В средата на 19 век няма български народ, няма българска

" В средата на 19 век няма български народ, няма българска нация, никой не знае, че има българи въобще - ние сме заличени. И това, че се възраждаме като народ, като нация се дължи на Русия, на съветския император, който споделя отиваме да освобождаваме християнските поробени нации. "

Това са думи, изречени тази заран от човек, който назовава себе си " националист ". Това е изцяло правилно - Волен Сидеров е националист, милеещ за съветската нация.

За сведение на господин Сидеров, български народ има надалеч преди средата на 19-ти век и възраждането на народа ни стартира с " История славяноболгарская " на св. Паисий Хилендарски (да, разгласен е за светец и се празнува на 19. юни от православната църква), приключена през 1762 година

Ето поредност от исторически обстоятелства, които демонстрират, че Волен Сидеров се подиграва с българската история и отхвърля безусловна фактология:

- В средата на 19-ти век битката за новобългарска култура е довела до съществуването на голям брой млади високо образовани БЪЛГАРИ, които освен осъзнават себе си като част от българския народ, ами и го показват.

- В средата на 19-ти век битката за самостоятелна българска черква към този момент е в напреднала фаза и още преди средата на 19-ти век, през 1844 година, цялата българска общност - първо в Цариград, а скоро по-късно и в цялата страна - признава за свои безусловни водачи БЪЛГАРИТЕ Неофит Бозвели и Иларион Макариополски.

- В тяхно лице народът ни намира първите си общонационални политически водачи. Важна роля за това имат и меморандумите, които двамата подават до Високата врата 1844/45 година В тях са изложени 6 съществени претенции:

1. БЪЛГАРСКИ епископи в БЪЛГАРСКИТЕ епархии;
2. изборност и възнаграждение на епископите;
3. образуване на четиричленно БЪЛГАРСКО посланичество пред Високата врата, което да е без значение от Патриаршията;
4. позволение за изграждане на БЪЛГАРСКА черква в Цариград;
5. позволение за издаване на БЪЛГАРСКИ вестник и БЪЛГАРСКИ книги;
6. цялостна независимост за разкриване на БЪЛГАРСКИ учебни заведения.

- На 3 април 1860 година по време на великденската работа
свещеник Иларион Макариополски не произнася името на патриарха. Според канона това значи отхвърлянето на неговата духовна власт. Многобройните вярващи, присъстващи на литургията, бурно утвърждават този акт. А вестта за него бързо се разнася из цялата страна.

- Според Петербург отхвърлянето на Османската империя в Мала Азия, с цел да може Русия да получи изход на Егейско, а оттова ина Средиземно море, би трябвало да стане посредством възобновяване на Византийската империя. В този смисъл се поставят систематични и целенасочени старания за запазването на православното единение измежду балканските християни. Изразител и притежател на това единение е Патриаршията и затова Русия по всякакъв начин пречи на основаването на нови самостоятелни църкви.

И това е дребен набор от обстоятелствата, които беловласият пудел на Кремъл отхвърля, с цел да се покаже правилен на господарите си, с вяра да не му спрат рублите.

Истинският патриот в никакъв случай не би си разрешил сходно нещо.

Срамно и позорно е български депутат, ръководител на парламентарната група на съдружния сътрудник на българското държавно управление, да пази по този начин гнусно ползите на непозната страна.

Няма да ви дадем нашата история!

*Публикуваме коментара от страницата на създателя във Facebook



​ »