Периферното зрение е резултат от еволюцията на черепа
В съпоставяне с другите примати, индивидът има неповторимо анатомическо устройство – периферното му зрение, което оказва помощ за бързото разкриване на врагове и на плячка в откритите пространства на африканската савана, пишат френски биолози в публикация за списание Scientific Reports.
Те сравнили орбитите на 100 човешки черепа и 120 черепа на примати. Открили, че хората и гибоните имат минимален ъгъл на доближаване спрямо шимпанзетата, бонобо, горилите и орангутаните. Установили също така, че орбитите при хората са доста по-широки, в сравнение с при приматите. Тази специфичност дарила Homo sapiens с мощно периферно зрение.
Външният завършек на орбитите при хората е по-силно преместен към задната част на черепа спрямо маймуните. В комбиниране с изпъкналостта на очната ябълка това усилва зрителното поле и покачва качествата на зрението да оглеждат покрайнините.
Учените считат, че изместването на очните орбити е обвързвано с естествения тим по времето, когато човешките преди са сменяли местообитанията си от джунглата към откритите пространства на саваната. Предишното разположение на очните ябълки пособие на горските хора да защищават очите си от клоните. Изпъкването на очите от своя страна открива немалка част от този орган към слънчевите лъчи и е „ компромисно решение ” на еволюцията. За по-широкото зрително поле хората платили с заболявания, свързани с провалите от ултравиолетовите лъчи, в това число и катаракта.
Миналата година същият екип учени разви хипотезата, че хората са способни да усилят зрителното си поле с 50%, като въртят очите си, без да трансформират ситуацията на главата. Тази дарба помогнала на античните хомо сапиенс бързо и с минимална загуба на сила да наблюдават какво се случва в саваната.
