Княгиня Калина, Китин Муньос и Симеон Хасан - животът като урок по щастие
В безоблачен следобяд след поредност дъждовни дни снимаме в музея и в парка на двореца Врана. След неколкократно отсрочване поради неприятното време се оказваме там навръх рождения ден на цар Симеон Втори – 16 юни. Предстои фамилно събиране, чакат се родственици от рода на Кобургите. Музеят е възобновен впечатляващо с помощта на цар Симеон II, шефа на музея доктор Ивайло Шалафов и на княгиня Калина.Интериорът припомня на дворцова постройка в Австрия или някъде в Западна Европа. Калина, облечена в прелестна носия, споделя по какъв начин би желала да събере национални дрехи от разнообразни региони на България и да ги изложи в музея. Показва ни красиви рамки на портретите, които е изработила сама от хербаризирани растения и лак, като е употребила специфична техника на изпичане. Спомня си по какъв начин, когато се наложило да учи реституция по време на следването си по история на изкуството в Лондонската академия, изпитвала голяма вътрешна опозиция. Защо да възвръща непознат труд, като може и желае да твори сама? С времето оценила наученото. Завършила е и френски колеж, и британски лицей в Мадрид, и с изключение на в Лондонската академия е следвала и лингвистика в Германия.Княгинята е забавна жена. Със мощно тяло, горда външност, нежно сърце, което усещаш, когато я видиш по какъв начин прегръща сина си, хваща за ръка брачна половинка си, притиска се до вековно дърво в парка или вдъхва аромата на роза, която е откъснала. Обича рози. Държи ги в ръцете си като драгоценност. Осезаеми са и мощният ѝ темперамент, възпитанието и мозъкът ѝ. Чувствителна е, само че доста горда, безапелационна и директна, когато не е съгласна с нещо. Общува леко. И въпреки всичко е значимо да внимаваш. Защото ледът може да се пропука и да се счупи от нещо дребно. 
Тази година е специфична за фамилията ѝ. Навършват се 20 години от сватбата им с откривателя и странник Китин Муньос, синът им Симеон Хасан стана на 15, а самата княгиня – на 50. Отскоро тримата живеят в България, което е нейна фантазия. Макар да е родена в Испания, княгинята се усеща в България като в своя татковина. Неслучайно държеше тук да се омъжи, да роди и да кръсти сина си. Сватбената ѝ рокля обединяваше претекстове от национални носии от разнообразни райони на страната ни. Тук Калина се усеща близка до корените си, до рода си, до дядо си Борис и прародител си Фердинанд, чиито портрети ни демонстрира с почитание и обич в музея. Иска да е близо и до татко си Симеон, който доста обича. А неговите черти прозират в лицето ѝ и се преплитат магично с тези на майка ѝ кралица Маргарита.До жена като княгиня Калина може да застане единствено мъж като Китин Муньос. Роден до пустинята в Сиди Ифни, последната колония на Испания в Сахара, в Мароко, командос от зелените барети на испанската войска, наследник на боен. Китин е откривател на естествената история и етнология, еколог, почетен консул на Мароко в Испания и дипломат на благосклонност на ЮНЕСКО. Преплувал е Нил на пирога, прекосил Тихия океан от Перу до Маркизките острови за 72 дни на сал, спал е на върха на пирамида, пътувал е до Северния полюс. Привлича публичното внимание към замърсяването на околната среда и опазването на локалните култури. Дипломатичен и деликатен в общуването си, в това време осезаемо е човек на реда, дисциплината и разпоредбите. 
Красиво е по какъв начин този горделив мъж и тази горда жена естествено се държат за ръка, до момента в който вървим към местоположението за фотоси в парка Врана, и то след 20 години брак. И какъв брой учтив, интелигентен и отворен за контакт е синът им Симеон Хасан. Симеон Хасан е на границата сред детството и света на възрастните и още споделя щастливо по какъв начин играе с децата на съседите до къщата, в която живеят, или повтаря няколко пъти възторжено по какъв начин си е счупил ръката, до момента в който карал сноуборд през зимата. Прегръща куче, притичващо през парка. Говори български напълно като българин, арабски като арабин, превъзходен френски и британски. Поводът да се срещнем със фамилията на княгинята е филмовата поредност, която брачният партньор ù снима и режисира благотворително без възнаграждение и с поддръжката на ЮНЕСКО по покана на Българска национална телевизия. Изследователят е и сценарист на 17-те къси видеа за монументи на българското културно завещание. Те се снимат от екип на публичната телевизия. Ще бъдат озвучени на български, испански, френски, британски и арабски език и ще се излъчват по Българска национална телевизия и по информационните канали на ЮНЕСКО.
