Къде България може да сгреши и успее пред лицето на големите
В идващите месеци и години дейностите на Европейски Съюз от ден на ден ще бъдат диктувани от логиката и опциите на Европа на доста скорости. Гъвкавите обединения от ден на ден ще бъдат методът да се преодолеят раздялите сред страните членки – и това към този момент се стартира да се случва: тези, които желаят да има обща европейска защита, да вземем за пример, подписаха ПЕСКО (постоянното структурирано сътрудничество), а съперниците му останаха извън.
Под натиска на външните условия – непредвидима Русия, само че и Тръмп, нерешителен Близък Изток и надигащ се Китай, европейските страни ще търсят и консенсус по значими въпроси, даже и по тях решения да могат да се взимат с болшинство. И по този начин в идващите шест месеца България ще се окаже
в центъра на комплицирана геометрия от центробежни и центростремителни сили,
в която ще би трябвало да заобикаля патовите обстановки, каквато имаше по тематиката миграция, и да построява взаимни отстъпки.
Точката, от която страната ни потегля, е относително ниска: Изследване на Европейския съвет за външна политика измежду дипломати и висши чиновници в 28те страни-членки, отдадено на способността и желанието на страните да се коалират между тях, демонстрира, че България е последна като вероятен издирван сътрудник, а и е най-после по сърдечност към запитвания за общи позиции с други страни-членки.
България е и предпоследна от 28-те по съгласуваност с останалите, когато става въпрос за търсене на общи ползи. Как ще работи България като ротационен ръководител – дали като обединител в името на европейско единодушие, или като въздържан наблюдаващ, който на процедура ще подкрепи задълбочаването на разломите в Европейски Съюз – от това ще зависи и по какъв начин по-нататък ще гледат на страната.
Извън тематиките от европейския дневен ред – миграция, сигурност и защита и промяна на еврозоната, главните провокации ще дойдат извън. Не изключително ласкавите, от време на време даже презрителни мнения по адрес на Върховния представител на Европейски Съюз Федерика Могерини, частично се дължат на празнословието ѝ и нейната търпимост към всевъзможен жанр политици, само че и на спирачките, които ѝ поставят страните-членки. Липсата на общо европейско външно деяние доста постоянно е породено от мощните отзиви и стремежи на националните парламенти, министър председатели и публични отзиви.
Външната политика на Съюза е в положителния случай общ брой от тези гледни точни, а постоянно и най-малкото общо кратно.
Четирите съществени сили, които са съседи или сътрудници на Европейски Съюз – Съединени американски щати, Русия, Турция и Китай, имат личен дневен ред, само че едно ги сплотява: ползата да разединят Европейски Съюз, да работят единствено с някои столици, заобикаляйки Брюксел. За страна като България и оттатък ротационното председателство е основно да има необятен фронт зад тила си, с цел да устоява на натиска, а и да може да въздейства на посоката на консенсус.
Какви са опциите и рестриктивните мерки пред страната по тези четири тематики?
Изследването на трансатлантическото значение на Тръмп демонстрира няколко разнообразни групи реакции в Европа.
Доминираща е вярата , че " системата " към американския президент ще може да го озаптява и ще обезпечава нужната доза предвидимост в трансатлантическите връзки. Германия е водеща в тази група и подновяването американските нуклеарни гаранции към Федерална Република Германия я оставят към този момент в множеството на тези, които се надяват на цикличност и лесна бъдеща нормализация на връзките.
Втората група е под въздействие на " резултата на месията ". Най-отявлен неин член е унгарският министър председател Орбан, който счита, че има позволението на американския президент да приказва намерено против демократичната народна власт, имиграцията и правата на малцинствата. Лега Норд в Италия, която има съществени шансове за изборите напролет, също споделя суверенистките, националистически и анти-емигрантски убеждения на Тръмп. Към този лист можем да прибавим крайнодестните партии в Белгия и Холандия, а и Алтернатива за Германия (AfD). Управляващата партия в Полша припознава в Тръмп същинския бранител на християнските полезности против диктатурата на политическата уместност.
Третата група е тази на безспорните съперници , за които Тръмп е по-скоро антихристът, в сравнение с месията. Франция (въпреки положителните персонални връзки на Макрон с Тръмп) е лидер на тази група, към която се числят и страни като Италия, Латвия и Швеция. Взети дружно, първата и третата група доведоха през последните месеци до консолидацията на напъните за обща европейска защита.
И в случай че България разумно принадлежи на първата група страни, отношението на Тръмп към НАТО е и ще продължи да бъде определящо за позицията на София. България неколкократно съобщи, че ще доближи заветните 2% от Брутният вътрешен продукт за защита до 2024 година Финализирането на газовата връзка с Гърция, която ще ни направи самостоятелни от съветския газ, ще е различен мотив за сериозността на връзките.
