В следващите месеци в поредицата ни Искам да знам за

В идващите месеци в поредицата ни " Искам да знам за еврото " екипът на Клуб Z ще се опита да даде отговори на най-важните въпроси, свързани с еврозоната - потребителски, институционални и макроикономически. Ще ви разкажем всичко, което знаем за новата валута, която ни следва да въведем на 1 януари 2026 година, когато България ще стане 21-вият член на валутния съюз на Европа. Този текст отговаря на въпроса - ще се увеличи ли инфлацията след приемането на еврото. 

" След влизането в еврозоната инфлацията в България ще се увеличи. "

Това изказване е един от най-разпространените легенди във връзка с това какво ще се случи, когато България стане 21-вият член на еврозоната. Днес ще ви покажем изводите от историческите данни на новоприсъединените страни и ще обясним от какво беше породена инфлацията през последните години и има ли в действителност риск от повишение на цените. 
Историческите данни
Накратко - да, инфлация има, само че тя е в границите от 0,3% до 1%. Това демонстрират всички проучвания на информацията от страните, които се причисляват към еврозоната. Изключения няма! Говорим само за инфлацията, породена единствено от промяната на валутите, не разясняваме външни фактори, както и интернационалните шокове. 

Изследванията, на които стъпваме са направени от Европейската комисия, Европейската централна банка, или се дължат на огромния труд на колектива на Стопанския факултет към Софийския университет. 

За насочна точка взимаме историческите данни от три обособени страни - Хърватия, тъй като е последната присъединена страна, Естония и Литва - тъй като са двете страни, които сходно на България минават към еврото от режим на валутен ръб. 
Историята: Хърватия 
Още преди влизането си в еврозоната Хърватия страда от висока инфлация от към 13% средно на година. Така беше във всички страни членки, във всички страни в Европейски Съюз и в съвсем целия свят. Причините са ясни - внезапно повишаване на силата и съществени спирания във веригите за доставки след пандемията. 

Високата инфлация в страната и бавното ѝ понижаване станаха главен мотив против приемането на еврото. Данните обаче са безапелационни: на 1 януари 2023 година, когато страната стана част от еврозоната, инфлацията в страната е 12,5%. През февруари е 11,7%, през декември на същата година - 5,4%. През март на тази година - към този момент е 4,3%. 

Тоест - имаме непрекъсната наклонност към понижаване след интервала на присъединение. Инфлацията в Хърватия е по-висока от тази в множеството страни членки на еврозоната, тъй като потегля от по-висока база и надлежно ѝ би трябвало повече време за понижаване. 

Твърдението на президента Румен Радев, че още с оповестяването на конвергентните отчети инфлацията в Хърватия е почнала да пораства не могат да бъдат емпирично тествани, тъй като - както към този момент казахме - тя бе породена от външни шокове през 2022 година: войната в Украйна и прекъснатите вериги на доставки, които са завещание от КОВИД-кризата. 

Оценката на Евростат за интервала януари – март 2023 година демонстрира, че приносът на еврото към инфлацията в Хърватия е бил сред 0,04 и 0,20 процентни пункта месечно – минимално и краткотрайно нарастване.
Историята: Естония
Естония е една от двете страни, които минават в еврозоната от режим на валутен ръб. Това става на 1 януари 2011 година и тя става 17-ата страна членка на зоната. 

Проучване на Евростат демонстрира, че въз основа на Хармонизирания показател на потребителските цени, като се имат поради направените промени в него от страната предната година, инфлацията в Естония поради еврото е имала еднократен, краткотраен резултат в размер сред 0,2 до 0,3 процентни пункта. 

Тази оценка е в сходство с първата вълна на прекосяването към евро през 2002 година и тези на Словения през 2007 година, Кипър и Малта през 2008 година и Словакия през 2009 година

" Евростат затова смята, че резултатите от прекосяването към еврото в Естония наподобява са били забележими, само че не са били от подобен мащаб, че биха могли да доведат до обща инфлация ", написа в отчета. 
Историята: Литва
Точно както при Естония - Евростат прави особено изследване, чиито данни са безапелационни:

Инфлацията в Литва след прекосяването към еврото има краткотраен и еднократен темперамент и е в размер на 0,04% до 0,11%. Темпът на напредък даже е по-нисък, в сравнение с във времето преди приемането на еврото или най-малко в миналата година. Трябва да се има поради обаче, че тези данни са регистрирани в интервал на исторически ниска инфлация както в зоната, по този начин и в цяла Европа. 

Подобна е историята във всички новоприсъединени страни. Няма исторически друг резултат. 
Българският случай
България е във валутен ръб към този момент 28 години и по този начин на процедура е полуприсъединена към еврозоната. Тя е длъжна да извършва всички парични решения на зоната, тъй като цената на лв. отдавна е непосредствено обвързвана с тази на еврото. Всяко поглъщане надолу на еврото, води до поглъщане и на лв.. Всяко повишаване, води и до повишаване на лв.. 

Валутният ръб е на процедура режим, който прави лв. просто квитанция за евро. По своята същина той е заричане на централната банка, че във всеки един миг, в който й занесем левове, тя е длъжна да ни даде тяхната еврова равноценност. 

В този смисъл ние към този момент консумираме част от богатствата и рисковете.

Разликата е в един от инструментите, които Българска народна банка резервира - определянето на така наречен Задължителни минимални запаси за комерсиалните банки. 

Той дефинира каква част от привлечения капитал на банките би трябвало да бъде непокътнат като буфер за " черни дни ", а не да бъде раздаван като заем. В еврозоната този буфер е еднакъв на 1%, а в България е доста по-висок - 12%. 

В момента, в който станем част от еврозоната и при нас той ще падне до 1%. Тези 11% разлика ще бъдат освободени за кредитиране, а те са равни на към 15 милиарда лева. 

На доктрина, в случай че те бъдат освободени и бъдат налети в стопанската система, ще провокират инфлация, имайки поради големия им размер на фона на цялата ни стопанска система - към 1,5%. 

Това обаче надали ще се случи, с помощта на два фактора. 

Първо - Българска народна банка взема ограничения като предлага един инструмент, който разрешава на банките да държат тези пари на депозит в централната банка на висока рента. Имайки поради, че банките в България имат задоволително свободни пари, те ще предпочетат този вид, тъй като не могат да раздадат сумите като заем, а в случай че стоят просто по този начин - ще губят пари. 

Второ - огромната част от огромните систематични банки в България имат свои " банки-майки " в Европа. Те ще приберат огромните " непотребни " суми, с цел да финансират личните си интервенции. 
В умозаключение
Няма исторически данни, които да допускат висока инфлация при прекосяването от локална валута в евро. Тя е ниска, а покачването има краткотраен темперамент. 

Няма никакви аргументи да считаме, че в България би се случило нещо друго. 

---

Ако имате някакви въпроси, свързани с идното приемане на еврото, в случай че се тревожите, очаквате загуби или напряко се страхувате какво ще се случи с парите ви след 1 янури 2026 година, пишете ни и питайте. Изпращайте ни вашите въпроси, терзания или съмнения на имейл , а в полето " Тема/Subject " отбележете:  " Искам да знам за еврото ". А ние ще се постараем да ви отговорим оптимално умело.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.