. Марвин Мински и Дийн Едмъндс основават първата изкуствена невронна мрежа, която насочва цифров плъх през лабиринт. Четири години по-късно програмистите Алън Нюел, Хърбърт Саймън и Дж. К. Шоу основават първата стратегия с изкуствен интелект, подражаваща човешката дарба за решение на разнообразни проблеми. След тях Артър Самюел написва първия компютърен шах, който за негативно време съумява да се научи по какъв начин да победи основателя си. Последните 60 години са изпълнени с доста такива имена, които способстват извънредно за развиването на технологии, които през днешния ден одобряваме за даденост.

Роботът

Като доста други неща в историята, и терминът „ робот “ за първи път се употребява в научната фантастика. Чешкият публицист Карел Чапек е първият, който приказва за роботи в пиесата си „ R.U.R. “ от 1920г. Там той споделя за изкуствени хора, наподобяващи андроиди, които последователно стартират да трансформират държанието си и получават страсти и усеща. Те се усъвършенстват дотам, че стават неразличими от хората.

Идеята за автоматизирани машини, наподобяващи животни и хора не е по никакъв начин нова и участва още при античните цивилизации. Най-ранните данни за сходни изобретения включват изкуствените гълъби на Архит, птиците на Мо Дзъ и Лу Бан, автоматизираната пиеса на Херон и доста други. Те обаче били повее като играчки и на хиляди години от същинските интелигентни роботи.

През вековете доста учени и изобретатели се захласвали по концепцията за автоматизирани машини, като самият Леонардо да Винчи прави няколко детайлни скици на средновековни роботи. Няколко века по-късно човечеството претърпява две международни войни, които способстват за появяването и развиването на доста нови технологии. Първите роботи, демонстриращи сложно държание са дело на Уилям Грей Уолтър от Бристол, който през 1948 и 1949г. основава Елмър и Елзи – те усещали светлината и можели да си взаимодействат с непознати обекти.

Истинският съвременен робот обаче е показан 5 години по-късно. Изобретателят Джордж Девол и инженерът Джоузеф Енгелбергер се виждат на по пиво през 1956г. и разискват обстойно и нашироко труда на Айзък Азимов. Именно писателят вкарва термини като „ роботика “ и „ позитронен “, както и „ Трите закона на роботиката “.

Очевидно въодушевени от мисленето на Азимов, двамата откриват първата компания за комерсиални роботи, които нарекли с името „ Unimate “, a Енгелбергер останал в историята като бащата на роботиката. Първият им робот е закупен от General Motors и не приличал на тези, които сте виждали във филмите. „ Unimate “ бил употребен за разнасяне на горещи отливки през охлаждаща течност до служащи по индустриалната линия. Макар пробен модел, той се оказал огромен триумф и провокирал невъобразим взрив при огромните корпорации, които всеобщо почнали да изкупуват роботи на цени от по 100 000 $.

С разрастващия се пазар и огромните вложения в роботиката, през идващите години се появили роботи, които можели да правят най-различни интервенции, а ползата на учените към независимо опериращите машини нараствал с всяка минала година. Машините почнали да наподобяват на хората и главните старания към този момент били ориентирани към копирането на човешкото държание и мисъл.

През последните 50 години компютърните технологии се развиват до толкоз, че разрешават основаването на все по-комплексни и близки до индивида роботи. Модели като ASIMO, iCub и iQue към този момент могат да вървят и да се движат като хората и имат интелекта на малко дете. Способни са да научават нови думи и предмети и непрекъснато да обогатяват речника си. С всеки минал ден те стават все по-интелигентни и ни доближават към апокалиптичните сюжети от филми като „ Аз, роботът “ и „ Изкуствен разсъдък “.

Сингулярност

Произхождайки от Закона на Мур, през 90-те години американският създател и академик Рей Курцвейл разгласява няколко известни труда, в които приказва за ерата на интелигентните машини. Изучавайки подобренията в компютърния шах, той съумява да предсказа, че до 1998г. компютърът ще може да победи най-хубавия състезател. През Май 1997г. първенецът Гари Каспаров е надвит от компютъра Deep Blue. Курцвейл е уверен и в разрастването на Интернет, който по това време е употребен от едвам 2.6 милиона души. Може би най-интересните му размишления обаче засягат бъдещето на хората и машините.

