В ситуация на стрес преди изпит всеки търси на кого

В обстановка на стрес преди изпит всеки търси на кого да трансферира виновността – на децата или на родителите.
Ето, няколко изречения, които младежите постоянно чуват вкъщи по собствен адрес. Не тъй като бащите, майките и бабите са неприятни, а тъй като самите те са доста уплашени.
Паниката може да бъде победена, коментира психологът Анастасия Коновалова, от Центъра за когнитивна терапия, която се занимава с проблеми на  депресията и тревожните разстройства при подрастващите. 

1. „ Ако не се оправиш, тогава... “

Каквото и да е продължението на тази фраза – ще отидеш в казармата, ще станеш пазач, или метач, само че не се връщай вкъщи, такава реакция би трябвало да е табу.
Понякога споделяме това непосредствено, от време на време по-меко, в полутонове. Основното е, че изпитът се трансформира в централно, решаващо събитие в живота Успешното „ справяне “ прекомерно се надценява и детето е изправено пред съществено тестване.
Трябва да знаете, че изпитите постоянно са в тежест и в случай че човек има някакво главно заболяване, то може да се ускори. Не би трябвало да влошавате положението с спомагателни закани, по този начин няма да мотивирате в допълнение ученика.
„ Похарчихме толкоз доста пари за преподаватели и за подготовка, това отиде по дяволите.. "
Това е един от разновидностите на фразата за опасност.
По добре авансово да оцените задачите и рисковете: „ Каква компетентност искаш да учиш? “ „ В кои университети смяташ да аплайваш? “ „ Колко пари ще похарчим за подготовката? “
Когато има доверие и ясно схващане за какво, с какви упования се харчат парите, тогава става доста по-лесно за всички.
Понякога родителите и децата търсят най-престижните университети. Това значи – висок бал. Ако не се получи и не може да си позволите платено образование, тогава въпреки всичко би трябвало да извършите избор в интерес на по-малко влиятелна просветителна институция. Това обаче не е крушение! Важно е да обмислите и намерено дружно да обсъдите разнообразни сюжети.

2. „ Ако не вземеш изпита, всичко е наред. “

Лоша фраза е, тъй като е неискрена. Без значение какъв брой родители го повтарят, 15-17-годишният е в положение да разбере, че това не е тъкмо по този начин. Ако е по този начин, за какво те заплащат на преподаватели да го готвят за изпита шест пъти седмично?
Очевидно неуспехът заплашва с смяна, с огромни неудобства и някаква жертва.

3. „ Ти си най-умният! "

„ Умен “ не е напълно точната дума в такава обстановка. Това значи, че към момента ученикът би трябвало да се потвърждава, да пробва и да реализира триумф.
Дори този, който е в тима за интернационалната олимпиада и стига до финала, ще се сблъска с обстоятелството, че има хора по света, които са по-умни от него.
Следователно да убеждавате детето си, че е „ най-умното “, не е доста вярно – тази позиция изисква перфекционизъм, обвързвана е с безпокойствие и нерешителност в себе си.
Много по-добре е да му кажете: „ Много те обичам “ и „ Ще успеем дружно, аз ще оказа помощ “.

4. „ Какво научи през днешния ден? “

Прекомерният надзор е изцяло неефикасен. Той единствено провокира неспокойствие, протест и понижава мотивацията.
Ако детето желае да ви измами и да се преструва, повярвайте ми, то ще се оправи с това.
Следователно тук е значимо родителят преди всичко, да се запита: за какво ми е нужно това, какво получавам от този надзор? Намалява ли това личното ми безпокойствие? Ако управлявам всяка негова стъпка, какви ще са дълготрайните последствия?
Има и втори миг: децата също желае да имат надзор над родителите си. Затова най-логично е да кажете: „ Искам да ти оказа помощ. Притеснявам се. Нека помислим по какъв начин мога да ти оказа помощ самичък да контролираш процеса? "

5. „ Ти май не се тревожиш! Въобще пука ли ти? "

Подобно отношение като че ли се предава по завещание. Записано в нашата просвета: вълнението демонстрира, че това е активност, която е значима за нас. Честно казано, не съм срещал нито един младеж, който да не се тревожи преди изпит.
Родителите мъчно виждат и разпознават тревогата и депресията на детето. Тя може да се прояви по друг метод от тази при възрастните.
Когато възрастният е в меланхолия, лежи, не желае да прави нищо. При юношите тя може да се изрази с бягство от вкъщи, експанзия или, да вземем за пример, несъразмерна работа, в допълнение учене, курсове.
Има тревожни сигнали, които могат да ви насочат към казуса: нарушавания на съня, внезапна смяна в ползите или, назад - апатия.
Ако младежът не желае да учи толкоз, колкото майка му счита, че „ му се поставя “, това не значи, че той няма свои лични компликации и условия. Случва се постоянно: родителите виждат казуса в учебно заведение, а за младежа той е в различен (например разлъка с обичан човек). Провалът с ученето е единствено разследване.
Важно е да не пропускате депресивно положение и в точния момент да се консултирате със експерт.

6. „ Просто се стегни, повярвай в себе си - и ще успееш! "

Ако младеж не има вяра в себе си, от това изречение няма смисъл. Би трябвало авансово да сте го подготвили за това. Поне шест месеца преди изпита.
Ако към този момент е в меланхолия, казусът няма да се реши бързо. По-разумно е да се свържете със експерт. С негова помощ детето може да научи характерни техники за резистентност на стрес по време на подготвителния интервал и на изпитите. С изречението „ стегни се “, няма по какъв начин да се получи.

Продължава на страницата на