Софийската опера открива зала, посветена на големия интелектуалец Трифон Силяновски
В Софийската опера и балет ще бъде открита специфична зала, отдадена на огромния наш интелектуалец композитор и правист Трифон Силяновски, научи Lupa.bg. Събитието е на 12 декември (вторник) от 17 часа. Идеята да бъде почетен Трифон Силяновски е на шефа на Софийска опера акад. Пламен Карталов. След освещаването на залата в Камерната зала на седмия етаж ще бъдат изпълнени няколко творби на композитора.
Трифон Силяновски е роден през 1923 година в София. Баща му е проф. Димитър Силяновски, професор в Юридическия факултет. Негов родственик е военачалник Георги Силяновски, участник в Сръбско-българската война и военачалник Васил Силяновски, участник в Балканската и Междусъюзническата война. След като учи латински и орган, Трифон Силяновски приключва класическа гимназия и от 1941 до 1943 година следва история на изкуствата и стилистика при проф. Ханс Зеделмайер (1896– 1984) във Виена.Там е признат и в Консерваторията, където учи при огромния немски пианист Вилхелм Кемпф.
Същевременно изнася рецитали като пианист в Скопие и Будапеща. Във Виена Трифон Силяновски слуша неведнъж концерти на огромните немски диригенти Вилхелм Фуртвенглер, Херман Абендрот, Вилем Менгелберг, Карл Бьом и Ханс Кнапертсбуш. През 1942 участва на подготовка на Фуртвенглер, който оказва решаващо влияние за построяването на неговата идея по отношение на музикалната интерпретация.
Поради военните събития обаче Силяновски се завръща в София, където се дипломира по едно и също време в три специалности: в Софийския университет – право, в Музикалната академия – комбинация при проф. Панчо Владигеров и пиано при проф. Димитър Ненов. Проф. Стоян Брашованов го приготвя за собствен помощник по история на музиката и музикална хармония, само че „ задържането “ му след 9 септември 1944 година осуетява тези проекти.
На първото общобългарско съревнование за артисти и инструменталисти през 1948 година Трифон Силяновски получава втора премия и прави мощно усещане със забележителните си тълкования на Бах и Бетховен, записани в Златния фонд на Радио София.
През 1949 година след гибелта на Георги Димитров група музиканти преглеждат портрети на Ленин, Димитров и Сталин. Трифон Силяновски споделя: „ Първите двама си отидоха, по кое време ли ще си иде и третият? “ На идната заран е задържан по донос. Вместо да замине на специализация в Москва, отпътува на лагер, а творчеството му е неразрешено. Прекарва три години в концлагерите Куциян, Богданов дол и Белене. Подлаган е на всевъзможни издевателства, включително е каран да си копае гроба и два пъти му е инсцениран разстрел.
След като през 1952 година излиза от пандиза, Силяновски работи като гробокопач, свири в заведения и дава частни уроци по гръцки, латински и пиано. Тогава основава своите Първа симфония, Вариации по тематика ВАСН, Първи концерт за струнен оркестър, 5 песни за сопран и пиано (лява ръка), по стихове на Рилке и католическата меса Missa Ordinaria.
През 1958 година Трифон Силяновски се среща с именития съветски композитор Дмитрий Шостакович, който е на посещаване в България по покана на Съюза на българските композитори. Тази среща става допустима с помощта на съдействието на българския диригент Добрин Петков. Шостакович демонстрира интерес към творчеството на Трифон Силяновски и дава извънредно висока оценка на неговата Втора симфония.
През 1959 година на Силяновски му се позволява да работи като корепетитор в Софийската опера. Когато празнуват юбилея му, той връща ордена, който желали да му връчват – в следствие е изселен в Смолян.
През 1973 година Пламен Карталов кани Трифон Силяновски двамата да основат Камерната опера в Благоевград. Силяновски е неин музикален шеф до 1982 година
През идващите години преподава четене на партитури и облигатно пиано в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство Пловдив (1982-91), където напролет на 1990 води първия незадължителен курс по относително изкуствознание. След политическите промени в края на 80-те години Трифон Силяновски е определен за ексклузивен професор в ДМА (от 1997 г.).Води майсторски класове по пиано. Умира на 19 май 2005 година
Трифон Силяновски е създател на симфонии, концерти за струнен оркестър, концерт за пиано и други творби за оркестър; на хорови опуси; камерни и солови пиеси. Голяма част от творбите му са тематично свързани с ортодоксалната музикална традиция. Това дефинира и присъщи черти от композиционния му жанр, в който доминират ясна конструкция, плътна музикална фактура и комплицирана полифония.
С музикалното си творчество Трифон Силяновски върви праволинейно по стъпките на огромните немски композитори. В духовно-концептуален аспект неговата музика е същностно сродна с тази на Антон Брукнер и Цезар Франк, а като музикален език стои настрана както от късната романтика, по този начин и от всички форми на модернизъм.
Като тълковник Силяновски следва (без да подражава) традициите на огромните немски пианисти и на първо място Вилхелм Бакхаус и Вилхелм Кемпф.
