Швеция – Силициевата долина на Европа
В среда на световна конкуренция все по-важна е способността да предложиш нещо, което останалите на този стадий не могат. И доколкото в обичайните промишлености има доста на брой одобрени играчи, които разполагат с капитал, опит и мащаб и по тази причина доста мъчно могат да бъдат изместени, основаването на удобна среда за нововъведения и тяхната реализация на пазара наподобява разумна стъпка.
Икеа, Спотифай и Силициевата котловина на Европа
Какво е общото сред Скайп, Спотифай и Ериксон? Швеция. Неслучайно напоследък Стокхолм е именуван „ Силициевата котловина на Европа “ – само Силициевата котловина в Съединени американски щати има основани повече софтуерни компании с над милион $ капитализация на глава от популацията. В скандинавската страна ще откриете интернационално приети университети, започващи бизнесмени, новаторски технологии, зелена сила и още доста.
През 2024 година Швеция се класира втора в световния показател на нововъведенията на Световната организация за интелектуална благосъстоятелност, като пред нея е единствено Швейцария.
Страната трайно заема челни позиции още от основаването на показателя. Доброто показване в голям брой други водещи ранглисти също е реалност. В класацията World Competitiveness Ranking на швейцарския IMD за 2024 година Швеция се класира на шесто място, като е на 10-то по критерия за успеваемост на държавното управление и 4-то в успеваемостта на бизнеса. В класацията на OEC (The Observatory of Economic Complexity) за трудност на стопанската система през 2022 година Швеция се класира на 11-та позиция.
Няма елементарен отговор какво стои зад тези резултати, само че едно е несъмнено – пътят към тях е минал през развой на понижаване на регулациите и административната тежест за бизнес бранша, развиване на конкуренцията и децентрализация на университетското обучение и научната работа.
През 2004 година Министерството на промишлеността, труда и връзките, дружно с Министерството на образованието и науката разгласяват обща тактика „ Иновативна Швеция “. Стратегията се концентрира върху шест съществени детайла – човешки запаси, научноизследователска активност и висше обучение, инфраструктура и рамкови условия, бизнес среда, обществен бранш и районно развиване.
Университетите като центрове на научноизследователска активност
Научноизследователската и развойна активност в Швеция се реализира най-вече в университетите, което разрешава мощна ангажираност на младите учени и бизнесмени. Всъщност от 1975 година в Швеция е въведена концепцията за „ трета задача “ на университетите – създаване на устойчиви връзки с локалния бизнес и комерсиализация на научните проучвания. Те са свободни сами да избират с какви проучвания да се занимават и по какъв начин да разпределят бюджета си за тях. Тези проучвания постоянно се случват в по този начин наречените „ триъгълници на знанието “ (triple helix) – колаборация сред университетите, държавното управление и промишлеността.
Един от образците за подобен „ триъгълник “ e Шведският център по морска роботика, основан и финансиран взаимно от Кралския теоретичен институт, две държавни организации и една от огромните компании в областта на защитата и сигурността.
Интересен тласък за университетските нововъведения е по този начин наречената „ привилегия на учените “, съгласно която университетският състав в университетите има право на интелектуална благосъстоятелност над резултата от своята изследователска и развойна активност.
Бюджетът за научноизследователска активност на университетите е обособен от този за образовани и се финансира директно от държавното управление и от грантове от държавни организации на конкурентен планов принцип. Сравнителната самостоятелност на тези организации способства за децентрализацията на финансирането. Сред тях са:
VINNOVA – основана през 2001 година държавна организация за нововъведения с годишен бюджет от над 250 милиона евро, която финансира и частни инициативи;Vetenskapsradet – основаният през 2001 година Шведски теоретичен съвет с бюджет към 600 милиона евро, който е главният разпределител на финансирането за научни проучвания.
Съществуват и доста други, по-тясно профилирани организации.
От 2008 година 10% от директното държавно финансиране за изследователска активност се отпуска на спортен принцип по няколко критерия – сполучливо привличане на външно финансиране, количество научни изявления и цитирания. През 2012 година този дял е повишен на 20%. Това значи, че държавното управление в допълнение награждава университети, които към този момент сполучливо са привлекли вложения от организации и частни компании за своята активност. През 2018 г е разгласен и трети аршин – съдействие с локалната общественост.