Така наречената сингулярност разказва иден миг, когато изкуственият разсъдък ще надмине човешкия. Това обаче не значи просто по-умни машини. От последвалите събития ще зависи ориста на човешката раса.

Сингулярност е термин, който за първи път е употребен от научнофантастичния създател Върнър Виндж през 1983г. Той написа:
[quote]Скоро ще създадем разсъдък, по-висш от нашия. Когато това се случи, човешката история ще доближи точка на сингулярност – интелектуален преход, неминуем като центъра на черна дупка, когато светът ще премине оттатък нашите разбирания.[/quote]

Идеята е, че когато успеем да създадем по-умни от нас машини, това би означавало, че те ще могат да се усъвършенстват, създавайки даже по-интелигентни версии на себе си. Тогава експоненциалният напредък на изкуствения разсъдък ще следва Законът на Мур и човечеството ще навлезе в епоха на софтуерно развиване, което е отвън всички показа.

Сингулярността се отнася не толкоз за развиването на свръхинтелект, въпреки това да е в основата на концепцията, по отношение на момента, в който ще сме неспособни да предвидим какво следва. Представете си, по какъв начин би се почувствал един примитивен човек в нашето време. Той няма да има никаква визия по какъв начин би изглеждал света след 10 години. По същия метод и машините ще са способни да основават неща, които са отвън въображението ни.

Единственото, което можем да предвидим е, че растежът би траял с невиждани темпове. Щом компютрите надвият човешкия мозък и придобият съзнание, те ще стартират да усъвършенстват интелекта си и ще правят мисловни процеси стотици и хиляди пъти по-бързо от нас. Учените спорят по въпроса дали това развиване има граница, само че даже и да е по този начин, машините ще бъдат толкоз интелигентни, че ще правят една година човешка мисловна активност за секунди. Тогава не е толкоз мъчно са си представим, че една стратегия ще е способна да се самоусъвършенства стигайки до безчет изводи и вероятни изходи.

Нова епоха

Интересно е, че сходен процес на събитията и развиване на технологиите биха могли да са от изгода и за човешкия разум. Някои учени считат, че тогава ще можем да използваме свръх модерната технология, с цел да подобрим личния си разсъдък, променяйки структурата на мозъка или пък осъществявайки директна връзка с машините.

Къде обаче е границата и по какъв начин ще разберем дали сме я минали? Дали ще са просто някои усъвършенствания в главните човешки качества или ще можем да изключваме страстите си, виртуалната действителност ще е неразличима от действителността, ще контактуваме между тях единствено с мисълта си и ще се превърнем повече в роботи, в сравнение с в по-развити хора?

В един подобен свят несъмнено, няма причина да считаме, че по-висшият изкуствен интелект, кадърен да съществува като самостоятелна и саморазвиваща се система, ще има какъвто и да било интерес към нас. Дори тогава индивидът би бил непотребен, тъй като не би имал какво повече да предложи.

Колко близо е сингулярността?

Истинският въпрос е дали сходно нещо ще се случи в действителност. Само тъй като някои предвиждат по този начин, това не значи, че са прави. Дебати се водят непрекъснато, като има доста съперници и поддръжници на теорията за софтуерна сингулярност. Основните причини против нея са, че в действителност не се следи по-голям софтуерен прогрес и развиване през последните години – даже противоположното.

За това приказва Джонатан Хюбнър – физик от Центъра за въздушна защита към Пентагона в Чайна Лейк, Калифорния. Той изучавал броят на значими открития на глава от популацията. Използвайки за източник книгата „ История на науката и технологиите “, Хюбнър стигнал до заключението, че пикът на изобретенията е бил през 1873г. и оттогава насам софтуерното развиване се забавя.

Стойността, която Хюбнър дефинира за сегашното е 7 значими софтуерни открития на милиард индивида за година – също както е било през 17-и век. Така до 2024г. се чака скоростта на софтуерното ни развиване да е същата като през 9-и век.

