Обратно броене: Светът има 7 години, за да намали емисиите. Постижима ли е целта от 1,5°C?
В синтезирания отчет на IPCC за следващ път се притегля вниманието върху резултатите от климатичните промени и безспорната човешка роля в тях. Според панела, актуалните старания за осъществяване на задачата за ограничение на световното стопляне до 1,5°C от Парижкото съглашение са към момента извънредно незадоволителни, а опцията за постигането ѝ от ден на ден понижава. Изборът и дейностите ни в актуалното десетилетие са основни и ще имат влияние върху климата и околната среда в този момент и за хиляди години напред.
Междуправителственият панел по климатичните промени, в резюме IPCC, е организация в границите на Организация на обединените нации, която има за цел да обобщава положението на науката за климата и климатичните промени. На 20 март 2023 година IPCC разгласява
“Синтезиран отчет – Климатични промени 2023 ”,
който обобщава главната информация от всички изявления на IPCC от 2015 година насам, или от така наречен шести оценъчен цикъл. Вероятно това ще бъде последният отчет за идващите няколко години, до момента в който не стартира идващият цикъл на панела.
За следващ път се акцентира, че човешкото въздействие върху климата на планетата недвусмислено е довело до стопляне на температурата на повърхността на Земята, основно посредством излъчвания на парникови газове и че времето, включително и рисковите метеорологични феномени, във всеки един регион на планетата са повлияни от него.
С огромна степен на сигурност, те са довели до всеобщи въздействия и така наречен загуби и вреди за природата и хората, като непропорционално наранени се оказват уязвимите общности, които са съдействали минимум за климатичните промени исторически.
Видими доказателства за световното стопляне
Между 2010 и 2020 година смъртността от наводнения, суши и стихии във високо уязвими региони е 15 пъти по-висока от тази в останалите региони.
Близо половината от популацията на Земята е уязвимо от климатичните промени, които
могат да обиден непосредствено живота на хората
посредством горещи талази, наводнения, засушавания и дефицит на вода и други, както и посредством индиректни въздействия върху екосистемите.
Примерите за ефикасна акомодация включват: диверсификация на земеделските стопанства и ландшафти, устойчиви подходи за ръководство на земята, ръководство и предпазване на вода в стопанството, агролесовъдство, дейности на локални общности по начинания за адаптиране, потребление на агроекологични правила и практики и други подходи, които работят с естествените процеси. Подходите за акомодация, учредени на екосистемите и природно-базирани решения, като озеленяване на градовете,
възобновяване на влажните зони и горските екосистеми,
са ефикасни за понижаване на рисковете от наводнения и горещи талази в градовете.
Въпреки че има прогрес в ограниченията за акомодация, финансирането за разрастващите се страни е неефективно. Мерки като системи за ранно предизвестие построяването на насипи са понижили загубите на човешки животи. Но все пак множеството дейности по акомодация са фрагментирани, постепенни, характерни за обособените браншове и неравномерно разпределени в районите по света.
Повечето от хората, които ще усетят най-тежките последици, към момента не са родени.
Фигурата по-долу илюстрира няколко значими акцента и послания от отчета.
Виждат се междинните годишни температури от 1900 година насам, както и 5 вероятни сюжета на стопляне до 2100 година В долната част са показани разнообразни генерации, и степента, в която те ще бъдат наранени от климатичните промени в другите времеви интервали.
Постижима ли е задачата от 1,5 °C?
Официално подхванатите ограничения от всички страни за ограничение на световното стопляне до 1,5 °C до края на века се правят оценка като незадоволителни от IPCC. Сценариите на отчета, за които има над 50% възможност да не бъде превишена тази заветна цел от 1,5°C, плануват почти 43% понижение на парниковите излъчвания до края на това десетилетие, с 60% до 2035 година и 84% до 2050 година, по отношение на равнищата на излъчвания от 2019 година
За да бъде несъмнено постигането на тази цел, реалистично светът има едвам 7 години, с цел да понижи излъчванията си с близо ½.
В същото време излъчванията през 2022 година са с над 10% по-високи от тези през 2019 година Тези обстоятелства вършат задачата от 1,5°C все по-трудно изпълнима, а при липса на действителни дейности тя напълно скоро ще се трансформира в на практика неизпълнима. А би трябвало да се има поради, че даже в множеството от сегашните сюжети на IPCC, при които се реализира задачата, е планувано краткотрайно прекрачване на прага, последвано от
всеобщо внедряване на технологии за хващане и предпазване на въглерод
за достигането на чисти отрицателни излъчвания. А всяко такова превишаване, даже и краткотрайно, крие опасности за природата, хората и така наречен повратни точки. В прочут смисъл даже и сега реализирането на задачата е оставена за идващите генерации.
При по-нататъшно покачване на излъчванията от парникови газове прагът от 1,5°C би бил доближат още през идващите 2 десетилетия. Трябва да се има поради, че IPCC не смята, че прагът от 1,5°C е преминат, в случай че единствено една съответна година е по-топла с 1,5°C. Този миг ще се доближи при средата на първия 20-годишен интервал, за който междинната температура на Земята ще се е повишила с повече от 1,5°C. Тоест прекосяване на прага за обособена година няма да съставлява нарушаване на задачата на Парижкото съглашение.
