В Сирия, както и в Ирак, "Ислямска държава" губи контрол.

...
В Сирия, както и в Ирак, "Ислямска държава" губи контрол.
Коментари Харесай

Войната в Сирия тепърва започва

В Сирия, както и в Ирак, "Ислямска страна " губи надзор. Към лятото на 2017 година, групировката е изгубила към 60% от превзетата от нея територия след 2014.

Тежки градски борби и американски въздушни удари срутват в миг де факто основния град на ИД в Сирия – Ракка. Към началото на септември, кварталите са сринати на 70%, а 20 000 души са към момента в капан на сраженията. Близо 1000 души са починали след въздушни удари, а джихадистите държат към момента цели региони на Ракка и се счита, че са се окопали и заобиколили с клопки за обграждащите ги елементи на Сирийските демократични сили.

Според изказванията на анти-ИД алиансът, Ракка би трябвало да падне до два месеца, само че дано запазим песимизъм поради видяното в Мосул.

В същото време, на изток силите на сирийския режим и съюзните му задгранични и локални милиции напредват в атака към сърцето на териториите на "Ислямска страна " по течението на река Ефрат в провинция Дейр ез Зор.

За всички играчи на терен, рухването на "Ислямска страна " е доста значимо.

Но какво ще се случи в деня по-късно, когато жителите на градовете и селищата, наранени от войната, ще изискат да устроят отначало живота си?

Външният свят постоянно вижда сраженията против "Ислямска страна " в необятни и опростени термини. Жителите на Дейр ез Зор, обаче, преглеждат доста по-лично обстановката. Нещо повече – войната против "Ислямска страна " няма да реши задаващите се и към този момент съществуващи несъгласия в сирийската революция.

За Запада може би успеха над ИД е всичко, само че това е надалеч от действителността – забравяме, че джихадистите са разследване, а не причина за гражданската война в Сирия, която продължава да бъде деен спор.

Протурски милиции в Сирия нападнаха военни от Съединени американски щати

Боеве и въздушни удари има към момента в огромни елементи на Северна и Южна Сирия. Но все още вниманието е концентрирано към богатата на нефт, фосфати и газ източна част на страната.

US-backed forces and Syrian troops get dangerously close in Deir ez-Zor:https://t.co/34H8fkhkNg
— The War Zone (@thewarzonewire) September 14, 2017
В Дейр ез Зор, наличието на "Ислямска страна " е съществено, основно поради сполучливия метод на употреба на локалните кланови разлики, както и на съдействието с огромните родове, изразяващо се в пари, оръжия и властови позиции. Към днешна дата, въпреки съпротивата против джихадистите, значително младежи от клановете в пустинята са съществена част от „ армията на Халифата “. Те се борят в редиците на полицията на ИД, извършват административни функции, охраняват селища и квартали. Те, също по този начин, са някогашни съседи, сътрудници и са учили в едни и същи учебни заведения преди войната.

Онези, които живеят в заточение или са прогонени от "Ислямска страна ", виждат в рухването на групировката опция за възмездие и отплата. Желанието за възмездие, комбинирано с неналичието на мощна централна власт, която да реши разногласията – както и дълбоките разлики сред клановете, в началото засилвани от режима на Асад, а по-късно от ИД – вършат обстановката изключително нажежена и може да се чака серия от убийства и борби в деня след отстъплението на групировката.

Един бърз взор демонстрира какъв брой комплицирано е да се позволи казусът. Така да вземем за пример, кланът Шаркия се съюзява със Свободната сирийска войска против джихадистите. Те изгубиха през 2014 година, дружно с други кланове и бойци, и са изселени от провинцията. "Ислямска страна " разполага тогава с доста повече сили, в това число по-добро оръжие, откраднато от иракските казарми по време на завземането на Мосул. Те, също по този начин, имат локална поддръжка. Докато някои от огромните кланове се съюзяват с бунтовниците, други застават на страната на "Ислямска страна ".

„ Ислямска страна “ раздава „ паспорти за парадайса “

Халифатът в Ирак падна, само че какво от това

Тези по-малки кланове виждат опция в джихадистите да получат по-добро място в ръководството на района в ущърб на властвалите до този миг по-големи племенни кланови конфедерации към Дейр ез Зор и река Ефрат. В резултат, по-малките родове се борят против бунтовниците и останалите родове, а по-късно даже разграбват опустелите селища в пустинята.

Три години по-късно, никой не е не запомнил измените.

Ислямска страна, както споменахме, сполучливо се възползва от локалните разлики, адаптирайки апарата си към районната обстановка. През 2004 година, Абу Мусаб ал Заркауи – известният джихадист от Ал Кайда, който е водач на предшественика на "Ислямска страна " – намерено приканва за религиозна война против шиитите в опит да…смаже надигналите се сунити против джихадистите. Да, може би звучи нелогично, само че тъкмо по този метод с осъществяване на офанзиви против шиитското население на Ирак, гневът на държавното управление в Багдад се стоварва грубо върху сунитските региони и това удря съществено анти-джихадистките кръгове измежду тях.

Десетилетие по-късно, водачите на "Ислямска страна ", които наследяват Ал Кайда в Ирак, имат съвсем същата тактика, с цел да притеглят нови попълнения от сунити в борбите си против бунтовниците и режима на Асад. В Източна Сирия, обаче, заради неналичието на многообразно в религиозно отношение население, джихадистите ползват тактиката по отношение на други линии на разделяне – племенните и родовите.