Трифон Силяновски владее старогръцки, латински, немски и още няколко езика. Автор е на книги, студии и над 70 непубликувани разнообразни проучвания в региона на философията, естетиката, теологията, историята на изкуствата и проблеми на музикалната интерпретация.
Трифон Силяновски остава в българската просвета като един от огромните ни интелектуалци.
Трифон Силяновски е роден през 1923 година в София. Баща му е проф. Димитър Силяновски, професор в Юридическия факултет. Негов родственик е военачалник Георги Силяновски, участник в Сръбско-българската война и военачалник Васил Силяновски, участник в Балканската и Междусъюзническата война. След като учи латински и орган, Трифон Силяновски приключва класическа гимназия и от 1941 до 1943 година следва история на изкуствата и стилистика при проф. Ханс Зеделмайер (1896– 1984) във Виена.Там е признат и в Консерваторията, където учи при огромния немски пианист Вилхелм Кемпф.
Същевременно изнася рецитали като пианист в Скопие и Будапеща. Във Виена Трифон Силяновски слуша неведнъж концерти на огромните немски диригенти Вилхелм Фуртвенглер, Херман Абендрот, Вилем Менгелберг, Карл Бьом и Ханс Кнапертсбуш. През 1942 участва на подготовка на Фуртвенглер, който оказва решаващо влияние за построяването на неговата идея по отношение на музикалната интерпретация.
Поради военните събития обаче Силяновски се завръща в София, където се дипломира по едно и също време в три специалности: в Софийския университет – право, в Музикалната академия – комбинация при проф. Панчо Владигеров и пиано при проф. Димитър Ненов. Проф. Стоян Брашованов го приготвя за собствен помощник по история на музиката и музикална хармония, само че „ задържането “ му след 9 септември 1944 година осуетява тези проекти.
На първото общобългарско съревнование за артисти и инструменталисти през 1948 година Трифон Силяновски получава втора премия и прави мощно усещане със забележителните си тълкования на Бах и Бетховен, записани в Златния фонд на Радио София.
През 1949 година след гибелта на Георги Димитров група музиканти преглеждат портрети на Ленин, Димитров и Сталин. Трифон Силяновски споделя: „ Първите двама си отидоха, по кое време ли ще си иде и третият? “ На идната заран е задържан по донос. Вместо да замине на специализация в Москва, отпътува на лагер, а творчеството му е неразрешено. Прекарва три години в концлагерите Куциян, Богданов дол и Белене. Подлаган е на всевъзможни издевателства, включително е каран да си копае гроба и два пъти му е инсцениран разстрел.
След като през 1952 година излиза от пандиза, Силяновски работи като гробокопач, свири в заведения и дава частни уроци по гръцки, латински и пиано. Тогава основава своите Първа симфония, Вариации по тематика ВАСН, Първи концерт за струнен оркестър, 5 песни за сопран и пиано (лява ръка), по стихове на Рилке и католическата меса Missa Ordinaria.
През 1958 година Трифон Силяновски се среща с именития съветски композитор Дмитрий Шостакович, който е на посещаване в България по покана на Съюза на българските композитори. Тази среща става допустима с помощта на съдействието на българския диригент Добрин Петков. Шостакович демонстрира интерес към творчеството на Трифон Силяновски и дава извънредно висока оценка на неговата Втора симфония.
През 1959 година на Силяновски му се позволява да работи като корепетитор в Софийската опера. Когато празнуват юбилея му, той връща ордена, който желали да му връчват – в следствие е изселен в Смолян.
През 1973 година Пламен Карталов кани Трифон Силяновски двамата да основат Камерната опера в Благоевград. Силяновски е неин музикален шеф до 1982 година
През идващите години преподава четене на партитури и облигатно пиано в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство Пловдив (1982-91), където напролет на 1990 води първия незадължителен курс по относително изкуствознание. След политическите промени в края на 80-те години Трифон Силяновски е определен за ексклузивен професор в ДМА (от 1997 г.).Води майсторски класове по пиано. Умира на 19 май 2005 година
Трифон Силяновски е създател на симфонии, концерти за струнен оркестър, концерт за пиано и други творби за оркестър; на хорови опуси; камерни и солови пиеси. Голяма част от творбите му са тематично свързани с ортодоксалната музикална традиция. Това дефинира и присъщи черти от композиционния му жанр, в който доминират ясна конструкция, плътна музикална фактура и комплицирана полифония.
С музикалното си творчество Трифон Силяновски върви праволинейно по стъпките на огромните немски композитори. В духовно-концептуален аспект неговата музика е същностно сродна с тази на Антон Брукнер и Цезар Франк, а като музикален език стои настрана както от късната романтика, по този начин и от всички форми на модернизъм.
Като тълковник Силяновски следва (без да подражава) традициите на огромните немски пианисти и на първо място Вилхелм Бакхаус и Вилхелм Кемпф.
Трифон Силяновски владее старогръцки, латински, немски и още няколко езика. Автор е на книги, студии и над 70 непубликувани разнообразни проучвания в региона на философията, естетиката, теологията, историята на изкуствата и проблеми на музикалната интерпретация.
Трифон Силяновски остава в българската просвета като един от огромните ни интелектуалци.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