В европейски подтекст обаче София ще пропилее златен късмет , в случай че вместо да се опита да придвижи напред PESCO, го отсрочи във времето с оправданието, че е лоялна на НАТО. Двете начинания са несравними като мащаб и упоритост (разбира се, в интерес на НАТО) и естествено могат да се допълват. Това е прочее позицията и на Германия, която извънредно разчита за сигурността си на НАТО.
Русия е разделяща тематика в България, само че не и в Европейски Съюз. Забележителното единение на Съюза във връзка с глобите изглеждаше невероятно през 2013та, само че е реалност от подписването на Минското съглашение насам. Дори страни, които са намерено про-Путин като Унгария почтително гласоподават всеки 6 месеца за удължение на глобите. Това ще се случи по всяка възможност още веднъж през юни, когато посланиците на страните към Европейски Съюз ще гласоподават удължаването. Единствено вероятно предаване на Киев на съветския надзор върху източната украинска граница може да провокира смяна в позициите на Европейски Съюз – само че това сигурно не е в контрола на ротационния ръководител.
Същевременно изследване отпреди година сподели огромното въздействие и капацитет на Русия да въздейства на политически партии в Европа и изключително в Австрия, България, Гърция, Унгария и Словакия, където общата партийна система клони към анти-западни позиции. Това несъмнено прави статуквото по-крехко, в сравнение с наподобява. Затова вероятно посещаване на Путин в София е рисково и може да усили пробойните.
Отношенията с Турция наподобяват най-динамични към днешна дата , изключително след декларираното от Ердоган предпочитание да " стопли " политическия климат сред Анкара и Берлин. Такова можем да забележим след освобождението и на останалите европейци, арестувани в турски затвори по политически аргументи. Но моментът на нормализация неизбежно ще пристигна тогава ще стане ясно какъв медиатор е София.
Борбата с тероризма и икономическото развиване са две значими тематики, по които може да се търси съдействие, само че те би трябвало да бъдат отделени от договарянията за присъединение на южната ни съседка към Общността - тъй като за участие към този момент не може да става дума. Турция търси рационализация на митническия съюз, тъй като над 60% от търговията на Турция е с Европейския съюз.
Южната ни съседка обаче също би трябвало да постави старания – и София ще би трябвало да я насърчи да разхлаби хватката по отношение на публицисти, самостоятелни анализатори и критикуващи режима в Турция. Същевременно България ще се пробва да озапти мощен напън или рецензии от страна на Европейски Съюз, каквито има в страни като Австрия. Тази комплицирана задача ще е от основно значение за триумфа на премиера Борисов, който мощно персонализира двустранните връзки (заседание на Смесената работна група България-Турция не е имало от 2012 г.). Посещение на Ердоган в София, въпреки и не по време на Балканския съмит, ще е неизбежно поради значимостта на връзките.
Влиянието и наличието на Китай в Европа се е усили доста от 2009 година, демонстрира неотдавнашен отчет на ЕСВП. Усилията на Пхенян са в двустранен проект, със специфичен акцент върху периферията на Европа. Китай прави лична среща на върха с страните от Централна и Източна Европа, така наречен " 16 + 1 ", и се възползва от рецесията с еврото за огромни поглъщания в Южна Европа. Впрочем, методът тук не е доста друг от това, което Китай предлага на африканските и други разрастващи се страни: самобитно нахлуване с голям брой планове, които основават конкуренция сред получателите, заеми на търговски лихви и мощен напън за реализиране на идентични съглашения.
Но по този начин или другояче Китай към този момент е в Европа, а София е декларирала, че ще семейства идната среща " 16+1 ". Освен, че ще докара китайския президент или най-малко министър председател в София, тази среща няма да помогне на българската стопанска система, а може да я заплаши: България няма механизъм за скрийнинг на непознатите вложения. Освен това наподобява, че зад интереса на Китайската национална атомна корпорация и интереса й към Белене може да стои още веднъж Русия, както това към този момент се случи със договорката за " Пирели " в Италия. А в европейски подтекст срещата на страните от ЦИЕ с Китай наподобява като следващото подкопаване на възможностите за обща европейска икономическа и външна политика по отношение на този нов световен колос – за което прочее виновност имат и огромните страни-членки с изявени търговски ползи. Дългосрочно в полза на България е да има целия Европейски Съюз зад тила си когато приказва с Пекин, вместо единствено Варшава, Загреб или Белград.