Такова съдействие в действителност е обичайно. Още през 1977 година шведското държавно управление започва развой на пространствена децентрализация на висшето обучение. В резултат са основани 11 нови университета и 14 колежа, а през днешния ден във всеки от 21-те района има университет. Интересно наблюдаване е, че оттогава до 1999 година популацията в общините с новосъздадени висши учебни заведения нараства повече, в сравнение с в другите. Пример за упоменатата взаимна работа сред локалната власт и университет е учредената през 2015г. от Карлщадският университет в партньорство с район Вермланд Академия за умна специализация (Academy for Smart Specialisation), целяща основаването на по-добра връзка сред изследователската активност в университета и потребностите на района.
Между обособените университети също има взаимна активност. Тя е частично нужда, заради възходящата мултидисциплинарност на актуалните научни проучвания. Пример е „ стокхолмското трио “ – основан през 2019 година алианс на три водещи шведски университета (Каролинска институт, Кралски софтуерен институт и Стокхолмски университет). Триото е най-големият финансов бенефициент на „ Хоризонт 2020 “.
Основен инструмент в средносрочното обмисляне на държавната политика за нововъведения от 1992 година е така наречен Законопроект за научноизследователска активност и нововъведения (Research and innovation bill), който залага годишна рамка на общественото финансиране. Последният законопроект от 2024 година планува годишния бюджет за научноизследователска активност да доближи 6,5 милиарда крони (около 600 милиона евро) през 2028 година, като 3/4 (около 450 милиона евро) ще бъдат разпределени през обособени организации при усилване на конкурентния принцип във финансирането. Започнал е и развой на намаляването на броя на организациите, отговарящи за финансиране на научни проучвания и опростяване на административните процедури за кандидатстване на финансиране. Това е добър образец за отчитане на резултат от политика и деяние към смяна за реализиране на по-добър резултат.
Регулации и тласъци
Пътят на един новаторски и въобще на един сполучлив план стартира от положителната концепция, само че неговата реализация е на пазара. Според Организацията за икономическо сътрудничество и раз рамкови условия като добре функциониращи продуктови пазари, ниски бариери пред предприемачеството и засилена конкуренция, играят значима роля за нововъведенията и икономическия напредък, а неприятната регулаторна рамка понижава успеваемостта на политиките за насърчаването им. Организацията за икономическо сътрудничество и раз има построена методика за установяване на равнището на регулации на продуктовия пазар – Product market regulations index. През 2023-2024 Швеция се подрежда преди всичко измежду 47-те изследвани страни – за съпоставяне, България е на 18-то (по-висока стойност на показателя най-общо значи повече и по-строги регулации, вижте графиката).
Най-големи разлики откриваме в няколко съществени посоки. Сред тях са процесът на въвеждане на нови регулации, административна тежест върху стартирането на бизнес, равнището на регулации в някои специалности, както и в търговията на дребно. Тези разлики засягат както бизнес средата, по този начин и капацитета за нововъведения.
Основен фокус заслужават разликите в процеса на въвеждане на нови регулации. При създаването на нови закони и регулаторни рамки, виновните институции в Швеция са длъжни да създадат оценка на въздействието (т.е. разноски и ползи) им върху способността на бизнеса да основава нововъведения.
Също по този начин Швеция имплементира някои адаптивни и ориентирани към резултата регулации. При основаните на резултати (outcome-based) регулации се слага съответна цел, само че не и съответни наставления за постигането и, което дава участниците свободата да подхващат най-ефикасния за тях метод. Например в шведските общини Ботчирка и Йорншолдсвик се ползват контракти за обществени резултати (Social Outcome Contracts) за справяне с проблеми като внезапния растеж на краткосрочните болнични измежду чиновниците и надлежно на държавните разноски свързани с тях в интервала 2013 – 2016 година Те предизвикват работодателите и локалните управляващи да внедряват ограничения, съобразени с потребностите на работната мощ, вместо такива ограничения да бъдат създадени и наложени на централно равнище.
Адаптивните регулации са гъвкави и постоянно обновени и са присъщи за бързо разрастващите се браншове на технологиите и финансовите интервенции. Пример са регулаторните пясъчници (regulatory sandboxes) на Шведския финансов контролен орган (Finansinspektionen). Пясъчникът разрешава на финтех компании и стартъпи да тестват новаторски услуги в следена среда със занижени регулаторни условия.
Също по този начин оказва помощ на виновната институция да разбере по-добре потребностите на новаторските компании и да приспособява регулациите си по отношение на тях. Добре е да споменем, че Стокхолм е един от главните центрове на финансовите технологии в Европа със 759% растеж на вложенията в бранша в интервала 2015-2020 година и дом на най-високо оценената европейска частна компания в бранша – „ Кларна “.
От практическо значение е и какъв брой е елементарно за компаниите да се ориентират в регулациите. Добър образец в тази посока е центърът за нововъведения на Шведския финансов контролен орган (Finansinspektionen). Той подкрепя и съветва бизнесите в ориентирането им по отношение на регулациите в бранша.