Джонатан предлага две вероятни пояснения: стопанската система и размерът на човешкия мозък. Или не си коства вложението в нововъведения, които няма да имат добра облага, или към този момент сме научили съвсем всичко, което можем да научим и откриването на нови неща става доста по-трудно.

Бен Джоунс от Северозападния университет в Илинойс е склонен с Хюбнер, сравнявайки казуса с този на Червената кралица от „ Алиса в Огледалния свят “ – би трябвало да тичаме все по-бързо и по-бързо, с цел да останем на същото място. Той обаче счита, че аргументите са други.

Неговата доктрина е, че първите изобретатели са избирали по-лесните и сигурни хрумвания – един тип са откъсвали ябълките, които са били по ниските клони на дървото. Така през идващите епохи учените би трябвало да поставят от ден на ден старания за решаването на по-трудни проблеми. Огромният размер от информация, който непрекъснато се усилва пък значи, че човек би трябвало да учи и отделя доста повече време, с цел да доближи до сегашния миг в софтуерния прогрес и да е кадърен да изобрети нещо ново.

Оказва се, че не е мъчно да опровержим тези изказвания. Нормално е изобретенията и пробивите в научната сфера да ни се костват все по-малки и незначителни – въпреки всичко сме стигнали до квантовата физика, та даже и оттатък Слънчевата система. По-малките открития елементарно могат да останат незабелязани в по този начин комплицираните и обширни сфери на модерната просвета.

Разбира се има доста разнообразни доводи, както в поддръжка, по този начин и срещу теорията за неизбежната сингулярност и никой не може да потвърди сигурно дали това ще се случи ли не.

Бъдещето на човечеството

Според Курцвейл компютърните системи ще доближат потенциала на индивида през 2020г, а 9 години по-късно ще разкодираме човешкия мозък, прекрачвайки границата на въобразимото – хрумвания като връзка човек-машина към този момент ще са изцяло вероятни и ще навлезем в невъобразим софтуерен напредък, когато бъдещето ни и развоя на събитията са извънредно неразбираеми.

Независимо дали ще изберем да му се доверим или не, едно е несъмнено – дали ще е след 10 или след 100 години, човечеството ще бъде изправено пред избор, който ще дефинира бъдещето ни. И в случай че фактически доживеем до софтуерна сингулярност, три са най-очевидните благоприятни условия.

1. Позитивна сингулярност – преход към по-висше и интелигентно общество. Това ще разреши на всеки човек да изпита впечатляващ прогрес и да преживее трагично самоусъвършенстване оттатък познатите граници. Тук индивидът към момента съумява да си съперничи с машините.

2. Негативна сингулярност – апокалиптичен сюжет на самоизтребление, подбудено от изключителния софтуерен напредък, при който индивидът към този момент е непотребен. Безсилни сме пред свръх еволюцията на изкуствения разсъдък.

3. Бягство – отдръпването на човечеството към по-традиционна форма на общество за няколко хилядолетия. Такова, което ще ограничи технологиите, които биха могли да доведат до горните два разновидността. С още няколко хиляди години опит индивидът евентуално ще може да се оправи с притежаването на сходна мощ.

Какво ще се случи обаче, в случай че навлезем в положителна сингулярност? Не е ли това най-хубавата ни опция? Доста може да се поспори по този въпрос. Трудно е да си представим какво можем да чакаме в един подобен на пръв взор приказен свят. Ще можем ли да сменяем телата си с по-добри, запазвайки най-същественото – човешката душа?

Ако ориста на органичния човек е да бъде сменен от изкуствени същества, които са по-способни от еволюиралите маймуни, можем ли най-малко да ги създадем по този начин, че да се мислят за хора?

Или както предлага Теяр дьо Шарден, всички ще се обединим в едно цяло, притежаващи познания и усещания присъщи единствено на боговете? Това обаче не прави ли машините идващите хора? Тези, които ще желаят да ни доближат и ще се боят от нас, да не ги нараним или изоставим?

Във всеки случай концепцията за сингулярност е увлекателна и въпреки да допуска някои много неприятни изходи за нас, също по този начин ни вкарва в работилницата на Създателя, където всичко е допустимо.