Председателството не би трябвало да е край или даже кулминационна точка на напъните, а в противен случай - начало на процеса на депровинциализация на българската външна политика . Светът е прекомерно комплициран, с цел да живеем единствено с вярата, че той ще ни остави на мира.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Европредседателството (65)
Под натиска на външните условия – непредвидима Русия, само че и Тръмп, нерешителен Близък Изток и надигащ се Китай, европейските страни ще търсят и консенсус по значими въпроси, даже и по тях решения да могат да се взимат с болшинство. И по този начин в идващите шест месеца България ще се окаже
в центъра на комплицирана геометрия от центробежни и центростремителни сили,
в която ще би трябвало да заобикаля патовите обстановки, каквато имаше по тематиката миграция, и да построява взаимни отстъпки.
Точката, от която страната ни потегля, е относително ниска: Изследване на Европейския съвет за външна политика измежду дипломати и висши чиновници в 28те страни-членки, отдадено на способността и желанието на страните да се коалират между тях, демонстрира, че България е последна като вероятен издирван сътрудник, а и е най-после по сърдечност към запитвания за общи позиции с други страни-членки.
България е и предпоследна от 28-те по съгласуваност с останалите, когато става въпрос за търсене на общи ползи. Как ще работи България като ротационен ръководител – дали като обединител в името на европейско единодушие, или като въздържан наблюдаващ, който на процедура ще подкрепи задълбочаването на разломите в Европейски Съюз – от това ще зависи и по какъв начин по-нататък ще гледат на страната.
Извън тематиките от европейския дневен ред – миграция, сигурност и защита и промяна на еврозоната, главните провокации ще дойдат извън. Не изключително ласкавите, от време на време даже презрителни мнения по адрес на Върховния представител на Европейски Съюз Федерика Могерини, частично се дължат на празнословието ѝ и нейната търпимост към всевъзможен жанр политици, само че и на спирачките, които ѝ поставят страните-членки. Липсата на общо европейско външно деяние доста постоянно е породено от мощните отзиви и стремежи на националните парламенти, министър председатели и публични отзиви.
Външната политика на Съюза е в положителния случай общ брой от тези гледни точни, а постоянно и най-малкото общо кратно.
Четирите съществени сили, които са съседи или сътрудници на Европейски Съюз – Съединени американски щати, Русия, Турция и Китай, имат личен дневен ред, само че едно ги сплотява: ползата да разединят Европейски Съюз, да работят единствено с някои столици, заобикаляйки Брюксел. За страна като България и оттатък ротационното председателство е основно да има необятен фронт зад тила си, с цел да устоява на натиска, а и да може да въздейства на посоката на консенсус.
Какви са опциите и рестриктивните мерки пред страната по тези четири тематики?
Изследването на трансатлантическото значение на Тръмп демонстрира няколко разнообразни групи реакции в Европа.
Доминираща е вярата , че " системата " към американския президент ще може да го озаптява и ще обезпечава нужната доза предвидимост в трансатлантическите връзки. Германия е водеща в тази група и подновяването американските нуклеарни гаранции към Федерална Република Германия я оставят към този момент в множеството на тези, които се надяват на цикличност и лесна бъдеща нормализация на връзките.
Втората група е под въздействие на " резултата на месията ". Най-отявлен неин член е унгарският министър председател Орбан, който счита, че има позволението на американския президент да приказва намерено против демократичната народна власт, имиграцията и правата на малцинствата. Лега Норд в Италия, която има съществени шансове за изборите напролет, също споделя суверенистките, националистически и анти-емигрантски убеждения на Тръмп. Към този лист можем да прибавим крайнодестните партии в Белгия и Холандия, а и Алтернатива за Германия (AfD). Управляващата партия в Полша припознава в Тръмп същинския бранител на християнските полезности против диктатурата на политическата уместност.
Третата група е тази на безспорните съперници , за които Тръмп е по-скоро антихристът, в сравнение с месията. Франция (въпреки положителните персонални връзки на Макрон с Тръмп) е лидер на тази група, към която се числят и страни като Италия, Латвия и Швеция. Взети дружно, първата и третата група доведоха през последните месеци до консолидацията на напъните за обща европейска защита.
И в случай че България разумно принадлежи на първата група страни, отношението на Тръмп към НАТО е и ще продължи да бъде определящо за позицията на София. България неколкократно съобщи, че ще доближи заветните 2% от Брутният вътрешен продукт за защита до 2024 година Финализирането на газовата връзка с Гърция, която ще ни направи самостоятелни от съветския газ, ще е различен мотив за сериозността на връзките.