Подобен метод в държавната интервенция се отразява на капацитета за пораждане на нови бизнеси, а и на опцията новаторска концепция в някой от по-силно контролираните браншове да бъде осъществена. Интересен образец за такава реализация е новаторското решение на „ Апотеа “ – най-голямата онлайн аптека в Швеция, за справяне с големия размер на поръчки, които обработва на дневна база по време на пандемията. В съдействие с водещи софтуерни компании „ Апотеа “ създава система за автоматизация на целия развой на култивиране на поръчките, интегрирана с най-модерния в света робот за селектиране на продукти от склад, който употребява изкуствен интелект за оптимизация на процеса. Така складът доста усилва потенциала си за култивиране на поръчки и скоростта на обработка.
Законовата рамка и административната тежест на стартирането и развиването на бизнес, с изключение на съществени фактори за качеството на бизнес средата, са и генератор на тласъци или надлежно спънки за нововъведенията. Според данните от Doing Business класацията на Световната банка (вижте втората графика в текста) стъпки като регистрирането на бизнес, приемането на позволение за градеж, на достъп до електричество и регистрирането на парцел в България минават през доста повече процедури и институции, в сравнение с в Швеция.
Плащането на налози също е разграничено на повече заплащания и лишава повече време. В съставния елемент за административна тежест за нови бизнеси на PMR знака България също е доста зад Швеция, която се подрежда пета измежду изследваните страни (вижте третата графика).
Това показване на България е ясна индикация за нуждата от промени за понижаване на административната тежест върху новосъздадените бизнеси.
Швеция е 6-та в класацията Global Startup Ecosystem за 2024 година
Какво може да научи България
Причините за положителните резултати на Швеция в генерирането и пазарната реализация на нововъведения могат да се търсят в многообразие от фактори. Държавната политика в тази тенденция търпи непрекъснато развиване, само че има и някои фундаменти. Основните измежду тях са:
централното място на висшите образователни заведения в научноизследователската дейност;сравнително огромната децентрализация в нейното поощряване и финансиране;активно съдействие сред университетите, държавните институции и промишлеността.
Към това се прибавят и набор от промени, ориентирани към по-голяма независимост и еластичност на регулациите и усилване на конкуренцията, което улеснява пътя от научното изобретение, през превръщането му в новаторски артикул или услуга и до реализацията му на пазара.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
Швеция Силициева котловина световна конкуренция IKEA Spotify Спотифай ИКЕА
Икеа, Спотифай и Силициевата котловина на Европа
Какво е общото сред Скайп, Спотифай и Ериксон? Швеция. Неслучайно напоследък Стокхолм е именуван „ Силициевата котловина на Европа “ – само Силициевата котловина в Съединени американски щати има основани повече софтуерни компании с над милион $ капитализация на глава от популацията. В скандинавската страна ще откриете интернационално приети университети, започващи бизнесмени, новаторски технологии, зелена сила и още доста.
През 2024 година Швеция се класира втора в световния показател на нововъведенията на Световната организация за интелектуална благосъстоятелност, като пред нея е единствено Швейцария.
Страната трайно заема челни позиции още от основаването на показателя. Доброто показване в голям брой други водещи ранглисти също е реалност. В класацията World Competitiveness Ranking на швейцарския IMD за 2024 година Швеция се класира на шесто място, като е на 10-то по критерия за успеваемост на държавното управление и 4-то в успеваемостта на бизнеса. В класацията на OEC (The Observatory of Economic Complexity) за трудност на стопанската система през 2022 година Швеция се класира на 11-та позиция.
Няма елементарен отговор какво стои зад тези резултати, само че едно е несъмнено – пътят към тях е минал през развой на понижаване на регулациите и административната тежест за бизнес бранша, развиване на конкуренцията и децентрализация на университетското обучение и научната работа.
През 2004 година Министерството на промишлеността, труда и връзките, дружно с Министерството на образованието и науката разгласяват обща тактика „ Иновативна Швеция “. Стратегията се концентрира върху шест съществени детайла – човешки запаси, научноизследователска активност и висше обучение, инфраструктура и рамкови условия, бизнес среда, обществен бранш и районно развиване.
Университетите като центрове на научноизследователска активност
Научноизследователската и развойна активност в Швеция се реализира най-вече в университетите, което разрешава мощна ангажираност на младите учени и бизнесмени. Всъщност от 1975 година в Швеция е въведена концепцията за „ трета задача “ на университетите – създаване на устойчиви връзки с локалния бизнес и комерсиализация на научните проучвания. Те са свободни сами да избират с какви проучвания да се занимават и по какъв начин да разпределят бюджета си за тях. Тези проучвания постоянно се случват в по този начин наречените „ триъгълници на знанието “ (triple helix) – колаборация сред университетите, държавното управление и промишлеността.