Това е първа по рода си продукция от сходен мащаб. Говорим с Китин Муньос. Г-н Муньос, на какъв стадий е филмовата поредност? Снимали сме филмите за Рила, нестинарите и Несебър. Макар да съм работил с доста и разнообразни малките екрани по света за документални филми, съм впечатлен от професионализма и прецизността на екипа на Българска национална телевизия, от високото качество на работата им, което е на международно равнище. Обществената телевизия е натурален сътрудник на подобен план и се веселя, че с помощта на Българска национална телевизия и ЮНЕСКО българското културно завещание ще може да бъде забелязано от целия свят. Заслужава почитание това, че съобразяваме фотосите със сезона, в който е уместно да се показа всеки монумент. Така съхраняваме неговата достоверност, тъй като да снимаш нестинарите да танцуват върху огъня през юни е доста по-силно и същинско, в сравнение с в случай че ги снимаш през януари. А по какъв начин подготвяте сюжета? Заглавието на сериала „ Обединени от наследството “ е обещано от ЮНЕСКО. Посещаваме избраните като културно завещание обекти с локален човек, посетител на предаването, който ме развежда като гид. Великденските острови обикалях с полинезиец рапануй, Андите в Боливия и в Перу – с локален от племето аймара, в пустинята Сахара ме развеждаше бродяга на камила. В България мой гид е брачната половинка ми княгиня Калина. Тя прибавя своя щрих – на жена и на българка. Нейният взор към България е взор с обич. А когато разказваш за нещо със сърцето си, го показваш същински. На рождения ѝ ден бяхме с Бистришките баби – и да видите ентусиазма ѝ! В сърцето си Калина е българка. Сам не бих могъл да покажа България по този начин, както тя ще го направи. Когато човек обича, се свързва с душата на мястото или на индивида, който обича. Точно по този начин! Калина ще бъде душата на сериала. Това даже е положително заглавие за вас. Аз опознавам България с жена ми ръка за ръка – зелените гори на Боровец, Националния парк Балкана и Националния парк Пирин, Рилския манастир, остарелия Несебър, Черно море. Виждаме всяко място дружно с локалните хора. В Рила говорихме със духовник. Ще приказваме с нестинарите. Лично за мен повода и вдъхновението за тази поредност е Калина. От момента, в който я срещнах преди 22 години, тя ми разказваше с такава пристрастеност за своята страна България, че постоянно съм имал желанието да дойда и да видя културните и естествените монументи. Дойдох с голям интерес и имах шанс да дойде в разгара на лятото и да има доста слънце, зеленина. Бях впечатлен от красивите пейзажи и какъв брой са съхранени селата. Те наподобяват, както са изглеждали преди век. Именно това имам поради. И в това време България е доста съвременна. Точно тази примес от античност и модерност ме впечатли, както и какъв брой са свързани българите с фолклора и културата си. Говорите ли български? (Отговаря на български.) Малко. Коя беше първата дума, която научихте? Калина. Иначе – „ благодаря “, „ добър ден “ и „ обичам те “. Онзи ден пътувам в такси със сина ми. Той си приказва с водача на български. Питам – добре ли приказва. Шофьорът се учуди – за какво. Казвам – забавно ми е. Шофьорът дава отговор – но той си е българин и по този начин си и приказва. На арабски е по същия метод. Невероятно! И толкоз добре се усеща да живее в България, че пред едноседмична почивка в Мадрид избира да остане тук. А в Мадрид живяхме девет месеца след Мароко, преди да дойдем в България, и Симеон си има другари там. Има и тук. Той е подобен – идва на ново място, оглежда се, харесва си някого, непосредствено му се показва и го пита дали желае да бъдат другари.
Какъв мечтае да стане? Сменя си желанията всеки ден, към момента търси, само че е сериозен и с изострен разум. Спортовете му се отдават. Тренира кунгфу, сноуборд, скейтборд, корабоплаване, в учебно заведение – американски футбол.
Тази година е специфична за фамилията ѝ. Навършват се 20 години от сватбата им с откривателя и странник Китин Муньос, синът им Симеон Хасан стана на 15, а самата княгиня – на 50. Отскоро тримата живеят в България, което е нейна фантазия. Макар да е родена в Испания, княгинята се усеща в България като в своя татковина. Неслучайно държеше тук да се омъжи, да роди и да кръсти сина си. Сватбената ѝ рокля обединяваше претекстове от национални носии от разнообразни райони на страната ни. Тук Калина се усеща близка до корените си, до рода си, до дядо си Борис и прародител си Фердинанд, чиито портрети ни демонстрира с почитание и обич в музея. Иска да е близо и до татко си Симеон, който доста обича. А неговите черти прозират в лицето ѝ и се преплитат магично с тези на майка ѝ кралица Маргарита.