Истерията беше излишна
В спорта постоянно е по този начин. Когато печелиш всички са с теб. Когато не го правиш, разбираш в действителност каква е действителността . И че в действителност на никого не му дреме за теб самия, а ползата е воден само от възможното налично общо богатство.
Това сигурно беше добре осъзнато от футболните ни национали в последните няколко дни.
Източник:
Същите представители на " футболната общност " (ако изобщо е налично такова разбиране в същинската му форма у нас), които възхваляваха " неостаряващия Ивелин ", " солидния Бодуров " и " гения Костадинов ", в този момент взеха решение, че е пристигнал моментът за изваждането на огромната гилотина.
Да падат главите на грешниците. Публично, на площада, пред всички. Да им бутнем столчето под краката . Звезди били, а не могат да бият Черна гора и Косово. Да си отпътуват. Други ще ги сменят. И отново ще вземем да повторим Съединени американски щати.
Говорим си едно и също... Вече повече от 20 години .
А и Черна гора, и Косово изобщо не ни смятат за някаква големина в най-популярната игра. Сравниха ни с Фарьорите, Андора и Сан Марино. Черногорците даже си разрешиха преди мача да кажат, че в действителност нямаме играчи в огромни клубове.
Селекционерът на Черна гора: България няма футболисти от висока класа
" Влизаме в конкуренцията с огромни упоритости "
Защо се засягаме от последното? Нима не е правилно?
Победите ни в миналата огромна квалификационна акция се дължаха най-вече на колектива. На взаимното " покриване " всред всички в отбора, когато част от футболистите не са във форма и не се усеща на равнище.
В мачовете с Черна гора и Косово, по една или друга причина, колективизмът отново го имаше, само че нещата никога не успяваха да се случат на терена .
Източник:
Къде е разликата?
На какво се дължи?
Има ли изобщо такава?
Това го знаят единствено в тима. Със сигурност футболистите и спортно-техническото управление разполагат с отговор на този въпрос , друг от високочестотно употребяваните от тях клишета в интервютата след мачовете.
Явно е, че нещо не е както би трябвало .
Няма подтик в играта. Няма го оня дух , който казвахме, че ни е спечелил историческата първа победа над Швеция. С който оскубахме " лалетата " и даже заплашихме да създадем нещо сходно с " петлите " и да повторим една велика стъпка в историята си.
Източник:
Какво се промени?
Едва ли отсъствието единствено на един или двама футболисти е главната причина. Те несъмнено разполагат с нужните качества, само че не биха могли да играят чак толкоз значима роля в състава, най-малко на този стадий от кариерата си.
От тима от дълго време са споделили каквото би трябвало, на който е належащо. Изказванията пред медиите са нещо напълно друго. Но ще е добре, в случай че случилото се до този миг, в случай че това изкривяване на волята, което е видимо в състава ни, се поправя в точния момент . Защото две значими трудности към този момент бяха побутнати с единия крайник. Позалюляха се, само че въпреки всичко значимото е, че не паднаха.
Факт е обаче, че нервността беше непотребна .
Да го сменяме към този момент Хубчев, че да ни олекне
Да му мисли идващият
Има още доста срещи, а както по всичко наподобява, Георги Пеев може да се окаже прав, че за последните си мачове в групата, измежду които са и тези с България, любимецът Англия от дълго време ще си е подсигурил каквото е належащо и няма да ни се хвърли с всичките си налични лъвове, в случай че би трябвало да използваме метафора.
Източник:
Може да се окаже, че със заключителните си няколко мача в квалификациите ще свършим задоволително добре работата си и ще реализираме това, което от Пламен Марков и компания насам не сме усещали - страстта от присъединяване в огромен интернационален конгрес.
Тогава още веднъж ще имаме потребност от суперлативите, които считано все още сме заключили с няколко катинара в най-долния долап на бюрото. Нека не забравяме къде оставяме ключовете . Току-виж незабавно ни потрябвали за края на квалификациите.
След последния сигнал на Националния стадион " Васил Левски ". На 14.10.
