Симон Варсано и отказът да си герой
В " Симон против страха (Случаят Варсано) " режисьорът, драматург и публицист Георги Тенев изследва събитията към репресиите против " най-мълчаливия отстъпник " - фотографа Симон Варсано.
Документалният филм, продуциран от АГИТПРОП, има единствено една прожекция в границите на " София филм фест " - тази събота (10 март) от 18:30 ч. в кино " Люмиер ЛИДЛ ". По-рано този месец той е направил прожекция и на фестивала за писмено кино Zagreb Dox в Хърватия, а в края на 2017 година - на фестивала " Златен Ритон " в Пловдив. По-широко разпространяване следва по-късно тази година.
В " Симон против страха (Случаят Варсано) " Тенев концентрира вниманието ни върху началото на 1989 година Варсано е преследван и след това прострелян от полицията поради надписи, които гласят " Тодор Берия Живков " - мигане към началника на тайните служби в Съюз на съветските социалистически републики Леврентий Берия и концлагерите в България. Близо 30 години по-късно, Варсано е измежду най-разпознаваемите ни фотографи, прочут най-много с активността си в театъра, само че също по този начин работил като медицински фотограф, фотожурналист, в рекламата, игралното и писмено кино, в това число по интернационалните продукции.
Пред " Дневник " Симон Варсано споделя, че не е сигурен дали ще посети премиерата през днешния ден в " Люмиер ".
" Бих отишъл единственото тъй като знам, че там ще има хора, които ме обичат. Да вземам участие в този филм не беше пречистващо, а тъкмо противоположното – върна ме към моменти, към които не желая да се връщам ", споделя Варсано. Прави го с усмивка, със същата, с която споделя за случилото се и във кино лентата. Участието му в продукцията се лимитира до изявление, което прави с Георги Тенев. Варсано споделя, че е имал цялостно доверие на Тенев и е оставил детайлите към този травматичен епизод в живота му напълно в неговите ръце.
Във кино лентата Варсано изяснява дисидентските си дейности с желанието да се оттърси от лъжата, в която обществото е живяло. " Не можем да разберем ние хората, опцията, че може да се борим против лъжата, или най-малко да я ограничим ", споделя Симон в един от диалозите си с режисьора.
© АГИТПРОП
Кадър от кино лентата
През годините фотографът на няколко пъти е отказвал да приказва за случая обществено, само че Тенев, също по този начин драматург, съумява да разбие леда около общата им работа в СФУМАТО.
" В театъра се срещнахме някъде в навечерието на новата вълна от бурни събития, някъде малко преди 2013 година ", споделя пред " Дневник " Георги Тенев . " Един ден той непринудено ми показа, че отново желае да написа по стените, като тогава. Но го сподели с крива усмивка – има предпочитание, нужда, само че е наясно, че не може да бъде същото. Писането по стените не би решило казуса, не би му помогнало да се усеща свободен човек, както в тези години. Беше неудовлетворен, засегнат напряко от всичко, което ни заобикаляше (и ни заобикаля) в публичния живот. Аз някак се учудих – този човек, по-зрял от мен, беше някак по-тревожен от мен, аз май нямах неговите сетива за непоносимост. Така се и стартира – осъзнах, че е неприятно, в случай че " паниката Симон " се притъпи. Започнах да издълбавам, да диря някои мемоари в себе си. Истината е, че и аз бях виждал оня девиз, през 1989-а. И се бях уплашил, даже без да разбирам. " Тук Тенев вкарва един по-нестандартен колорит. " Във кино лентата " Симон против страха " става дума за моя боязън, не за неговия, когато през нощта са почнали да стрелят по него. "
Симон Варсано не е гледал нищо от кино лентата. " Не искаше да гледа никакви междинни версии и монтажи, да дава мнение. Имахме дълъг диалог неотдавна и не съм изцяло убеден, че ще остане в салона по време на премиерата. Той още веднъж претърпява тези неща – гонене, раняване, принуда, разпити в болничното заведение. Мога да си показва и какви други неща са му в главата, за които не ми споделя и дума. Аз обаче мога да се досетя по какъв начин се усеща подобен тънък, образован и извънредно съзнателен човек като него. Не на последно място, той като частно лице (за разлика от доста други фигури на обществени позиции) се натоварва с една персонална отговорност – за приятелите си, които са потърпевши около него, за фамилията, на което през 1989 му се е съкратил животът от паники. "
В хода на проучването на събитията, възприятията към тях се повтарят. " За него този филм не е портрет, рамка, в която да си покаже лицето и да бъде персона на годината (макар и да заслужава да бъде персона нацяло едно десетилетие). Напротив, това го тормози. Така е умислен и планът – ние споделяме концепциите на Симон Варсано, неговите питания към демокрацията, подлагаме на подозрение и оборване думите му. Този филм е нещо като съд, на който още веднъж се явяват Симон Варсано, от една страна, и тоталитарната система, от друга. За да може фенът да реши кой какво право има на историческа оценка за своите дейности и бездействия. "
© Надежда Чипева, Капитал
Георги Тенев
Направеното на Тенев се вписва във все по-големия интерес на киното ни към интервала на комунизма. Ако имаме от ден на ден филми на тази тема, първоначално ли сме към момента на избистрянето на отношението ни като общество към този интервал - или това, че тези филми съществуват, значи, че сме минали избран път на осъзнаване?
