В системата на глобалните финанси има части, които рядко попадат

В системата на световните финанси има елементи, които рядко попадат във фокуса на вложителите, само че когато се раздвижат, целият пазар усеща напрежението. Краткосрочните фондови пазари — „ вътрешната водопроводна апаратура “ на финансовата система — стартират още веднъж да изпращат предупредителни сигнали. За множеството участници придвижването на показатели като S&P 500 или Nasdaq е първият ориентир. За Федералния запас обаче пулсът минава през надалеч по-тихите, само че сериозни цифри: SOFR и общозалоговият тристранен лихвен %. И двата надвишиха 4% през последната седмица — равнища, които не са трагични сами по себе си, само че са задоволително високи, с цел да припомнят за разтърсванията в края на октомври и за напрежението, следен на няколко пъти през годината.Краткосрочните фондови пазари са фундаментът върху който почива целият кредитен механизъм. Когато SOFR стартира да се качва — даже с десетки базисни точки — това значи, че ликвидността се преразпределя с по-трудно изпитание. Тя към този момент не е „ изобилна “, както беше през последните години, а се движи при по-тесни условия. Сам Цийф от JPM го формулира просто: следим повтаряне на октомврийската динамичност — не суматоха, а стягане. Това е същият механизъм, който през 2019 година докара до скока на репо ставките и принуди Фед да се намеси, макар че тогава стопанската система беше мощна, а рисковете — местни. Днешната версия наподобява по-умерена, само че едно е ясно: когато се появи напрежение в системите за еднодневно финансиране, Фед няма лукса да стои настрани.Интересното е, че стягането се появява в миг, когато балансовото стесняване на Фед е към своя край и би трябвало да освобождава ликвидност. И въпреки всичко, съгласно Генадий Голдбърг от TD Securities, запасите евентуално към този момент са покрай прага, под който централната банка губи надзор върху краткосрочните лихви. Когато системата стартира да „ дращи дъното “ на достатъчните запаси, появяването на внезапни отклонения в SOFR е неизбежна. Това е повода от ден на ден стратеги да допускат, че през януари — а може би и по-рано — Фед ще би трябвало да разгласи покупки на краткосрочни държавни бумаги. Това не е количествено облекчение, а техническа интервенция за запълване на ликвидни кухини, които, в случай че останат незапълнени, могат да основат волатилност надалеч оттатък репо пазара.В паралел с това други специалисти, в това число от Deutsche Bank, виждат опция да се промени лихвата върху аварийните салда, която служи като подова плоча за целия кратковременен лихвен набор. Ако тя бъде намалена в първото тримесечие, част от напрежението може да се разсее. Но в случай че се наложи промяна още през декември, това ще бъде косвено самопризнание, че пазарът на резервации към този момент не действа в режим на „ достатъчност “.Картината се усложнява в допълнение от обстоятелството, че месечните и тримесечните крайни дати обичайно провокират скокове в търсенето на финансиране. Октомври и ноември към този момент демонстрираха какъв брой сензитивна е системата към тези интервали. А в този момент следва най-натовареното време от годината — края на декември, когато банките балансират докладите си, институциите свиват експозициите си и ликвидността нормално се изтегля към най-сигурните активи. Ето за какво BMO предизвестяват, че макар към този момент умереното облекчение на репо ставките, опцията за нов „ скок “ до края на годината е изцяло действителна.В същото време фондовите пазари реагираха умерено. Основните показатели приключиха с умерени покачвания, а доходността по едномесечните и двумесечните съкровищни бонове падна към 3.84% и 3.75% — знак, че пазарът към момента чака намаления на главната рента през декември или януари. Това основава характерен абсурд: вложителите имат вяра, че Фед е към края на цикъла на стесняване, само че в същото време пропущат, че първият сигнал за смяна в политиката постоянно идва точно от краткосрочните фондови пазари. Там, доста преди формалните конференции, се вижда до каква степен финансовата система усеща напрежение. И това, което виждаме през днешния ден, не е срив, а предизвестие.Insight 99+ преглежда такива моменти като точки, в които страстта на пазарите и механиката на паричната система се пресичат. Когато ликвидността стартира да се уплътнява, волатилността се повишава, а вложителите стават по-чувствителни към даже дребни сигнали. Това е среда, в която централната банка постоянно влиза с хирургическа интервенция, преди обстановката да премине в систематичен риск. Ако натискът в SOFR се повтори в по-остра форма през декември, намесата може да се случи не през 2026 година, а по-скоро в границите на седмици. И въпреки сходни интервенции да остава механически и незабележими за необятната аудитория, резултатът им върху пазарното въодушевление може да бъде изненадващо мощен.Това е миг, в който пазара гледа към Фед не за посока на лихвите, а за удостоверение, че фундаменталният механизъм на финансиране остава постоянен. Без това удостоверение късите съмнения в SOFR могат да прераснат в по-широка неустановеност. Днешните данни не вещаят рецесия, само че сочат смяна в режимa — от изобилна ликвидност към по-внимателно дозиране. А при сходни режими пазарите стават по-чувствителни, а централната банка — по-активен участник.Материалът е с изчерпателен и учебен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.