В отчета още веднъж се акцентира, че
най-евтината и в същото време ефикасна опция за понижение
на излъчванията е прекосяването към слънчева и вятърна сила.
Изменението на климата е опасност за човешкото богатство и здравето на планетата. Има бързо затваряща се опция да се обезпечи задоволително и стабилно бъдеще за всички. Устойчивото развиване би следвало да интегрира методите по намаляване на климатичните промени и по акомодацията към тях. Това би се осъществило посредством засилено интернационално съдействие, в това число
усъвършенстван достъп до съответни финансови запаси, изключително за уязвимите райони,
браншове и групи, координирани политики и ръководство, което приобщава всички заинтригувани страни. Изборът и дейностите, осъществени в актуалното десетилетие ще имат влияние в този момент и в продължение на хиляди години.
IPCC подчертава върху отговорността на сегашните политици и държавни управления, защото техните решения ще са най-важните за напъните по намаляване. А даже и задачата от 1,5°C да става все по-нереалистична, би било безконтролно да се откажем от нея, защото това би обрекло доста от сегашните старания и положителни образци.
Генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш разказва отчета като “наръчник за
неутрализиране на климатичната бомба със закъснител ”.
Според него дейности са нужни за “всичко, на всички места и едновременно ” (бел. ред. препоръка към нашумелия филм Everything Everywhere All at Once). Гутериш приканва за доста ускоряване на напъните за климата от страна на развитите стопански системи.
Ограничаването на повишението на температурата на Земята до 1,5°C изисква незабавни и незабавни дейности. Най-добрият метод да реализираме това е като се откажем от изкопаемите горива. Емисиите от изкопаеми горива към момента могат да бъдат понижени на половина до 2030 година, въпреки и тази цел да става все по-трудна. А без значение от това, природата към момента може да бъде опазвана, възстановявана и употребена по по-устойчив метод от сегашния. Докладът на IPCC демонстрира големите изгоди за устойчивото развиване, от
бързото разрастване на слънчевата и вятърната сила
и други типове възобновими енергийни източници, както и от увеличението на икономиите на сила при доста понижени разноски.
Постоянството в напъните за оптималното ограничението на световното стопляне е значимо. Всяка десета от градуса по-голямо стопляне значи нараснал риск от по-чести и
по-интензивни рискови метеорологични феномени
като горещи талази, засушавания, наводнения, както и от изгубвания на типове и аграрни загуби. В същото време изгодите от актуалните ограничения ще са доста по-големи от отсрочените такива, а те редом ще носят и вторични изгоди за обществата и екосистемите.
Източник:
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Междуправителственият панел по климатичните промени, в резюме IPCC, е организация в границите на Организация на обединените нации, която има за цел да обобщава положението на науката за климата и климатичните промени. На 20 март 2023 година IPCC разгласява
“Синтезиран отчет – Климатични промени 2023 ”,
който обобщава главната информация от всички изявления на IPCC от 2015 година насам, или от така наречен шести оценъчен цикъл. Вероятно това ще бъде последният отчет за идващите няколко години, до момента в който не стартира идващият цикъл на панела.
За следващ път се акцентира, че човешкото въздействие върху климата на планетата недвусмислено е довело до стопляне на температурата на повърхността на Земята, основно посредством излъчвания на парникови газове и че времето, включително и рисковите метеорологични феномени, във всеки един регион на планетата са повлияни от него.
С огромна степен на сигурност, те са довели до всеобщи въздействия и така наречен загуби и вреди за природата и хората, като непропорционално наранени се оказват уязвимите общности, които са съдействали минимум за климатичните промени исторически.
Видими доказателства за световното стопляне
Между 2010 и 2020 година смъртността от наводнения, суши и стихии във високо уязвими региони е 15 пъти по-висока от тази в останалите региони.
Близо половината от популацията на Земята е уязвимо от климатичните промени, които
могат да обиден непосредствено живота на хората
посредством горещи талази, наводнения, засушавания и дефицит на вода и други, както и посредством индиректни въздействия върху екосистемите.
Примерите за ефикасна акомодация включват: диверсификация на земеделските стопанства и ландшафти, устойчиви подходи за ръководство на земята, ръководство и предпазване на вода в стопанството, агролесовъдство, дейности на локални общности по начинания за адаптиране, потребление на агроекологични правила и практики и други подходи, които работят с естествените процеси. Подходите за акомодация, учредени на екосистемите и природно-базирани решения, като озеленяване на градовете,
възобновяване на влажните зони и горските екосистеми,
са ефикасни за понижаване на рисковете от наводнения и горещи талази в градовете.
Въпреки че има прогрес в ограниченията за акомодация, финансирането за разрастващите се страни е неефективно. Мерки като системи за ранно предизвестие построяването на насипи са понижили загубите на човешки животи. Но все пак множеството дейности по акомодация са фрагментирани, постепенни, характерни за обособените браншове и неравномерно разпределени в районите по света.
