В специално интервю за Нов български университет Генчо Генчев –

В особено изявление за Нов български университет Генчо Генчев – кмет на община Свищов и ръководител на Комисията по просвета на Национално съдружие на общините в Република България /НСОРБ/ разяснява ролята на музеите в актуалния културен живот и наложителните институционални промени, които могат да благоприятстват сполучливото развиване и осъвременяване на пространствата, както и привличането на нови експерти в региона. 

Ако музеят е отражение на нашата просвета, какъв е българският музей през днешния ден?  А какъв би трябвало да бъде съгласно вас като кмет и ръководител на Комисията по просвета в НСОРБ?

За жал в публичното схващане през днешния ден музеите се свързват повече с списък, минало, история… Може би тъй като нормативната база в тази сфера е затънала някъде в историята, а може би и тъй като това е по-лесно опрощение. Мога да кажа, че в българските музеи работят извънредно даровити учени и задълбочени откриватели на предишното и музеят има потребност освен да отвори порти към външният свят и хората, които минават край него, само че и да гледа в бъдещето – да взе участие интензивно в построяването на личностите на бъдещето, във образуването на характери и усети, в задаването на нови критерии. У нас множеството музеи пораждат чувството на възпоменание, на остарялост, а в действителност музеите са знак на възрожденския дух, на национално самочувствие.

Те пазят история, те пазят предишното. Хората, които слагат началото (казвам това в качесвтот си на кмет на град Свищов, в който е основан и един от първите музеи в България) на първото българско читалище, библиотека, музей не са чакали промени на законодателството, даже не са чакали Освобождението в България. Актът на неговото основаване е доказателство за това, което носи 30 януари 1856г. Това са били не просто будни българи, те са били част от европейския образован хайлайф като Димитър Начович, Емануил Васкидович, Георги Владики, Христаки Филчов и доста други бележити българи, белязали както музейното дело, по този начин и основаването на доста културни институции.

Всички музейни обекти в Свищов са свързани с видни персони от българската история, които са родени или са работили в града. Самото основаване на свищовските музеи отразява силата на възрожденския дух. Да не приказваме, че с цялата богата история, с която разполага България, се основават експозиционни музеи с друга устременост – археологически, етнографски, културни, отдадени на бележити персони и създатели, които са създавали в същото време. На нас се пада да се грижим и да съхраним тази целокупност.

А какъв би трябвало да бъде съгласно вас като кмет и ръководител на Комисията по просвета в НСОРБ?

Повечето музеи през днешния ден последователно за изгубили ореола си на публичния център. Общините поставят доста старания, с цел да въвлекат музеите в деен живот на жителите – в просветителния развой и в културния поток. Някога самите музеи са били водачите на духовното израстване на една нация. През последните няколко години се вижда какъв брой налага се музеите да се приспособяват през законодателни промени или посредством основаването на мост сред просветителната система и МОН, под чийто сектор са музейните експозиции.

Много пъти деца в България не са влизали в емблематични музеи, а визитата е една опция за всеки младеж да усети духа на това време и да се замисли. В музеите се съхраняват неповторими културни полезности, които няма по какъв начин да бъдат забелязани на други място. Днес обществените мрежи дават големи благоприятни условия, само че друго е да усетиш духа, мириса, да чуеш описа на всички тези екскурзоводи, които приказват обаятелно – било то за личността или за историята на даден град.

Трябва да стартираме от младежите, които са в учебните заведения, осигурявайки им опция да посещават музеите по един или различен метод. Включването в образователната стратегия на визити, срещи и беседи в музеите би дало опция на учениците регулярно да посещават тези места. Мисля, че по този начин ще се сътвори по-голям интерес измежду младежите и подрастващите.

Каква роля виждате за музеите в българските общини? Какво очаквате вие от музеите на територията на община Свищов?

Музеите са част от българските общини – без тях няма по какъв начин да се оформи културният артикул, който всяка една община провежда. Неминуемо при бележити годишнини, празнувания, публични празници, музеите са част от този културен календар и те няма по какъв начин да бъдат пропуснати.

Има построена дълбока връзка сред общината и основаните музеи, които са във взаимно съгласие. Мисля, че тази връзка би трябвало да продължи в същата тенденция. Тук идва ролята на финансирането на музеите – общините безусловно се трансформират в един медиатор сред страната и съответния музей и това основава взаимозависимост, без да дава независимост на музеите да работят и да се развиват обикновено. Смея да настоявам, че съм обиколил много музеи в страната и в действителност специалистите, които работят, са извънредно готови експерти в дадената област.

Какви качества би трябвало да има актуалният музеен специалист?

Преди малко неслучайно споделих, че  Интернет и обществените мрежи са значими. Един музеен специалист би трябвало да се развива непрекъснато, да бъде новаторски, да намира нови подходи. В последно време приказваме за така наречен цифровизация на културното завещание, основават се извънредно доста интерактивни модели за показване под формата на игри. Комуникацията фактически има основна роля в привличането на повече гости в музеите. Тук включваме и актуализиране на знанията на специалистите, тъй като тези нови способи на показване на културното завещание изискват по огромна подготвеност и повече познания.

