Драгалевският манастир: Към Страшния съд в полите на Витоша
В Софийската Света гора се намира манастирът „ Св. Богородица Витошка “, зародил към края на XIV и XV в. Основан е от цар Иван Александър Драгалевски и по тази причина е именуван още Царски.
Споменаването на манастира във Витошката златопечатна грамота на българския цар Иван Шишман (1371-1393) приказва за връзката му с традициите на Второто българско царство.
Надписът над входната врата в притвора на остарялата църква демонстрира, че манастирът е бил освежен, а черквата – изписана през 1476 година със средствата на ктитора, софийския болярин Радослав Мавър.
От остарелия манастирски комплекс през днешния ден е непокътната единствено черквата – еднокорабна, едноапсидна постройка. От първичната живопис в наоса са останали единствено фрагменти – сцените „ Съдът на Пилат “, „ Юда връща сребърниците “, „ Обесването на Юда “, „ Отричането на Петър “, облиците на св. Роман Сладкопевец, св. Петър и други. По-голямата част от стените са покрити с по-късни фрески.
Уникалната нравоучителна сцена
изпращане на духовник в неверния свят вън от стените на манастира, с цел да се бори с изкушенията – можем да забележим на западната стена. Сред стенописите са и портретите на ктиторите Радослав Мавър и Вида, както и на по-младите Стахна и граматик Никола.
Храмовата икона на св. Богородица благославя посетителите от входа на черквата. Сн.: Wikipedia
Върху целият свод, източната, северната и южната стена на притвора е ситуирана огромната комбинация „ Страшният съд “. Показано е по какъв начин при второто пришествие на Христос земята и морето изхвърлят мъртъвците, ангелите тръбят и събират възкръсващите, по какъв начин се подготвя престолът за Христос и висшият арбитър отделя праведниците от грешниците, като дава
на праведниците царството небесно
Знаците на зодиака върху разгънатия „ свитък “ на небето и персонификациите на ветровете са любопитни и редки елементи.
Западната фасада на остарялата църква малко по-късно е украсена с облиците на Богородица – патрона на манастира, и на други светци.
Следващият стадий на обновителна активност в манастира продължава през XVII век. Тогава са основани стенописите на външната северна стена на черквата, измежду които са облиците на св. Иван Рилски и св. Петка Търновска.
През 1932 година към остарялата църква са построени пристройка и околовръстна изложба, тъй че тези фрески през днешния ден се намират в интериора на втората манастирска църква, долепена до остарялата.
Обителта е обичана от благочестивите християни. Сн.: Wikipedia
Драгалевският манастир е бил значимо
книжовно средище в Софийско
притежаващ личен скрипторий. Известни са някои ръкописни книги и имената на преписвачите, работили в този манастир – като поп Никола, който преписва евангелия през 1469 година
Неизвестен граматик преписва известното „ Драгалевско евангелие “ през 1534 година, украсено с посребрена обкова от 1648 година и защитавано през днешния ден в Църковния историко-археологически музей при Светия синод в София.
През 1598 година тримата братя Даниил, Стоян и Владко преписват и украсяват псалтир, пренесен по-късно в атонския манастир „ Ивирон “, и други.
Манастирът е прочут и с килийното учебно заведение, което се е помещавало там по време на турското робство.
Освен ролята му на културен и образователен център „ Св. Богородица Витошка “ е характерен представител на към момента непокътнатите български манастири със своята дейна роля в
тайната революционна активност
против нашествениците в средата на XIX век.
Игуменът на манастира – отец Генадий – е бил непосредствен другар и помощник на Васил Левски и е оказвал огромна помощ в организирането на революционни комитети в Софийския район. Докато отец Генадий служи като куриер на революционния комитет в София, Васил Левски на няколко пъти е намирал в Драгалевския манастир свое леговище по време на обиколките си из страната.
Камбанарията в двора е съградена с дарения. Сн.: Wikipedia
След арестуването на Димитър Общи Генадий бяга в Сърбия, с цел да се включи в активността на различен изтъкнат наш бунтовник – Панайот Хитов. Това не поставя завършек на присъединяване на манастира
в подготовката на общонародна гражданска война
отец Игнатий Рилски възобновява тайния революционен комитет в София и следва достойните стъпки на своя предходник.
Манастирът е девически, среща се на 3 км от София в подножието на Витоша. Въпреки че е настоящ и включва няколко огромни здания, настаняване и храна не се оферират като се изключи безалкохолни питиета и кафе на входа. Наблизо обаче са кв. Драгалевци с многото си хотели и заведения за хранене, както и кръчма „ Воденицата “ по пътя за манастира.
В камъните на вградената черковна чешма миряни слагат паричка за здраве и шанс. Сн.: Wikipedia
Обителта е освен от най-старите в региона на Софийската Света гора, само че и една от най-достъпните и за поклонници с туристически привички, и за възрастни хора, навикнали на разходки най-вече в парка.
