Нека не забравяме. Справедливостта е за хората
В обществените мрежи се популяризира видео, което мъчно се гледа и още по-трудно се преглъща. В него се вижда по какъв начин човек прегазва два пъти бездомно куче в столичния квартал " Разсадника ". Става дума за 16-годишното бездомно куче Мая, което, по думи на живеещите в региона, няма истории на набези, произшествия или прояви на експанзия. На 9 ноември лекарят Ненад Цоневски постепенно и целеустремено прегазва кучето, след което продължава по пътя си. След случая то остава живо, само че заради тежкото му състояние е евтаназирано.
Подобна панорама може да послужи за инспекция на моралната ни редовност. Ако всичко в “настройките ” ни е изрядно, мъчно бихме се разминали без най-малко най-малък боязън в сърцето, пробягващи по кожата тръпки, гадене или неприятен усет, който се задържа дълго.
Въпросното видео бързо закупи известност и провокира остра прочувствена реакция в обществените мрежи и отвън тях. Проведоха се няколко митинга за по-тежки и по-ефективни санкции против насилието над животни. В събота към 1000 души стачкуваха пред Съдебната палата в София, а във Варна жители се събраха на площад „ Независимост “. На 13 ноември, четвъртък, митинг имаше и пред Военномедицинската академия (ВМА).
В поддръжка на идеята за по-строги ограничения против жестокостта към животните беше споделена и петиция, която към публикуването на този текст има събрани над 220 хиляди подписа.
Само два дни след случая доктор Цоневски беше отхвърлен от служба във ВМА, където е бил специализант, беше му наложена санкция от 5 хиляди лв., а Софийската районна прокуратура образува досъдебно произвеждане за проявена свирепост към куче посредством газене.
Междувременно, в петък, на 14 ноември прокуратурата в Перник заяви, че упрекнатите в измъчване на животни Габриела Сашова и Красимир Георгиев ще бъдат съдени, като могат да получат присъда до 6 години затвор.
Темата за насилието над домашните животни приказва за положението на гражданското ни схващане, което, както наподобява, е надалеч от съдбовно закърняване.
За разлика от тук обаче, в други европейски страни този мач е игран от дълго време.
Още през 2002 година след дългогодишна битка от страна на консерваторите, Германия вкара законова корекция, с която издигна хуманното отношение към животните и отбраната на тяхното достолепие до конституционно обвързване. Тя е първата страна в Европейски Съюз с такава наредба на най-високо законодателно равнище.
През 2005 година последва Австрия, която се трансформира в страната с едно едно от най-строгите законодателства за отбрана на животните в Европа и света. Федералният закон за отбрана на животните ги призна като същества със сетивност и забрани фермите за кожи, потреблението на диви животни в циркове, тесните кафези за кокошки носачки, мъчителни рутинни процедури като купиране и други Както и наложи най-малък стандарт за изискванията на развъждане.
Преди няколко години, през 2021 година в Англия и Уелс също влезе в действие Законът за хуманно отношение към животните, който ускори наказванията за принуждение над животни и усили присъдата за най-тежките случаи от 6 месеца на 5 години затвор. Въведени бяха и по-високи санкции, а съдиите получиха право да не разрешават на наказаните да имат животни.
Всички те обаче могат да се похвалят с гражданско общество в надалеч по-добро здраве (чисто илюстративно, изборната интензивност на последните парламентарни избори в Германия е почти 82%, в Англия - 59,7%, в Австрия - 78%, в България - 35,2%).
Няколко дни след случая у нас политологът проф. Евгений Дайнов дефинира последвалата социална вълна от реакции като обнадеждаваща - белег на всяко общество, стремящо се към цивилизацията.
Ето за какво, един подобен прочувствен отговор не може да се мисли другояче, с изключение на като симптом за култивирането на по този начин нужната на всяко гражданско общество сензитивност.
Не всяка страст обаче е коронясана за съдник по въпросите на справедливостта.
По въпроса за възприятията
Американският професор по политическа философия Майкъл Сандел, прочут с курсовете си по правораздаване в Кеймбридж, преглежда въпросите на справедливостта в книгата си “Justice: What’s the right thing to do ” (Справедливост: Какво е вярно да се направи). Там той приказва за гнева като за законен публичен датчик, който се задейства естествено при съществуването на неправда. За да го отбелязя, Сандел използва британската дума outrage - отвращение.
Чувствата получават мощен акцент от политическите философи на Англия през XVII век. Те обаче сортират думите си деликатно, тъй като си дават сметка, че не на всяка страст може да се разчита.
Шотландският философ на Просвещението Адам Смит заговоря за “морални усеща ” (sentiments), имайки поради способността ни да вършим морални оценки и да демонстрираме съпричастност. Думата sentiments не е маловажна, тъй като споделя корена си с думата sense (смисъл) - и двете произлизат от латинския глагол sentire – да схващам, да усещам. Тук откриваме рационалното комбиниране сред възприятията и морала - moral sentiments. То е значимо, тъй като, до момента в който пристрастеностите ни са подготвени да жертват разсъдъка в името на това да се разпрострат в цялост, моралните усеща остават прикачени към него, в границите на избрана мяра.