Ако преди време музейните експерти са се обучавали точно на музейно дело и по какъв начин да основават експонати, в днешно време се стараем да намираме по-нови и привлекателни форми, с които да увличаме посетителите. Необходимо е да се влага точно в образование и подготовка на музейните служащи в тази посока.

Според Вас нужна ли е спомагателна подготовка на музейните специалисти в България? Каква?

Човек би трябвало да учи през целия си живот. Отново споделям, че би трябвало да има законодателни промени. Знаете, че музейните служащи могат да бъдат хора, които имат нужното обучение и подготовка,  знания по съответната тема и история. Трябва да се отворят нови благоприятни условия посредством университетите, посредством разнообразни форми на образование, повишение на квалификацията. Отново се връщам на дигитализацията – тези благоприятни условия на актуалния свят са нови за множеството музейни служащи.

В музейте работят хора на напреднала възраст и другото, което ми прави огромно усещане е, не са увличани задоволително младежи, които да служат и да работят в името на музейното дело. Разчитаме на малко хора – на старите доайени, които са готови в тази сфера и това в действителност е огромен проблем.

Каква е изгодата за музейните специалисти от спомагателна подготовка? Има ли финансова изгода за тях от продължаващо образование?

Няма по какъв начин да се усещат като всички знаем какви са възнагражденията в средите на културата. Мисля, че хора, които са приключили нужното обучение, би трябвало да получават и нужното заплащане. Един музеен служащ взима три пъти по-малко заплащане от един преподавател по История. Има огромно текучество на фрагменти от музеите. Мога да дам образец от Свищов – музейните служащи са на достолепна възраст, а единственият млад археолог работи на още едно място, с цел да може да се устоя.

Трябва да се намерения за законодателни промени, увеличението на стандарта и вложенията. Винаги съм казвал, че би трябвало да се влага в човешкия капацитет, тъй като тогава човек има желанието да надгражда, да се образова и да дава всичко от себе си, с цел да може нещата да се случват доста по-добре.

Какви цели си слага Комисията по просвета към НСОРБ във връзка с музеите? Виждате ли вашата роля в одобряване на музеите, които са свързани със своите  гости?

В сферата на музеите за жалост през последните години, в случай че се случваше нещо положително, то беше със кавги. Тук приказваме за Национален фонд „ Култура “ във връзка с предходното систематизиране на средствата. В сферата на ефективно-ефикасно ръководство на обществени запаси изисква съществено преразглеждане на метода на планирането на средствата, дейностите в областта на кулктурата. Необходимо е преразглеждане на стандартите за делегираните от страната действия. Това ще е нашето гледище от страна на НСОРБ. Над 50% от общините отделят годишно близо 100 000 лева от локалните си бюджети, с цел да дофинанират музеите и тяхната работа.

Около 40-50% от средствата се отделят за ремонт, само че това не са задоволително средства, с които общините да могат сами да се оправят. Ще настояваме за целеви национални стратегии, които да бъдат залегнати в държавния бюджет на Република България, осигурявайки опция на музеите свободно да работят. На този принцип създадохме и Националната стратегия за поддръжка на музеите и галериите и ще настояваме тя да се развива идващите години с растеж нагоре в бюджетите, тъй че да може да реализираме това, което с години е отлагано и затлачвано някъде в ъглите и не на последно място – да настояваме за повишение на възнагражденията на музейните служащи. Това ще ги направи устойчиви във времето и привлекателни за младежите.

Бихте ли показа сполучливо осъществени планове или проекти за такива в партньорство сред НСОРБ и българските музеи?

През последнитe години по линия на европейското финансиране, забележителен запас е вложен в европейската конструкция. Това прави общините все по-взискателни към активността на музеите, галериите, театрите, само че от позиция на художествените критерии във връзка с техния принос с разширението на достъпа на жителите до просвета, това е конституционно право на всеки един жител и локална власт да търси метод за финансиране. Мисля, че всички неправителствени организации, с които си партнират музеите, основават едни хубави извънредно устойчиви планове. Има доста благоприятни условия, предоставени от европейските структурни фондове, в районните концепции в бранш Култура.

В доста от общините е залегнала точно тази връзка сред културното завещание и музейните експозиции, които са на територията на общините, трансформирайки ги в модерни центрове, с нови модели на показване на богато културно завещание. Мисля, че това е един добър образец, че общините са тясно свързани с музеите и мислят в една посока. Отново се връщам на това, че с цел да може да се случи всичко това, би трябвало да има положителни хонорари.

Препоръчайте ни музей, в който да отидем още този уикенд !

В музея на Алеко Константинов в Свищов – постоянно с необятно отворени порти!

Интервюто е осъществено във връзка със стартирането на Магистърската стратегия „ Съвременни музейни експозиции в исторически и археологически музеи “ на Нов български университет. Програмата е ориентирана към работещи музейни специалисти, куратори, архитекти, дизайнери с интерес в експозиционната работа и студенти с бакалавърска степен. Практическият фокус и използваните познания са приоритет на образованието, което ще започва в границите на новата образователна година 2024/2025.