След победа, която в никакъв случай преди не сме реализирали.
Нали за всичко си има първи път...
Източник:
Това сигурно беше добре осъзнато от футболните ни национали в последните няколко дни.
Източник:
Същите представители на " футболната общност " (ако изобщо е налично такова разбиране в същинската му форма у нас), които възхваляваха " неостаряващия Ивелин ", " солидния Бодуров " и " гения Костадинов ", в този момент взеха решение, че е пристигнал моментът за изваждането на огромната гилотина.
Да падат главите на грешниците. Публично, на площада, пред всички. Да им бутнем столчето под краката . Звезди били, а не могат да бият Черна гора и Косово. Да си отпътуват. Други ще ги сменят. И отново ще вземем да повторим Съединени американски щати.
Говорим си едно и също... Вече повече от 20 години .
А и Черна гора, и Косово изобщо не ни смятат за някаква големина в най-популярната игра. Сравниха ни с Фарьорите, Андора и Сан Марино. Черногорците даже си разрешиха преди мача да кажат, че в действителност нямаме играчи в огромни клубове.
Селекционерът на Черна гора: България няма футболисти от висока класа
" Влизаме в конкуренцията с огромни упоритости "
Защо се засягаме от последното? Нима не е правилно?
Победите ни в миналата огромна квалификационна акция се дължаха най-вече на колектива. На взаимното " покриване " всред всички в отбора, когато част от футболистите не са във форма и не се усеща на равнище.
В мачовете с Черна гора и Косово, по една или друга причина, колективизмът отново го имаше, само че нещата никога не успяваха да се случат на терена .
Източник:
Къде е разликата?
На какво се дължи?
Има ли изобщо такава?
Това го знаят единствено в тима. Със сигурност футболистите и спортно-техническото управление разполагат с отговор на този въпрос , друг от високочестотно употребяваните от тях клишета в интервютата след мачовете.
Явно е, че нещо не е както би трябвало .
Няма подтик в играта. Няма го оня дух , който казвахме, че ни е спечелил историческата първа победа над Швеция. С който оскубахме " лалетата " и даже заплашихме да създадем нещо сходно с " петлите " и да повторим една велика стъпка в историята си.
Източник:
Какво се промени?
Едва ли отсъствието единствено на един или двама футболисти е главната причина. Те несъмнено разполагат с нужните качества, само че не биха могли да играят чак толкоз значима роля в състава, най-малко на този стадий от кариерата си.
От тима от дълго време са споделили каквото би трябвало, на който е належащо. Изказванията пред медиите са нещо напълно друго. Но ще е добре, в случай че случилото се до този миг, в случай че това изкривяване на волята, което е видимо в състава ни, се поправя в точния момент . Защото две значими трудности към този момент бяха побутнати с единия крайник. Позалюляха се, само че въпреки всичко значимото е, че не паднаха.
Факт е обаче, че нервността беше непотребна .
Да го сменяме към този момент Хубчев, че да ни олекне
Да му мисли идващият
Има още доста срещи, а както по всичко наподобява, Георги Пеев може да се окаже прав, че за последните си мачове в групата, измежду които са и тези с България, любимецът Англия от дълго време ще си е подсигурил каквото е належащо и няма да ни се хвърли с всичките си налични лъвове, в случай че би трябвало да използваме метафора.
Източник:
Може да се окаже, че със заключителните си няколко мача в квалификациите ще свършим задоволително добре работата си и ще реализираме това, което от Пламен Марков и компания насам не сме усещали - страстта от присъединяване в огромен интернационален конгрес.
Тогава още веднъж ще имаме потребност от суперлативите, които считано все още сме заключили с няколко катинара в най-долния долап на бюрото. Нека не забравяме къде оставяме ключовете . Току-виж незабавно ни потрябвали за края на квалификациите.
След последния сигнал на Националния стадион " Васил Левски ". На 14.10.
След победа, която в никакъв случай преди не сме реализирали.
Нали за всичко си има първи път...
Източник:
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