В европейски подтекст обаче София ще пропилее златен късмет , в случай че вместо да се опита да придвижи напред PESCO, го отсрочи във времето с оправданието, че е лоялна на НАТО. Двете начинания са несравними като мащаб и упоритост (разбира се, в интерес на НАТО) и естествено могат да се допълват. Това е прочее позицията и на Германия, която извънредно разчита за сигурността си на НАТО.
Русия е разделяща тематика в България, само че не и в Европейски Съюз. Забележителното единение на Съюза във връзка с глобите изглеждаше невероятно през 2013та, само че е реалност от подписването на Минското съглашение насам. Дори страни, които са намерено про-Путин като Унгария почтително гласоподават всеки 6 месеца за удължение на глобите. Това ще се случи по всяка възможност още веднъж през юни, когато посланиците на страните към Европейски Съюз ще гласоподават удължаването. Единствено вероятно предаване на Киев на съветския надзор върху източната украинска граница може да провокира смяна в позициите на Европейски Съюз – само че това сигурно не е в контрола на ротационния ръководител.
Същевременно изследване отпреди година сподели огромното въздействие и капацитет на Русия да въздейства на политически партии в Европа и изключително в Австрия, България, Гърция, Унгария и Словакия, където общата партийна система клони към анти-западни позиции. Това несъмнено прави статуквото по-крехко, в сравнение с наподобява. Затова вероятно посещаване на Путин в София е рисково и може да усили пробойните.
Отношенията с Турция наподобяват най-динамични към днешна дата , изключително след декларираното от Ердоган предпочитание да " стопли " политическия климат сред Анкара и Берлин. Такова можем да забележим след освобождението и на останалите европейци, арестувани в турски затвори по политически аргументи. Но моментът на нормализация неизбежно ще пристигна тогава ще стане ясно какъв медиатор е София.
Борбата с тероризма и икономическото развиване са две значими тематики, по които може да се търси съдействие, само че те би трябвало да бъдат отделени от договарянията за присъединение на южната ни съседка към Общността - тъй като за участие към този момент не може да става дума. Турция търси рационализация на митническия съюз, тъй като над 60% от търговията на Турция е с Европейския съюз.
Южната ни съседка обаче също би трябвало да постави старания – и София ще би трябвало да я насърчи да разхлаби хватката по отношение на публицисти, самостоятелни анализатори и критикуващи режима в Турция. Същевременно България ще се пробва да озапти мощен напън или рецензии от страна на Европейски Съюз, каквито има в страни като Австрия. Тази комплицирана задача ще е от основно значение за триумфа на премиера Борисов, който мощно персонализира двустранните връзки (заседание на Смесената работна група България-Турция не е имало от 2012 г.). Посещение на Ердоган в София, въпреки и не по време на Балканския съмит, ще е неизбежно поради значимостта на връзките.
Влиянието и наличието на Китай в Европа се е усили доста от 2009 година, демонстрира неотдавнашен отчет на ЕСВП. Усилията на Пхенян са в двустранен проект, със специфичен акцент върху периферията на Европа. Китай прави лична среща на върха с страните от Централна и Източна Европа, така наречен " 16 + 1 ", и се възползва от рецесията с еврото за огромни поглъщания в Южна Европа. Впрочем, методът тук не е доста друг от това, което Китай предлага на африканските и други разрастващи се страни: самобитно нахлуване с голям брой планове, които основават конкуренция сред получателите, заеми на търговски лихви и мощен напън за реализиране на идентични съглашения.
Но по този начин или другояче Китай към този момент е в Европа, а София е декларирала, че ще семейства идната среща " 16+1 ". Освен, че ще докара китайския президент или най-малко министър председател в София, тази среща няма да помогне на българската стопанска система, а може да я заплаши: България няма механизъм за скрийнинг на непознатите вложения. Освен това наподобява, че зад интереса на Китайската национална атомна корпорация и интереса й към Белене може да стои още веднъж Русия, както това към този момент се случи със договорката за " Пирели " в Италия. А в европейски подтекст срещата на страните от ЦИЕ с Китай наподобява като следващото подкопаване на възможностите за обща европейска икономическа и външна политика по отношение на този нов световен колос – за което прочее виновност имат и огромните страни-членки с изявени търговски ползи. Дългосрочно в полза на България е да има целия Европейски Съюз зад тила си когато приказва с Пекин, вместо единствено Варшава, Загреб или Белград.
Председателството не би трябвало да е край или даже кулминационна точка на напъните, а в противен случай - начало на процеса на депровинциализация на българската външна политика . Светът е прекомерно комплициран, с цел да живеем единствено с вярата, че той ще ни остави на мира.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Европредседателството (65)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