До жена като княгиня Калина може да застане единствено мъж като Китин Муньос. Роден до пустинята в Сиди Ифни, последната колония на Испания в Сахара, в Мароко, командос от зелените барети на испанската войска, наследник на боен. Китин е откривател на естествената история и етнология, еколог, почетен консул на Мароко в Испания и дипломат на благосклонност на ЮНЕСКО. Преплувал е Нил на пирога, прекосил Тихия океан от Перу до Маркизките острови за 72 дни на сал, спал е на върха на пирамида, пътувал е до Северния полюс. Привлича публичното внимание към замърсяването на околната среда и опазването на локалните култури. Дипломатичен и деликатен в общуването си, в това време осезаемо е човек на реда, дисциплината и разпоредбите. Красиво е по какъв начин този горделив мъж и тази горда жена естествено се държат за ръка, до момента в който вървим към местоположението за фотоси в парка Врана, и то след 20 години брак. И какъв брой учтив, интелигентен и отворен за контакт е синът им Симеон Хасан. Симеон Хасан е на границата сред детството и света на възрастните и още споделя щастливо по какъв начин играе с децата на съседите до къщата, в която живеят, или повтаря няколко пъти възторжено по какъв начин си е счупил ръката, до момента в който карал сноуборд през зимата. Прегръща куче, притичващо през парка. Говори български напълно като българин, арабски като арабин, превъзходен френски и британски. Поводът да се срещнем със фамилията на княгинята е филмовата поредност, която брачният партньор ù снима и режисира благотворително без възнаграждение и с поддръжката на ЮНЕСКО по покана на Българска национална телевизия. Изследователят е и сценарист на 17-те къси видеа за монументи на българското културно завещание. Те се снимат от екип на публичната телевизия. Ще бъдат озвучени на български, испански, френски, британски и арабски език и ще се излъчват по Българска национална телевизия и по информационните канали на ЮНЕСКО. Това е първа по рода си продукция от сходен мащаб. Говорим с Китин Муньос. Г-н Муньос, на какъв стадий е филмовата поредност? Снимали сме филмите за Рила, нестинарите и Несебър. Макар да съм работил с доста и разнообразни малките екрани по света за документални филми, съм впечатлен от професионализма и прецизността на екипа на Българска национална телевизия, от високото качество на работата им, което е на международно равнище. Обществената телевизия е натурален сътрудник на подобен план и се веселя, че с помощта на Българска национална телевизия и ЮНЕСКО българското културно завещание ще може да бъде забелязано от целия свят. Заслужава почитание това, че съобразяваме фотосите със сезона, в който е уместно да се показа всеки монумент. Така съхраняваме неговата достоверност, тъй като да снимаш нестинарите да танцуват върху огъня през юни е доста по-силно и същинско, в сравнение с в случай че ги снимаш през януари. А по какъв начин подготвяте сюжета? Заглавието на сериала „ Обединени от наследството “ е обещано от ЮНЕСКО. Посещаваме избраните като културно завещание обекти с локален човек, посетител на предаването, който ме развежда като гид. Великденските острови обикалях с полинезиец рапануй, Андите в Боливия и в Перу – с локален от племето аймара, в пустинята Сахара ме развеждаше бродяга на камила. В България мой гид е брачната половинка ми княгиня Калина. Тя прибавя своя щрих – на жена и на българка. Нейният взор към България е взор с обич. А когато разказваш за нещо със сърцето си, го показваш същински. На рождения ѝ ден бяхме с Бистришките баби – и да видите ентусиазма ѝ! В сърцето си Калина е българка. Сам не бих могъл да покажа България по този начин, както тя ще го направи. Когато човек обича, се свързва с душата на мястото или на индивида, който обича. Точно по този начин! Калина ще бъде душата на сериала. Това даже е положително заглавие за вас. Аз опознавам България с жена ми ръка за ръка – зелените гори на Боровец, Националния парк Балкана и Националния парк Пирин, Рилския манастир, остарелия Несебър, Черно море. Виждаме всяко място дружно с локалните хора. В Рила говорихме със духовник. Ще приказваме с нестинарите. Лично за мен повода и вдъхновението за тази поредност е Калина. От момента, в който я срещнах преди 22 години, тя ми разказваше с такава пристрастеност за своята страна България, че постоянно съм имал желанието да дойда и да видя културните и естествените монументи. Дойдох с голям интерес и имах шанс да дойде в разгара на лятото и да има доста слънце, зеленина. Бях впечатлен от красивите пейзажи и какъв брой са съхранени селата. Те наподобяват, както са изглеждали преди век. Именно това имам поради. И в това време България е доста съвременна. Точно тази примес от античност и модерност ме впечатли, както и какъв брой са свързани българите с фолклора и културата си. Говорите ли български? (Отговаря на български.) Малко. Коя беше първата дума, която научихте? Калина. Иначе – „ благодаря “, „ добър ден “ и „ обичам те “. Онзи ден пътувам в такси със сина ми. Той си приказва с водача на български. Питам – добре ли приказва. Шофьорът се учуди – за какво. Казвам – забавно ми е. Шофьорът дава отговор – но той си е българин и по този начин си и приказва. На арабски е по същия метод. Невероятно! И толкоз добре се усеща да живее в България, че пред едноседмична почивка в Мадрид избира да остане тук. А в Мадрид живяхме девет месеца след Мароко, преди да дойдем в България, и Симеон си има другари там. Има и тук. Той е подобен – идва на ново място, оглежда се, харесва си някого, непосредствено му се показва и го пита дали желае да бъдат другари.
Какъв мечтае да стане? Сменя си желанията всеки ден, към момента търси, само че е сериозен и с изострен разум. Спортовете му се отдават. Тренира кунгфу, сноуборд, скейтборд, корабоплаване, в учебно заведение – американски футбол. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