Един от образците за подобен „ триъгълник “ e Шведският център по морска роботика, основан и финансиран взаимно от Кралския теоретичен институт, две държавни организации и една от огромните компании в областта на защитата и сигурността.
Интересен тласък за университетските нововъведения е по този начин наречената „ привилегия на учените “, съгласно която университетският състав в университетите има право на интелектуална благосъстоятелност над резултата от своята изследователска и развойна активност.
Бюджетът за научноизследователска активност на университетите е обособен от този за образовани и се финансира директно от държавното управление и от грантове от държавни организации на конкурентен планов принцип. Сравнителната самостоятелност на тези организации способства за децентрализацията на финансирането. Сред тях са:
VINNOVA – основана през 2001 година държавна организация за нововъведения с годишен бюджет от над 250 милиона евро, която финансира и частни инициативи;Vetenskapsradet – основаният през 2001 година Шведски теоретичен съвет с бюджет към 600 милиона евро, който е главният разпределител на финансирането за научни проучвания.
Съществуват и доста други, по-тясно профилирани организации.
От 2008 година 10% от директното държавно финансиране за изследователска активност се отпуска на спортен принцип по няколко критерия – сполучливо привличане на външно финансиране, количество научни изявления и цитирания. През 2012 година този дял е повишен на 20%. Това значи, че държавното управление в допълнение награждава университети, които към този момент сполучливо са привлекли вложения от организации и частни компании за своята активност. През 2018 г е разгласен и трети аршин – съдействие с локалната общественост.
Такова съдействие в действителност е обичайно. Още през 1977 година шведското държавно управление започва развой на пространствена децентрализация на висшето обучение. В резултат са основани 11 нови университета и 14 колежа, а през днешния ден във всеки от 21-те района има университет. Интересно наблюдаване е, че оттогава до 1999 година популацията в общините с новосъздадени висши учебни заведения нараства повече, в сравнение с в другите. Пример за упоменатата взаимна работа сред локалната власт и университет е учредената през 2015г. от Карлщадският университет в партньорство с район Вермланд Академия за умна специализация (Academy for Smart Specialisation), целяща основаването на по-добра връзка сред изследователската активност в университета и потребностите на района.
Между обособените университети също има взаимна активност. Тя е частично нужда, заради възходящата мултидисциплинарност на актуалните научни проучвания. Пример е „ стокхолмското трио “ – основан през 2019 година алианс на три водещи шведски университета (Каролинска институт, Кралски софтуерен институт и Стокхолмски университет). Триото е най-големият финансов бенефициент на „ Хоризонт 2020 “.
Основен инструмент в средносрочното обмисляне на държавната политика за нововъведения от 1992 година е така наречен Законопроект за научноизследователска активност и нововъведения (Research and innovation bill), който залага годишна рамка на общественото финансиране. Последният законопроект от 2024 година планува годишния бюджет за научноизследователска активност да доближи 6,5 милиарда крони (около 600 милиона евро) през 2028 година, като 3/4 (около 450 милиона евро) ще бъдат разпределени през обособени организации при усилване на конкурентния принцип във финансирането. Започнал е и развой на намаляването на броя на организациите, отговарящи за финансиране на научни проучвания и опростяване на административните процедури за кандидатстване на финансиране. Това е добър образец за отчитане на резултат от политика и деяние към смяна за реализиране на по-добър резултат.
Регулации и тласъци
Пътят на един новаторски и въобще на един сполучлив план стартира от положителната концепция, само че неговата реализация е на пазара. Според Организацията за икономическо сътрудничество и раз рамкови условия като добре функциониращи продуктови пазари, ниски бариери пред предприемачеството и засилена конкуренция, играят значима роля за нововъведенията и икономическия напредък, а неприятната регулаторна рамка понижава успеваемостта на политиките за насърчаването им. Организацията за икономическо сътрудничество и раз има построена методика за установяване на равнището на регулации на продуктовия пазар – Product market regulations index. През 2023-2024 Швеция се подрежда преди всичко измежду 47-те изследвани страни – за съпоставяне, България е на 18-то (по-висока стойност на показателя най-общо значи повече и по-строги регулации, вижте графиката).
Най-големи разлики откриваме в няколко съществени посоки. Сред тях са процесът на въвеждане на нови регулации, административна тежест върху стартирането на бизнес, равнището на регулации в някои специалности, както и в търговията на дребно. Тези разлики засягат както бизнес средата, по този начин и капацитета за нововъведения.