Повечето от хората, които ще усетят най-тежките последици, към момента не са родени.
Фигурата по-долу илюстрира няколко значими акцента и послания от отчета.
Виждат се междинните годишни температури от 1900 година насам, както и 5 вероятни сюжета на стопляне до 2100 година В долната част са показани разнообразни генерации, и степента, в която те ще бъдат наранени от климатичните промени в другите времеви интервали.
Постижима ли е задачата от 1,5 °C?
Официално подхванатите ограничения от всички страни за ограничение на световното стопляне до 1,5 °C до края на века се правят оценка като незадоволителни от IPCC. Сценариите на отчета, за които има над 50% възможност да не бъде превишена тази заветна цел от 1,5°C, плануват почти 43% понижение на парниковите излъчвания до края на това десетилетие, с 60% до 2035 година и 84% до 2050 година, по отношение на равнищата на излъчвания от 2019 година
За да бъде несъмнено постигането на тази цел, реалистично светът има едвам 7 години, с цел да понижи излъчванията си с близо ½.
В същото време излъчванията през 2022 година са с над 10% по-високи от тези през 2019 година Тези обстоятелства вършат задачата от 1,5°C все по-трудно изпълнима, а при липса на действителни дейности тя напълно скоро ще се трансформира в на практика неизпълнима. А би трябвало да се има поради, че даже в множеството от сегашните сюжети на IPCC, при които се реализира задачата, е планувано краткотрайно прекрачване на прага, последвано от
всеобщо внедряване на технологии за хващане и предпазване на въглерод
за достигането на чисти отрицателни излъчвания. А всяко такова превишаване, даже и краткотрайно, крие опасности за природата, хората и така наречен повратни точки. В прочут смисъл даже и сега реализирането на задачата е оставена за идващите генерации.
При по-нататъшно покачване на излъчванията от парникови газове прагът от 1,5°C би бил доближат още през идващите 2 десетилетия. Трябва да се има поради, че IPCC не смята, че прагът от 1,5°C е преминат, в случай че единствено една съответна година е по-топла с 1,5°C. Този миг ще се доближи при средата на първия 20-годишен интервал, за който междинната температура на Земята ще се е повишила с повече от 1,5°C. Тоест прекосяване на прага за обособена година няма да съставлява нарушаване на задачата на Парижкото съглашение.
В отчета още веднъж се акцентира, че
най-евтината и в същото време ефикасна опция за понижение
на излъчванията е прекосяването към слънчева и вятърна сила.
Изменението на климата е опасност за човешкото богатство и здравето на планетата. Има бързо затваряща се опция да се обезпечи задоволително и стабилно бъдеще за всички. Устойчивото развиване би следвало да интегрира методите по намаляване на климатичните промени и по акомодацията към тях. Това би се осъществило посредством засилено интернационално съдействие, в това число
усъвършенстван достъп до съответни финансови запаси, изключително за уязвимите райони,
браншове и групи, координирани политики и ръководство, което приобщава всички заинтригувани страни. Изборът и дейностите, осъществени в актуалното десетилетие ще имат влияние в този момент и в продължение на хиляди години.
IPCC подчертава върху отговорността на сегашните политици и държавни управления, защото техните решения ще са най-важните за напъните по намаляване. А даже и задачата от 1,5°C да става все по-нереалистична, би било безконтролно да се откажем от нея, защото това би обрекло доста от сегашните старания и положителни образци.
Генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш разказва отчета като “наръчник за
неутрализиране на климатичната бомба със закъснител ”.
Според него дейности са нужни за “всичко, на всички места и едновременно ” (бел. ред. препоръка към нашумелия филм Everything Everywhere All at Once). Гутериш приканва за доста ускоряване на напъните за климата от страна на развитите стопански системи.
Ограничаването на повишението на температурата на Земята до 1,5°C изисква незабавни и незабавни дейности. Най-добрият метод да реализираме това е като се откажем от изкопаемите горива. Емисиите от изкопаеми горива към момента могат да бъдат понижени на половина до 2030 година, въпреки и тази цел да става все по-трудна. А без значение от това, природата към момента може да бъде опазвана, възстановявана и употребена по по-устойчив метод от сегашния. Докладът на IPCC демонстрира големите изгоди за устойчивото развиване, от
бързото разрастване на слънчевата и вятърната сила
и други типове възобновими енергийни източници, както и от увеличението на икономиите на сила при доста понижени разноски.
Постоянството в напъните за оптималното ограничението на световното стопляне е значимо. Всяка десета от градуса по-голямо стопляне значи нараснал риск от по-чести и
по-интензивни рискови метеорологични феномени
като горещи талази, засушавания, наводнения, както и от изгубвания на типове и аграрни загуби. В същото време изгодите от актуалните ограничения ще са доста по-големи от отсрочените такива, а те редом ще носят и вторични изгоди за обществата и екосистемите.
Източник:
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