" Този въпрос допуска един подлог, " ние ", които сме (или не сме) минали избран път. Да не забравяме, че има хора след нас, такива като Симон Варсано и хора от неговото потомство, които още през 80-е явно са били наясно с отношението си към това минало. "
Според Тенев, въпросът не е единствено поколенчески. " Въпрос и на вътрешен глас за истина е. Но е значим и достъпът до информацията, познанието за системите на тоталитарната страна, за това кой, по какъв начин и защо е употребявал голямата власт, давана от партийните постове и подкрепена от очевидни и секрети служби. Част от нас, от тези " ние ", за които питате, са млади, доста (уви!) исторически неинформирани хора (кой, къде и по какъв начин ги просвещава по тия въпроси?). Проблемно е, в случай че си с непосредствен исторически небосвод, в случай че си замаян от злободневните жонглирания с думи и общи понятия. Как да вземеш решение? Остава да се надяваме на интуицията на индивида до нас, на естественото възприятие за истина и правдивост. "
Посочва обекта на кино лентата си като добър образец за това. " Ето, Симон Варсано не е бил нито политик, нито уредник на някакви групови акции, не е бил даже човек на словото в известния смисъл на думата, само че таман посредством думи е намерил формулата си да стачкува. И по-късно, до момента в който го тормозят с разпити в болничното заведение, го споделя отново с думи и то пред записваща камера: " Това не е народна власт! " Пред тайната полиция декларира – вие пазите нещо, което не е власт на народа. "
Документалният филм, продуциран от АГИТПРОП, има единствено една прожекция в границите на " София филм фест " - тази събота (10 март) от 18:30 ч. в кино " Люмиер ЛИДЛ ". По-рано този месец той е направил прожекция и на фестивала за писмено кино Zagreb Dox в Хърватия, а в края на 2017 година - на фестивала " Златен Ритон " в Пловдив. По-широко разпространяване следва по-късно тази година.
В " Симон против страха (Случаят Варсано) " Тенев концентрира вниманието ни върху началото на 1989 година Варсано е преследван и след това прострелян от полицията поради надписи, които гласят " Тодор Берия Живков " - мигане към началника на тайните служби в Съюз на съветските социалистически републики Леврентий Берия и концлагерите в България. Близо 30 години по-късно, Варсано е измежду най-разпознаваемите ни фотографи, прочут най-много с активността си в театъра, само че също по този начин работил като медицински фотограф, фотожурналист, в рекламата, игралното и писмено кино, в това число по интернационалните продукции.
Пред " Дневник " Симон Варсано споделя, че не е сигурен дали ще посети премиерата през днешния ден в " Люмиер ".
" Бих отишъл единственото тъй като знам, че там ще има хора, които ме обичат. Да вземам участие в този филм не беше пречистващо, а тъкмо противоположното – върна ме към моменти, към които не желая да се връщам ", споделя Варсано. Прави го с усмивка, със същата, с която споделя за случилото се и във кино лентата. Участието му в продукцията се лимитира до изявление, което прави с Георги Тенев. Варсано споделя, че е имал цялостно доверие на Тенев и е оставил детайлите към този травматичен епизод в живота му напълно в неговите ръце.
Във кино лентата Варсано изяснява дисидентските си дейности с желанието да се оттърси от лъжата, в която обществото е живяло. " Не можем да разберем ние хората, опцията, че може да се борим против лъжата, или най-малко да я ограничим ", споделя Симон в един от диалозите си с режисьора.
© АГИТПРОП
Кадър от кино лентата
През годините фотографът на няколко пъти е отказвал да приказва за случая обществено, само че Тенев, също по този начин драматург, съумява да разбие леда около общата им работа в СФУМАТО.