Споменаването на манастира във Витошката златопечатна грамота на българския цар Иван Шишман (1371-1393) приказва за връзката му с традициите на Второто българско царство.
Надписът над входната врата в притвора на остарялата църква демонстрира, че манастирът е бил освежен, а черквата – изписана през 1476 година със средствата на ктитора, софийския болярин Радослав Мавър.
От остарелия манастирски комплекс през днешния ден е непокътната единствено черквата – еднокорабна, едноапсидна постройка. От първичната живопис в наоса са останали единствено фрагменти – сцените „ Съдът на Пилат “, „ Юда връща сребърниците “, „ Обесването на Юда “, „ Отричането на Петър “, облиците на св. Роман Сладкопевец, св. Петър и други. По-голямата част от стените са покрити с по-късни фрески.
Уникалната нравоучителна сцена
изпращане на духовник в неверния свят вън от стените на манастира, с цел да се бори с изкушенията – можем да забележим на западната стена. Сред стенописите са и портретите на ктиторите Радослав Мавър и Вида, както и на по-младите Стахна и граматик Никола.
Храмовата икона на св. Богородица благославя посетителите от входа на черквата. Сн.: Wikipedia
Върху целият свод, източната, северната и южната стена на притвора е ситуирана огромната комбинация „ Страшният съд “. Показано е по какъв начин при второто пришествие на Христос земята и морето изхвърлят мъртъвците, ангелите тръбят и събират възкръсващите, по какъв начин се подготвя престолът за Христос и висшият арбитър отделя праведниците от грешниците, като дава
на праведниците царството небесно
Знаците на зодиака върху разгънатия „ свитък “ на небето и персонификациите на ветровете са любопитни и редки елементи.
Западната фасада на остарялата църква малко по-късно е украсена с облиците на Богородица – патрона на манастира, и на други светци.
Следващият стадий на обновителна активност в манастира продължава през XVII век. Тогава са основани стенописите на външната северна стена на черквата, измежду които са облиците на св. Иван Рилски и св. Петка Търновска.
През 1932 година към остарялата църква са построени пристройка и околовръстна изложба, тъй че тези фрески през днешния ден се намират в интериора на втората манастирска църква, долепена до остарялата.
Обителта е обичана от благочестивите християни. Сн.: Wikipedia
Драгалевският манастир е бил значимо
книжовно средище в Софийско
притежаващ личен скрипторий. Известни са някои ръкописни книги и имената на преписвачите, работили в този манастир – като поп Никола, който преписва евангелия през 1469 година
Неизвестен граматик преписва известното „ Драгалевско евангелие “ през 1534 година, украсено с посребрена обкова от 1648 година и защитавано през днешния ден в Църковния историко-археологически музей при Светия синод в София.
През 1598 година тримата братя Даниил, Стоян и Владко преписват и украсяват псалтир, пренесен по-късно в атонския манастир „ Ивирон “, и други.
Манастирът е прочут и с килийното учебно заведение, което се е помещавало там по време на турското робство.
Освен ролята му на културен и образователен център „ Св. Богородица Витошка “ е характерен представител на към момента непокътнатите български манастири със своята дейна роля в
тайната революционна активност
против нашествениците в средата на XIX век.
Игуменът на манастира – отец Генадий – е бил непосредствен другар и помощник на Васил Левски и е оказвал огромна помощ в организирането на революционни комитети в Софийския район. Докато отец Генадий служи като куриер на революционния комитет в София, Васил Левски на няколко пъти е намирал в Драгалевския манастир свое леговище по време на обиколките си из страната.
Камбанарията в двора е съградена с дарения. Сн.: Wikipedia
След арестуването на Димитър Общи Генадий бяга в Сърбия, с цел да се включи в активността на различен изтъкнат наш бунтовник – Панайот Хитов. Това не поставя завършек на присъединяване на манастира
в подготовката на общонародна гражданска война
отец Игнатий Рилски възобновява тайния революционен комитет в София и следва достойните стъпки на своя предходник.
Манастирът е девически, среща се на 3 км от София в подножието на Витоша. Въпреки че е настоящ и включва няколко огромни здания, настаняване и храна не се оферират като се изключи безалкохолни питиета и кафе на входа. Наблизо обаче са кв. Драгалевци с многото си хотели и заведения за хранене, както и кръчма „ Воденицата “ по пътя за манастира.
В камъните на вградената черковна чешма миряни слагат паричка за здраве и шанс. Сн.: Wikipedia
Обителта е освен от най-старите в региона на Софийската Света гора, само че и една от най-достъпните и за поклонници с туристически привички, и за възрастни хора, навикнали на разходки най-вече в парка.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