Отбелязваме 80 г. от спасяването на българските евреи frognews.bg
В София ще се организира и шествие под надпис “Поход на толерантността и мъдростта ”, проведен от Организацията на евреите в България " Шалом " и Столичната община.
Ще бъдат положени цветя и в памет на 11 343 евреи депортирани от управляваните от Царство България територии на Северна Гърция, Вардарска Македония и град Пирот.
Депортацията на българските евреи в концлагерите на нацистите по време на Втората международна война е спряна, с помощта на мощна социална реакция. Основни настоящи лица са представители на Българската православна черква, депутати и жители, подписали писмото на тогавашния зам.-председател на Народното събрание Димитър Пешев и премиера Богдан Филов.
Още преди влизането на Царство България в Тристранния пакт, българският парламент приема Закона за отбрана на нацията, според който са лимитирани гражданските права на евреите. Обявяването на закона провокира митинга на редица професионални организации, политици, духовници. Някои фашистки организации и избрани бизнес класи обаче го поддържат.
Повече от 1/3 от наредбите на закона са ориентирани категорично против евреите. Потомци описват, че правата им са били извънредно лимитирани - на евреите е било разрешено да излизат на открито единствено по 2 часа на ден. Ограничителните общи разпореждания не разрешават на лицата от еврейски генезис да бъдат одобрявани за български жители, да бъдат избираеми, да заемат държавни, общински и други служби, да се изплащат от военна работа, да встъпват в брак или извънбрачно общуване с лица от български генезис.
За осъществяването на закона е основано Комисарство по еврейските въпроси.
След включването на България във Втората международна война на страната на Хитлеристка Германия на 1 март, продължава приемането на антиеврейско законодателство, в това число закон за еднократен налог върху имуществото на лица от еврейски генезис.
През март 1943 година българските управляващи правят депортация на евреите от Вардарска и Егейска Македония, Поморавието и Западна Тракия, които тогава са територии на българското ръководство. 11 343 души от еврейски генезис, които не получават българско гражданство (за разлика от други народности в тези територии) при попадането на тези територии под българско ръководство през 1941 година, са депортирани в Треблинка, където съвсем всички са убити.
От депортираните оцеляват 12 души.
Изтичане на информация по отношение на проектите за депортация на евреи от предвоенните територии на България води до мощна реакция на българската общност против депортациите, след което те са спрени. Спирането на депортациите избавя от евентуална крах близо 50 000 евреи, поданици на България от преди влизането на страната в Тристранния пакт.
Един от хората с максимален принос за предотвратяването на депортацията на евреи е Димитър Пешев.
Ще бъдат положени цветя и в памет на 11 343 евреи депортирани от управляваните от Царство България територии на Северна Гърция, Вардарска Македония и град Пирот.
Депортацията на българските евреи в концлагерите на нацистите по време на Втората международна война е спряна, с помощта на мощна социална реакция. Основни настоящи лица са представители на Българската православна черква, депутати и жители, подписали писмото на тогавашния зам.-председател на Народното събрание Димитър Пешев и премиера Богдан Филов.
Още преди влизането на Царство България в Тристранния пакт, българският парламент приема Закона за отбрана на нацията, според който са лимитирани гражданските права на евреите. Обявяването на закона провокира митинга на редица професионални организации, политици, духовници. Някои фашистки организации и избрани бизнес класи обаче го поддържат.
Повече от 1/3 от наредбите на закона са ориентирани категорично против евреите. Потомци описват, че правата им са били извънредно лимитирани - на евреите е било разрешено да излизат на открито единствено по 2 часа на ден. Ограничителните общи разпореждания не разрешават на лицата от еврейски генезис да бъдат одобрявани за български жители, да бъдат избираеми, да заемат държавни, общински и други служби, да се изплащат от военна работа, да встъпват в брак или извънбрачно общуване с лица от български генезис.
За осъществяването на закона е основано Комисарство по еврейските въпроси.
След включването на България във Втората международна война на страната на Хитлеристка Германия на 1 март, продължава приемането на антиеврейско законодателство, в това число закон за еднократен налог върху имуществото на лица от еврейски генезис.
През март 1943 година българските управляващи правят депортация на евреите от Вардарска и Егейска Македония, Поморавието и Западна Тракия, които тогава са територии на българското ръководство. 11 343 души от еврейски генезис, които не получават българско гражданство (за разлика от други народности в тези територии) при попадането на тези територии под българско ръководство през 1941 година, са депортирани в Треблинка, където съвсем всички са убити.
От депортираните оцеляват 12 души.
Изтичане на информация по отношение на проектите за депортация на евреи от предвоенните територии на България води до мощна реакция на българската общност против депортациите, след което те са спрени. Спирането на депортациите избавя от евентуална крах близо 50 000 евреи, поданици на България от преди влизането на страната в Тристранния пакт.
Един от хората с максимален принос за предотвратяването на депортацията на евреи е Димитър Пешев.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