Без мяра, която да ни държи в коловозите на разсъдъка, пристрастеностите ни тласкат към рискови крайности и постоянно, без да подозираме, ни довеждат до неуместни положения.
Един подобен парадокс е появилата се в петък, 14 ноември, онлайн петиция по случая с прегазеното куче, която насочва искане към Българската православна черква за канонизацията на кучето и оповестяването му за страдалец.
Колкото и автентично да ни се вижда това скимване, то не е. Историята познава легендата за сивата хрътка Св. Гинефорт, която се уважава като национален светец във Франция през XIII век. Според легендата кучето е убито от господаря си, откакто е било неправилно упрекнато, че е умъртвило дете. След като истината се схваща, локалните стартират да го почитат като страдалец. Разбира се, Католическата черква и протестантите не виждат в това нищо друго, с изключение на поверие, и не разрешават сходни начинания, като ги санкционират с санкции.
В спорадичните апели за пожизнен затвор или присъди, близки по мощ до тези за принуждение над хора, проблясват същите нюанси на парадокса. Дори в европейските страни, където въпросът за отбраната на животните е конституционно организиран, оптималната присъда в Англия (и Уелс) е пет години, в Германия - три, а в Австрия - единствено една.
Нека не късаме с разсъдъка
Животните безспорно могат да задействат датчика на моралните усеща, само че самите те не разполагат с подобен. Поради това, те не могат да бъдат нито светци, нито нарушители. Понятието за неточност поначало отсъства от естествения свят – той предстои само на законите на тихата нужда, състои се от приливи и отливи, от сезонни цикли и хранителни вериги. Ето за какво, почтено и отговорно животно няма - има гладно и решето (най-просто казано).
По различен метод, несъмнено, стои въпросът за хората. Поради способността ни да престъпваме закона и да бъркаме - да работим с категории за положително и зло, единствено ние подлежим на морална глоба и единствено ние можем да предявяваме искания към справедливостта, както и тя към нас.
В противоположен случай, моралът би трябвало да ни принуди да предотвратим всяко безмилостното скъсване на зебрата от лъва.
В един от най-известните фрагменти от „ Богатството на народите “ Адам Смит написа:
„ Никой в никакъв случай не е виждал куче да прави почтена и премислена замяна на един кокал за различен с друго куче. “
Ето за какво и лозунгът, под който се отприщи публичното неодобрение ( “Справедливост за Мая ”) провокира у мен известно разстройване. Целенасоченото изтриване на границите сред индивида и животното, което произлиза от него, както и от други сходни изречения, съдържат известна заплаха - да изгубим от взор хоризонта на разсъдъка.
Затова, до момента в който гори този вътрешен outrage (възмущение), дано да оставим пристрастеностите настрани и да се вслушаме в моралните усеща, като не забравяме: Справедливостта е за хората. И нека тя ги откри.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Подобна панорама може да послужи за инспекция на моралната ни редовност. Ако всичко в “настройките ” ни е изрядно, мъчно бихме се разминали без най-малко най-малък боязън в сърцето, пробягващи по кожата тръпки, гадене или неприятен усет, който се задържа дълго.
Въпросното видео бързо закупи известност и провокира остра прочувствена реакция в обществените мрежи и отвън тях. Проведоха се няколко митинга за по-тежки и по-ефективни санкции против насилието над животни. В събота към 1000 души стачкуваха пред Съдебната палата в София, а във Варна жители се събраха на площад „ Независимост “. На 13 ноември, четвъртък, митинг имаше и пред Военномедицинската академия (ВМА).
В поддръжка на идеята за по-строги ограничения против жестокостта към животните беше споделена и петиция, която към публикуването на този текст има събрани над 220 хиляди подписа.
Само два дни след случая доктор Цоневски беше отхвърлен от служба във ВМА, където е бил специализант, беше му наложена санкция от 5 хиляди лв., а Софийската районна прокуратура образува досъдебно произвеждане за проявена свирепост към куче посредством газене.
Междувременно, в петък, на 14 ноември прокуратурата в Перник заяви, че упрекнатите в измъчване на животни Габриела Сашова и Красимир Георгиев ще бъдат съдени, като могат да получат присъда до 6 години затвор.
Темата за насилието над домашните животни приказва за положението на гражданското ни схващане, което, както наподобява, е надалеч от съдбовно закърняване.
За разлика от тук обаче, в други европейски страни този мач е игран от дълго време.
Още през 2002 година след дългогодишна битка от страна на консерваторите, Германия вкара законова корекция, с която издигна хуманното отношение към животните и отбраната на тяхното достолепие до конституционно обвързване. Тя е първата страна в Европейски Съюз с такава наредба на най-високо законодателно равнище.
През 2005 година последва Австрия, която се трансформира в страната с едно едно от най-строгите законодателства за отбрана на животните в Европа и света. Федералният закон за отбрана на животните ги призна като същества със сетивност и забрани фермите за кожи, потреблението на диви животни в циркове, тесните кафези за кокошки носачки, мъчителни рутинни процедури като купиране и други Както и наложи най-малък стандарт за изискванията на развъждане.