" В театъра се срещнахме някъде в навечерието на новата вълна от бурни събития, някъде малко преди 2013 година ", споделя пред " Дневник " Георги Тенев . " Един ден той непринудено ми показа, че отново желае да написа по стените, като тогава. Но го сподели с крива усмивка – има предпочитание, нужда, само че е наясно, че не може да бъде същото. Писането по стените не би решило казуса, не би му помогнало да се усеща свободен човек, както в тези години. Беше неудовлетворен, засегнат напряко от всичко, което ни заобикаляше (и ни заобикаля) в публичния живот. Аз някак се учудих – този човек, по-зрял от мен, беше някак по-тревожен от мен, аз май нямах неговите сетива за непоносимост. Така се и стартира – осъзнах, че е неприятно, в случай че " паниката Симон " се притъпи. Започнах да издълбавам, да диря някои мемоари в себе си. Истината е, че и аз бях виждал оня девиз, през 1989-а. И се бях уплашил, даже без да разбирам. " Тук Тенев вкарва един по-нестандартен колорит. " Във кино лентата " Симон против страха " става дума за моя боязън, не за неговия, когато през нощта са почнали да стрелят по него. "
Симон Варсано не е гледал нищо от кино лентата. " Не искаше да гледа никакви междинни версии и монтажи, да дава мнение. Имахме дълъг диалог неотдавна и не съм изцяло убеден, че ще остане в салона по време на премиерата. Той още веднъж претърпява тези неща – гонене, раняване, принуда, разпити в болничното заведение. Мога да си показва и какви други неща са му в главата, за които не ми споделя и дума. Аз обаче мога да се досетя по какъв начин се усеща подобен тънък, образован и извънредно съзнателен човек като него. Не на последно място, той като частно лице (за разлика от доста други фигури на обществени позиции) се натоварва с една персонална отговорност – за приятелите си, които са потърпевши около него, за фамилията, на което през 1989 му се е съкратил животът от паники. "
В хода на проучването на събитията, възприятията към тях се повтарят. " За него този филм не е портрет, рамка, в която да си покаже лицето и да бъде персона на годината (макар и да заслужава да бъде персона нацяло едно десетилетие). Напротив, това го тормози. Така е умислен и планът – ние споделяме концепциите на Симон Варсано, неговите питания към демокрацията, подлагаме на подозрение и оборване думите му. Този филм е нещо като съд, на който още веднъж се явяват Симон Варсано, от една страна, и тоталитарната система, от друга. За да може фенът да реши кой какво право има на историческа оценка за своите дейности и бездействия. "
© Надежда Чипева, Капитал
Георги Тенев
Направеното на Тенев се вписва във все по-големия интерес на киното ни към интервала на комунизма. Ако имаме от ден на ден филми на тази тема, първоначално ли сме към момента на избистрянето на отношението ни като общество към този интервал - или това, че тези филми съществуват, значи, че сме минали избран път на осъзнаване?
" Този въпрос допуска един подлог, " ние ", които сме (или не сме) минали избран път. Да не забравяме, че има хора след нас, такива като Симон Варсано и хора от неговото потомство, които още през 80-е явно са били наясно с отношението си към това минало. "
Според Тенев, въпросът не е единствено поколенчески. " Въпрос и на вътрешен глас за истина е. Но е значим и достъпът до информацията, познанието за системите на тоталитарната страна, за това кой, по какъв начин и защо е употребявал голямата власт, давана от партийните постове и подкрепена от очевидни и секрети служби. Част от нас, от тези " ние ", за които питате, са млади, доста (уви!) исторически неинформирани хора (кой, къде и по какъв начин ги просвещава по тия въпроси?). Проблемно е, в случай че си с непосредствен исторически небосвод, в случай че си замаян от злободневните жонглирания с думи и общи понятия. Как да вземеш решение? Остава да се надяваме на интуицията на индивида до нас, на естественото възприятие за истина и правдивост. "
Посочва обекта на кино лентата си като добър образец за това. " Ето, Симон Варсано не е бил нито политик, нито уредник на някакви групови акции, не е бил даже човек на словото в известния смисъл на думата, само че таман посредством думи е намерил формулата си да стачкува. И по-късно, до момента в който го тормозят с разпити в болничното заведение, го споделя отново с думи и то пред записваща камера: " Това не е народна власт! " Пред тайната полиция декларира – вие пазите нещо, което не е власт на народа. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