Тази тактика "Ислямска страна " взима като концепция не от какъв да е различен, а от сирийския режим. Десетилетия преди въобще да се чуе за ИД, сирийският президент Хафез ал Асад (бащата на Башар Асад), употребява раздялите и вековните вражди сред клановете, с цел да ускори държавната власт над Източна Сирия. Членове на по-малките родове, известни като шауи, са привлечени от опцията да получат добра работа и въздействие, и се включват в сирийската войска, разузнаването и Държавна сигурност. През 2014 година "Ислямска страна " повтаря същия модел.

След 2001 година, синът на Хафез – Башар Асад – стартира неолиберални промени, които притискат клановете в Източна Сирия, които са мощно подвластни от земеделието, отглеждането на животни и обработката на нефт. Мнозина търсят работа в огромните градски центрове и цели региони се обезлюдяват. Така неприятните държавни политики, дружно с петгодишна суша, довеждат до беднотия. Когато митингите избухват през 2001 година, огромен брой от клановете се сплотяват с бунтовниците и ислямистки фракции в подмяна на надзор върху рафинериите.

Докато ускорява въздействието си в Дейр ез Зор, "Ислямска страна " основава и голям брой врагове. През август 2014 година джихадистите потушават с особена свирепост протест на Шайтат – един от огромните локални кланове. Над 700 души са избити, а телата им са оставени да гният по улиците. Извършени са изтезания и обезглавявания. По-късно са открити още двеста тела в общ гроб, което прави общият брой на убитите близо 1000, а тези дейности на джихадистите остават като едно от най-ужасяващите закононарушения и всеобщи избивания.

Състезанието за надзор над Източна Сирия довежда до нови спорове

Както подкрепените от Съединени американски щати Сирийски демократични сили, по този начин и частите на Асад желаят да управляват огромни елементи от провинция Дейр ез Зор. В този ред на мисли, режимът е най-близо до тази цел, защото съумя предходната седмица да пробие обсадата над град Дейр ез Зор, наложена за три години от ИД.

US-backed forces on collision course with Syrian Army in ‘race for Deir ez-Zor oilfields’ https://t.co/C9vmaERbIV pic.twitter.com/Sgga0XJtWE
— RT (@RT_com) September 12, 2017
От север идват Сирийските демократични сили, водени най-вече от кюрдските милиции, свързани с ПКК. Докато водят сражения в Ракка, сигурно Съединени американски щати ще желаят от тях да стигнат и до Дейр ез Зор, с цел да основат буфер с режима. Впрочем, река Ефрат е неофициалната граница, контрактувана сред Русия и Съединени американски щати за зони на въздействие. Независимо кой ще поеме надзор над тази част на Сирия, ще има дълъг интервал на неустойчивост, сражения и ще е мъчно да се предотврати един спор.

Вакуумът и неналичието на централна държавна власт е опция и за "Ислямска страна " да резервира дълго наличието си даже след изтласкването си.

Всеобщата неустойчивост е забележима в Сирия

Не единствено Дейр ез Зор е фронтова линия и линия на разделяне сред обособените играчи. В Южна Сирия към момента има мощна размирен мощ в лицето на Южния фронт и Свободната сирийска войска. Макар и изолирани, те направиха сполучлива атака към град Дараа по-рано през лятото, принудила привикването на елитната Четвърта дивизия, водена персонално от брата на президента, Махер Асад.

В северната част на Сирия също има още доста нерешени проблеми и дейни сражения. В момента град Идлиб е сцена на вътрешни конфликти сред бунтовници и Нусра. В близките градове в същата провинция ситуацията е сходно.

По границата с Турция се появиха нови действителности, свързани с желанието на Анкара да въздейства на граничните региони. Напоследък се заприказва за нова атака към значимата провинция Хама, а това ще е неприятна вест за режима в Дамаск. Макар и изоставени от редица западни сътрудници, бунтовниците образуваха и нов обединен щаб, формиран от близо 40 групи.

Към всичко това, би трябвало да прибавим още няколко фактора. Иран ускорява въздействието си доста очевидно чрез своите милиции. Някои от тях, които се сражаваха в Ирак, в този момент стартират да се трансферират в Сирия, а това води до нов растеж на напрежението заради крайния набожен темперамент освен на тези военни сили, само че и на идеологията на Иран. В този ред на мисли, Русия гледа на Техеран от ден на ден с съмнение изключително поради опитите на иранците да включват името на Русия дружно с това на Хизбулла без да се допитват. През последните месеци в съветската преса излязоха няколко сериозни към Иран изявления от някогашни и сегашни военни.

Да не забравяме и кюрдите. Техните милиции изнесоха на гърба си войната против "Ислямска страна " в Северна Сирия и надали ще са съгласни всичко да завърши без гаранции за техните територии. Русия и Съединени американски щати са с разнородни отзиви за автономията на кюрдите, само че като цяло нямат изключително предпочитание да я поддържат.

И до момента в който кюрдите нападат Ракка, турското разузнаване организира срещи с Иран и сирийският режим за общи дейности против определяне на кюрдски територии в Северна Сирия. А всичко това се случва на фона на идващия на 25 септември референдум за самостоятелност на Иракски Кюрдистан, гледан както от всички районни сили, по този начин даже от ПКК с отвращение. Багдад към този момент заплаши, че ще застане против референдума, а вероятен спор там, ще се придвижи и в Сирия…

За край ще загатна единствено, че голям проблем ще има с тези бежанци, които пожелаят да се върнат по родните си места.

Сирийски генерали заплашиха, че няма да позволен никой да се върне. Цели региони са заселени към този момент или с афганистанци, или с иранци.

Войната в Сирия беше оповестена от водача на Хизбулла Хасан Насрала за сполучлива и приключена. За мнозина външни наблюдаващи войната наподобява е привършила, само че това е мираж – в реалност, войната занапред стартира.
Източник: vesti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР