Кремъл се отказа от играта на демокрация
В специфичната интервенция по преизбирането на Путин за президент на Русия в Кремъл взеха решение да минат без присъединяване на антивоенния претендент. А уплашените от репресивната власт руснаци надали ще тръгнат да показват отвращение, написа в коментар за " Дойче веле " Иван Преображенски.
В бюлетината на президентските избори през март в Русия ще има единствено четирима претенденти, оповестиха от Централната изборна комисия в страната. Борис Надеждин няма да е измежду претендентите. Причината - “открити ” били към 10 хиляди недостоверни подписа в събраните в поддръжка на кандидатурата му. С това той беше премахнат освен от бюлетината, само че и от новините.
Фалшиви очаквания за Надеждин
За тези, които се опълчват на Владимир Путин и войната в Украйна, псевдоизборите към този момент завършиха. По-правилно би било да се каже, че те даже не са почнали, тъй като в изискванията на война не може да става дума за никаква същинска борба за президентския пост (а белким имаше изобщо такава през 2018 или 2012 година?). Администрацията на Кремъл, несъмнено, се включи в играта, с цел да " оживи " скучния развой на преназначаване на настоящия президент, само че не си разреши да загуби надзор.
Играта на реплика на народна власт завърши, когато стана ясно, че даже за Борис Надеждин, по принцип много систематичен човек, стотици хиляди руснаци са подготвени да дойдат и да се подпишат като " претендент на вярата ", отчасти споделящ антивоенния разказ. Но явно на управляващите им се е сторило комплицирано да плануват в каква посока може да се развие всичко това по време на тридневното гласоподаване.
Със сигурност никой не беше очаквал победа на Надеждин по беларуския сюжет от 2020 година, който да го трансформира в " съветската Тихановская ". Но даже едно отчасти събуждане на обществото в изискванията на война явно се е сторило рисково на диктаторския режим. Въпреки това мнозина се надяваха, че Кремъл ще включи Надеждин в бюлетината, с цел да може по-късно, сочейки към дребния % дали своят вот за него, да разгласи: " Ето го същинският капацитет на антивоенното придвижване в Русия ”. Тези очаквания не се оправдаха и доста специалисти предсказваха това от момента, в който се заприказва за опцията антивоенен претендент да взе участие в тези псевдоизбори.
Путин желае да настигне и изпревари Алиев?
След началото на пълномащабната война против Украйна през февруари 2022 година съветската политическа система се промени. От електорална автокрация тя бързо стартира да се трансформира в стандартен тоталитарен режим, който претендира да управлява всички сфери на обществото, в това число и това, което пишат, приказват и мислят хората.
В тези условия беше разумно да завоюва онази част от обкръжението на Владимир Путин, която, въпреки и да не поддържа следващото му коронясване, желае да покаже на света и на руснаците, че съветският деспот има безспорната поддръжка на популацията. Защо Илхам Алиев, който преди малко организира същите псевдоизбори в Азербайджан, да може да получи естествените за диктатора 92,05%, до момента в който съветският му сътрудник срамежливо да се задоволява с, да речем, 75%?
Само с цел да убедим интернационалната общественост, че Русия към момента има демократични заложби, че е допустима мирна промяна на този диктаторски режим назад към електорален авторитаризъм? Путин към този момент няма потребност от това. Той упорства за осъществяване на избори на териториите на Украйна, окупирани от съветската войска, въпреки и ясно да осъзнава, че в следствие от това Западът към този момент няма да го признава за президент на Русия. Кремъл обаче е подготвен да поеме този риск.
В същото време той очевидно не има вяра, че Западът, който е променчив, неособено съдбоносен в политиката си и напълно не “колективен ”, ще може да разгласи в един глас, че от 2024 година Путин към този момент не е президент на Русия и не може да води никакви договаряния или да подписва съглашения от името на Русия. Редица изказвания на западни политици и догатки на анализатори и публикации във водещи медии разясняват опцията за договаряния сред Русия и Украйна, т.е. сред Володимир Зеленски и Владимир Путин.
Но за какви договаряния може да става дума, в случай че Путин не е президент? За никакви. Така че тези, които желаят да договарят, ще би трябвало да признаят резултатите от гласуването през март. Използвайки илюзията за този късмет за мир, съветският деспот и неговото обграждане се надяват да легитимират още едни псевдоизбори, а с тях и окупацията на украински територии.
Каква ще е ориста на Надеждин
Що се отнася до единствения антивоенен претендент, той надали може да чака ярко бъдеще в Русия. Никита Белих, ръководителят на полуфиктивната Либерална партия, който се опита да играе сходна игра с Кремъл, към момента е зад решетките и го чака нова 12-годишна присъда.
Такъв риск съществува и за Борис Надеждин. Няма значение дали той е бил в началото контрактуван от Кремъл фиктивен претендент, самостоятелен герой против режима, който ненадейно се е събудил поради войната, или марионетка, която е решила да се измъкне от обвързването. Важен е ореолът на опозиционер, който може да се окаже задоволителен за силите за сигурност, когато им се наложи да сплашат още повече съветското общество.
В бюлетината на президентските избори през март в Русия ще има единствено четирима претенденти, оповестиха от Централната изборна комисия в страната. Борис Надеждин няма да е измежду претендентите. Причината - “открити ” били към 10 хиляди недостоверни подписа в събраните в поддръжка на кандидатурата му. С това той беше премахнат освен от бюлетината, само че и от новините.
Фалшиви очаквания за Надеждин
За тези, които се опълчват на Владимир Путин и войната в Украйна, псевдоизборите към този момент завършиха. По-правилно би било да се каже, че те даже не са почнали, тъй като в изискванията на война не може да става дума за никаква същинска борба за президентския пост (а белким имаше изобщо такава през 2018 или 2012 година?). Администрацията на Кремъл, несъмнено, се включи в играта, с цел да " оживи " скучния развой на преназначаване на настоящия президент, само че не си разреши да загуби надзор.
Играта на реплика на народна власт завърши, когато стана ясно, че даже за Борис Надеждин, по принцип много систематичен човек, стотици хиляди руснаци са подготвени да дойдат и да се подпишат като " претендент на вярата ", отчасти споделящ антивоенния разказ. Но явно на управляващите им се е сторило комплицирано да плануват в каква посока може да се развие всичко това по време на тридневното гласоподаване.
Със сигурност никой не беше очаквал победа на Надеждин по беларуския сюжет от 2020 година, който да го трансформира в " съветската Тихановская ". Но даже едно отчасти събуждане на обществото в изискванията на война явно се е сторило рисково на диктаторския режим. Въпреки това мнозина се надяваха, че Кремъл ще включи Надеждин в бюлетината, с цел да може по-късно, сочейки към дребния % дали своят вот за него, да разгласи: " Ето го същинският капацитет на антивоенното придвижване в Русия ”. Тези очаквания не се оправдаха и доста специалисти предсказваха това от момента, в който се заприказва за опцията антивоенен претендент да взе участие в тези псевдоизбори.
Путин желае да настигне и изпревари Алиев?
След началото на пълномащабната война против Украйна през февруари 2022 година съветската политическа система се промени. От електорална автокрация тя бързо стартира да се трансформира в стандартен тоталитарен режим, който претендира да управлява всички сфери на обществото, в това число и това, което пишат, приказват и мислят хората.
В тези условия беше разумно да завоюва онази част от обкръжението на Владимир Путин, която, въпреки и да не поддържа следващото му коронясване, желае да покаже на света и на руснаците, че съветският деспот има безспорната поддръжка на популацията. Защо Илхам Алиев, който преди малко организира същите псевдоизбори в Азербайджан, да може да получи естествените за диктатора 92,05%, до момента в който съветският му сътрудник срамежливо да се задоволява с, да речем, 75%?
Само с цел да убедим интернационалната общественост, че Русия към момента има демократични заложби, че е допустима мирна промяна на този диктаторски режим назад към електорален авторитаризъм? Путин към този момент няма потребност от това. Той упорства за осъществяване на избори на териториите на Украйна, окупирани от съветската войска, въпреки и ясно да осъзнава, че в следствие от това Западът към този момент няма да го признава за президент на Русия. Кремъл обаче е подготвен да поеме този риск.
В същото време той очевидно не има вяра, че Западът, който е променчив, неособено съдбоносен в политиката си и напълно не “колективен ”, ще може да разгласи в един глас, че от 2024 година Путин към този момент не е президент на Русия и не може да води никакви договаряния или да подписва съглашения от името на Русия. Редица изказвания на западни политици и догатки на анализатори и публикации във водещи медии разясняват опцията за договаряния сред Русия и Украйна, т.е. сред Володимир Зеленски и Владимир Путин.
Но за какви договаряния може да става дума, в случай че Путин не е президент? За никакви. Така че тези, които желаят да договарят, ще би трябвало да признаят резултатите от гласуването през март. Използвайки илюзията за този късмет за мир, съветският деспот и неговото обграждане се надяват да легитимират още едни псевдоизбори, а с тях и окупацията на украински територии.
Каква ще е ориста на Надеждин
Що се отнася до единствения антивоенен претендент, той надали може да чака ярко бъдеще в Русия. Никита Белих, ръководителят на полуфиктивната Либерална партия, който се опита да играе сходна игра с Кремъл, към момента е зад решетките и го чака нова 12-годишна присъда.
Такъв риск съществува и за Борис Надеждин. Няма значение дали той е бил в началото контрактуван от Кремъл фиктивен претендент, самостоятелен герой против режима, който ненадейно се е събудил поради войната, или марионетка, която е решила да се измъкне от обвързването. Важен е ореолът на опозиционер, който може да се окаже задоволителен за силите за сигурност, когато им се наложи да сплашат още повече съветското общество.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