Основен фокус заслужават разликите в процеса на въвеждане на нови регулации. При създаването на нови закони и регулаторни рамки, виновните институции в Швеция са длъжни да създадат оценка на въздействието (т.е. разноски и ползи) им върху способността на бизнеса да основава нововъведения.
Също по този начин Швеция имплементира някои адаптивни и ориентирани към резултата регулации. При основаните на резултати (outcome-based) регулации се слага съответна цел, само че не и съответни наставления за постигането и, което дава участниците свободата да подхващат най-ефикасния за тях метод. Например в шведските общини Ботчирка и Йорншолдсвик се ползват контракти за обществени резултати (Social Outcome Contracts) за справяне с проблеми като внезапния растеж на краткосрочните болнични измежду чиновниците и надлежно на държавните разноски свързани с тях в интервала 2013 – 2016 година Те предизвикват работодателите и локалните управляващи да внедряват ограничения, съобразени с потребностите на работната мощ, вместо такива ограничения да бъдат създадени и наложени на централно равнище.
Адаптивните регулации са гъвкави и постоянно обновени и са присъщи за бързо разрастващите се браншове на технологиите и финансовите интервенции. Пример са регулаторните пясъчници (regulatory sandboxes) на Шведския финансов контролен орган (Finansinspektionen). Пясъчникът разрешава на финтех компании и стартъпи да тестват новаторски услуги в следена среда със занижени регулаторни условия.
Също по този начин оказва помощ на виновната институция да разбере по-добре потребностите на новаторските компании и да приспособява регулациите си по отношение на тях. Добре е да споменем, че Стокхолм е един от главните центрове на финансовите технологии в Европа със 759% растеж на вложенията в бранша в интервала 2015-2020 година и дом на най-високо оценената европейска частна компания в бранша – „ Кларна “.
От практическо значение е и какъв брой е елементарно за компаниите да се ориентират в регулациите. Добър образец в тази посока е центърът за нововъведения на Шведския финансов контролен орган (Finansinspektionen). Той подкрепя и съветва бизнесите в ориентирането им по отношение на регулациите в бранша.
Подобен метод в държавната интервенция се отразява на капацитета за пораждане на нови бизнеси, а и на опцията новаторска концепция в някой от по-силно контролираните браншове да бъде осъществена. Интересен образец за такава реализация е новаторското решение на „ Апотеа “ – най-голямата онлайн аптека в Швеция, за справяне с големия размер на поръчки, които обработва на дневна база по време на пандемията. В съдействие с водещи софтуерни компании „ Апотеа “ създава система за автоматизация на целия развой на култивиране на поръчките, интегрирана с най-модерния в света робот за селектиране на продукти от склад, който употребява изкуствен интелект за оптимизация на процеса. Така складът доста усилва потенциала си за култивиране на поръчки и скоростта на обработка.
Законовата рамка и административната тежест на стартирането и развиването на бизнес, с изключение на съществени фактори за качеството на бизнес средата, са и генератор на тласъци или надлежно спънки за нововъведенията. Според данните от Doing Business класацията на Световната банка (вижте втората графика в текста) стъпки като регистрирането на бизнес, приемането на позволение за градеж, на достъп до електричество и регистрирането на парцел в България минават през доста повече процедури и институции, в сравнение с в Швеция.
Плащането на налози също е разграничено на повече заплащания и лишава повече време. В съставния елемент за административна тежест за нови бизнеси на PMR знака България също е доста зад Швеция, която се подрежда пета измежду изследваните страни (вижте третата графика).
Това показване на България е ясна индикация за нуждата от промени за понижаване на административната тежест върху новосъздадените бизнеси.
Швеция е 6-та в класацията Global Startup Ecosystem за 2024 година
Какво може да научи България
Причините за положителните резултати на Швеция в генерирането и пазарната реализация на нововъведения могат да се търсят в многообразие от фактори. Държавната политика в тази тенденция търпи непрекъснато развиване, само че има и някои фундаменти. Основните измежду тях са:
централното място на висшите образователни заведения в научноизследователската дейност;сравнително огромната децентрализация в нейното поощряване и финансиране;активно съдействие сред университетите, държавните институции и промишлеността.
Към това се прибавят и набор от промени, ориентирани към по-голяма независимост и еластичност на регулациите и усилване на конкуренцията, което улеснява пътя от научното изобретение, през превръщането му в новаторски артикул или услуга и до реализацията му на пазара.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
Швеция Силициева котловина световна конкуренция IKEA Spotify Спотифай ИКЕА
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