Абеномиката съсипа Япония, но някои искат да я превърнат в глобален феномен
В скорошна публикация във Financial Times, озаглавена " Абеномиката е урок за богатия свят " се загатва по какъв начин опитът, стартират премиера на Япония Шинзо Абе първоначално десетилетието, би трябвало да служи като предизвестие за богатите страни, написа икономистът Даниел Лакайе в нова публикация. За жал, " уроците ", за които материалът приказва, са много разочароващи. Те се състоят главно това, че централната банка на страната може да прави доста повече от ЕЦБ и Фед и че Япония не се оправя чак толкоз зле. Но аз не съм склонен с това.
Провалът на абеномиката е свръхестествен. Счетоводният баланс на централната банка на страната се изстреля до над 100% от Брутният вътрешен продукт, тя има повече от 70% от борсово търгуваните фондове и е един от 10-те най-големи акционери в болшинството от най-големите компании от показателя Nikkei. Правителственият дълг към брутния вътрешен артикул на страната е впечатляващите 236% и макар рекордно ниската рента по него държавното управление харчи 22% от бюджета си единствено за обслужването на дълга. И какво реализират с това?
Във всеки случай, нито един от резултатите, които се чакаха от грандиозния паричен опити, автентично наименуван QQE (количествени и качествени улеснения). Растежът се чака да е един от най-ниските в света следващата година съгласно Международния валутен фонд, а страната продължава да не реализира нито задачите си за инфлацията, нито за покачването на Брутният вътрешен продукт. Въпреки това салдото на централната банка продължава да пораства.
Реалните заплати са в застоялост от години, а икономическата интензивност продължава да е слаба, каквото беше и през последните две десетилетия на безспирни тласъци. Основните уроци от това са:
Нито една страна не може да компенсира демографските и индустриалните проблеми с по-висок дълг и отпечатване на пари. Те единствено забавят резултатите върху стопанската система, само че я оставят слаба и непрекъснато стагнираща;
Предизвикателствата пред технологиите и производството не могат да се разрешат посредством стимулирането на неправилни вложения и увеличението на държавните разноски. Те съставляват просто голям трансфер на благосъстояние от продуктивните към непродуктивните хора и компании;
Правенето на едни и същи политики, само че с разнообразни имена, не води до друг резултат.
Погрешната диагноза ще докара до неправилни резултати. Когато държавното управление в Япония е заобиколено от икономисти, които им споделят, че казусът на стопанската система е съществуването на прекомерно огромни спестявания, управляващите вземат решение да усилят налозите и да основат още по-голям проблем като нападат потреблението. А частният дълг е 221% от Брутният вътрешен продукт. Япония има доста проблеми, само че нито един не е " стискането на спестяванията ".
Ако загърбиш структурните промени, резултатите стават даже още по-лоши. Програмата за количествени и качествени удобства беше основана на три " стрелки ": паричната политика, държавните разноски и структурните промени. Познайте коя от тях не беше имплементирана? Да, тъкмо същата. Структурните промени в никакъв случай не се случиха, а когато въпреки всичко се вкараха някакви промени в страната, те бяха под формата на увеличени налози и повече интервенционизъм, тъкмо противоположното на това, от което стопанската система имаше потребност.
Най-важният урок от опита на Япония не е, че централната банка може да изкупи всички акциите и да се опита да увеличи цените им, а че паричната и фискалната политики не могат да се проектират по този начин, че да подтикват стопанската система и да подобрят растежа. Напротив, те утежняват несъответствията, основани от прекомерно огромната държавна интервенция, и просто преразпределят благосъстоянието от хората и браншовете, които генерират приходи, към тези, които губят. /money.bg
Провалът на абеномиката е свръхестествен. Счетоводният баланс на централната банка на страната се изстреля до над 100% от Брутният вътрешен продукт, тя има повече от 70% от борсово търгуваните фондове и е един от 10-те най-големи акционери в болшинството от най-големите компании от показателя Nikkei. Правителственият дълг към брутния вътрешен артикул на страната е впечатляващите 236% и макар рекордно ниската рента по него държавното управление харчи 22% от бюджета си единствено за обслужването на дълга. И какво реализират с това?
Във всеки случай, нито един от резултатите, които се чакаха от грандиозния паричен опити, автентично наименуван QQE (количествени и качествени улеснения). Растежът се чака да е един от най-ниските в света следващата година съгласно Международния валутен фонд, а страната продължава да не реализира нито задачите си за инфлацията, нито за покачването на Брутният вътрешен продукт. Въпреки това салдото на централната банка продължава да пораства.
Реалните заплати са в застоялост от години, а икономическата интензивност продължава да е слаба, каквото беше и през последните две десетилетия на безспирни тласъци. Основните уроци от това са:
Нито една страна не може да компенсира демографските и индустриалните проблеми с по-висок дълг и отпечатване на пари. Те единствено забавят резултатите върху стопанската система, само че я оставят слаба и непрекъснато стагнираща;
Предизвикателствата пред технологиите и производството не могат да се разрешат посредством стимулирането на неправилни вложения и увеличението на държавните разноски. Те съставляват просто голям трансфер на благосъстояние от продуктивните към непродуктивните хора и компании;
Правенето на едни и същи политики, само че с разнообразни имена, не води до друг резултат.
Погрешната диагноза ще докара до неправилни резултати. Когато държавното управление в Япония е заобиколено от икономисти, които им споделят, че казусът на стопанската система е съществуването на прекомерно огромни спестявания, управляващите вземат решение да усилят налозите и да основат още по-голям проблем като нападат потреблението. А частният дълг е 221% от Брутният вътрешен продукт. Япония има доста проблеми, само че нито един не е " стискането на спестяванията ".
Ако загърбиш структурните промени, резултатите стават даже още по-лоши. Програмата за количествени и качествени удобства беше основана на три " стрелки ": паричната политика, държавните разноски и структурните промени. Познайте коя от тях не беше имплементирана? Да, тъкмо същата. Структурните промени в никакъв случай не се случиха, а когато въпреки всичко се вкараха някакви промени в страната, те бяха под формата на увеличени налози и повече интервенционизъм, тъкмо противоположното на това, от което стопанската система имаше потребност.
Най-важният урок от опита на Япония не е, че централната банка може да изкупи всички акциите и да се опита да увеличи цените им, а че паричната и фискалната политики не могат да се проектират по този начин, че да подтикват стопанската система и да подобрят растежа. Напротив, те утежняват несъответствията, основани от прекомерно огромната държавна интервенция, и просто преразпределят благосъстоянието от хората и браншовете, които генерират приходи, към тези, които губят. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