Преди няколко години, през 2021 година в Англия и Уелс също влезе в действие Законът за хуманно отношение към животните, който ускори наказванията за принуждение над животни и усили присъдата за най-тежките случаи от 6 месеца на 5 години затвор. Въведени бяха и по-високи санкции, а съдиите получиха право да не разрешават на наказаните да имат животни.
Всички те обаче могат да се похвалят с гражданско общество в надалеч по-добро здраве (чисто илюстративно, изборната интензивност на последните парламентарни избори в Германия е почти 82%, в Англия - 59,7%, в Австрия - 78%, в България - 35,2%).
Няколко дни след случая у нас политологът проф. Евгений Дайнов дефинира последвалата социална вълна от реакции като обнадеждаваща - белег на всяко общество, стремящо се към цивилизацията.
Ето за какво, един подобен прочувствен отговор не може да се мисли другояче, с изключение на като симптом за култивирането на по този начин нужната на всяко гражданско общество сензитивност.
Не всяка страст обаче е коронясана за съдник по въпросите на справедливостта.
По въпроса за възприятията
Американският професор по политическа философия Майкъл Сандел, прочут с курсовете си по правораздаване в Кеймбридж, преглежда въпросите на справедливостта в книгата си “Justice: What’s the right thing to do ” (Справедливост: Какво е вярно да се направи). Там той приказва за гнева като за законен публичен датчик, който се задейства естествено при съществуването на неправда. За да го отбелязя, Сандел използва британската дума outrage - отвращение.
Чувствата получават мощен акцент от политическите философи на Англия през XVII век. Те обаче сортират думите си деликатно, тъй като си дават сметка, че не на всяка страст може да се разчита.
Шотландският философ на Просвещението Адам Смит заговоря за “морални усеща ” (sentiments), имайки поради способността ни да вършим морални оценки и да демонстрираме съпричастност. Думата sentiments не е маловажна, тъй като споделя корена си с думата sense (смисъл) - и двете произлизат от латинския глагол sentire – да схващам, да усещам. Тук откриваме рационалното комбиниране сред възприятията и морала - moral sentiments. То е значимо, тъй като, до момента в който пристрастеностите ни са подготвени да жертват разсъдъка в името на това да се разпрострат в цялост, моралните усеща остават прикачени към него, в границите на избрана мяра.
Без мяра, която да ни държи в коловозите на разсъдъка, пристрастеностите ни тласкат към рискови крайности и постоянно, без да подозираме, ни довеждат до неуместни положения.
Един подобен парадокс е появилата се в петък, 14 ноември, онлайн петиция по случая с прегазеното куче, която насочва искане към Българската православна черква за канонизацията на кучето и оповестяването му за страдалец.
Колкото и автентично да ни се вижда това скимване, то не е. Историята познава легендата за сивата хрътка Св. Гинефорт, която се уважава като национален светец във Франция през XIII век. Според легендата кучето е убито от господаря си, откакто е било неправилно упрекнато, че е умъртвило дете. След като истината се схваща, локалните стартират да го почитат като страдалец. Разбира се, Католическата черква и протестантите не виждат в това нищо друго, с изключение на поверие, и не разрешават сходни начинания, като ги санкционират с санкции.
В спорадичните апели за пожизнен затвор или присъди, близки по мощ до тези за принуждение над хора, проблясват същите нюанси на парадокса. Дори в европейските страни, където въпросът за отбраната на животните е конституционно организиран, оптималната присъда в Англия (и Уелс) е пет години, в Германия - три, а в Австрия - единствено една.
Нека не късаме с разсъдъка
Животните безспорно могат да задействат датчика на моралните усеща, само че самите те не разполагат с подобен. Поради това, те не могат да бъдат нито светци, нито нарушители. Понятието за неточност поначало отсъства от естествения свят – той предстои само на законите на тихата нужда, състои се от приливи и отливи, от сезонни цикли и хранителни вериги. Ето за какво, почтено и отговорно животно няма - има гладно и решето (най-просто казано).
По различен метод, несъмнено, стои въпросът за хората. Поради способността ни да престъпваме закона и да бъркаме - да работим с категории за положително и зло, единствено ние подлежим на морална глоба и единствено ние можем да предявяваме искания към справедливостта, както и тя към нас.
В противоположен случай, моралът би трябвало да ни принуди да предотвратим всяко безмилостното скъсване на зебрата от лъва.
В един от най-известните фрагменти от „ Богатството на народите “ Адам Смит написа:
„ Никой в никакъв случай не е виждал куче да прави почтена и премислена замяна на един кокал за различен с друго куче. “
Ето за какво и лозунгът, под който се отприщи публичното неодобрение ( “Справедливост за Мая ”) провокира у мен известно разстройване. Целенасоченото изтриване на границите сред индивида и животното, което произлиза от него, както и от други сходни изречения, съдържат известна заплаха - да изгубим от взор хоризонта на разсъдъка.
Затова, до момента в който гори този вътрешен outrage (възмущение), дано да оставим пристрастеностите настрани и да се вслушаме в моралните усеща, като не забравяме: Справедливостта е за хората. И нека тя ги откри.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