Почина откривателят на „тайната на живота“
В симетрията на двойната серпантина, в нейното великолепие, се крие освен познание, само че и нещо съвсем духовно: просветление, че животът е ред и код.
През една студена февруарска вечер на 1953 година, в една непретенциозна механа в Кеймбридж, двама мъже се навели над чашите си и, като че ли апропо, изрекли думи, които щели да преобърнат света: „ Открихме тайната на живота! “
Единият бил младият американец Джеймс Уотсън – ослепителен, упорит, и към този момент уверен, че бъдещето на биологията се крие в молекулите. Другият – неговият английски сътрудник Франсис Крик, по-зрял, по-бароков в стила си, с разум, който не се подчинява на никакви граници. Заедно, в скромната лаборатория „ Кавендиш “ на Кеймбриджкия университет, те основали модел, който щял да стане знак на модерната просвета: двойната серпантина на ДНК.
Тяхното изобретение не просто изясни по какъв начин се предават наследствените белези. То даде на човечеството нов език, на който да беседва със личната си природа. Ако Мендел е написал граматиката на наследствеността, а Дарвин нейната лирика, Уотсън и Крик сътвориха писмеността, в която самият живот споделя историята си.
„ Когато видяхме отговора, трябваше да се ощипем, с цел да повярваме “, спомня си по-късно Уотсън. „ Разбрахме, че е истина, тъй като беше толкоз красиво. “
Красота – в това бе силата на тяхното изобретение. Защото в симетрията на двойната серпантина, в нейното великолепие, се крие освен познание, само че и нещо съвсем духовно: просветление, че животът е ред и код.
През 1962 година Уотсън и Крик получиха Нобеловата премия за медицина. Техните имена заеха място паралелно с тези на Архимед, Коперник и Нютон – тези, които са разтворили завесата на природата и са надникнали оттатък. Но, както постоянно се случва, светлината на славата хвърля и дълги сенки.
С годините Уотсън се трансформира в спорна фигура. Блестящ разум, само че без филтър; изобретател, който не умееше да се стопира пред ничия сензитивност. Неговите спекулации за връзката сред раса и разсъдък, изявленията за дамите, за „ генетично поощряване на хубостта “, за правото да се прекъсне бременност, в случай че проби покажат, че детето ще бъде хомосексуално – всичко това го трансформира от воин на науката в неин заточеник.
Много институции се дистанцираха от него. Репутацията му се трансформира в огледало на личната му двойна серпантина: талант и несъгласие, познание и пренебрежителност, просветление и фатализъм.
През 2014 година той продаде своя Нобелов орден – първият лауреат, сторил това приживе. Руският милиардер, който го купи за близо пет милиона $, му го върна. Подарък на човек, чийто принос надживява слабостите му.
Джеймс Уотсън умря преди три дни, на 97-годишна възраст. С него си отива последният от тези, които отключиха тайната на живота – и дружно с това отвориха кутията на Пандора, от която излетяха освен очакванията за излекуване, само че и страховете от нови форми на надзор над човешката природа.
В историята на науката има открития, които осветяват пътя напред, и откриватели, които сами остават в сянка. Уотсън бе и двете.
И може би, когато човечеството един ден се научи не просто да чете, а и да схваща личния си генетичен код, то ще открие, че в двойната серпантина на живота е вплетено освен знанието, само че и предизвестието: че всяко знание има цена — и тя е човечността.
През една студена февруарска вечер на 1953 година, в една непретенциозна механа в Кеймбридж, двама мъже се навели над чашите си и, като че ли апропо, изрекли думи, които щели да преобърнат света: „ Открихме тайната на живота! “
Единият бил младият американец Джеймс Уотсън – ослепителен, упорит, и към този момент уверен, че бъдещето на биологията се крие в молекулите. Другият – неговият английски сътрудник Франсис Крик, по-зрял, по-бароков в стила си, с разум, който не се подчинява на никакви граници. Заедно, в скромната лаборатория „ Кавендиш “ на Кеймбриджкия университет, те основали модел, който щял да стане знак на модерната просвета: двойната серпантина на ДНК.
Тяхното изобретение не просто изясни по какъв начин се предават наследствените белези. То даде на човечеството нов език, на който да беседва със личната си природа. Ако Мендел е написал граматиката на наследствеността, а Дарвин нейната лирика, Уотсън и Крик сътвориха писмеността, в която самият живот споделя историята си.
„ Когато видяхме отговора, трябваше да се ощипем, с цел да повярваме “, спомня си по-късно Уотсън. „ Разбрахме, че е истина, тъй като беше толкоз красиво. “
Красота – в това бе силата на тяхното изобретение. Защото в симетрията на двойната серпантина, в нейното великолепие, се крие освен познание, само че и нещо съвсем духовно: просветление, че животът е ред и код.
През 1962 година Уотсън и Крик получиха Нобеловата премия за медицина. Техните имена заеха място паралелно с тези на Архимед, Коперник и Нютон – тези, които са разтворили завесата на природата и са надникнали оттатък. Но, както постоянно се случва, светлината на славата хвърля и дълги сенки.
С годините Уотсън се трансформира в спорна фигура. Блестящ разум, само че без филтър; изобретател, който не умееше да се стопира пред ничия сензитивност. Неговите спекулации за връзката сред раса и разсъдък, изявленията за дамите, за „ генетично поощряване на хубостта “, за правото да се прекъсне бременност, в случай че проби покажат, че детето ще бъде хомосексуално – всичко това го трансформира от воин на науката в неин заточеник.
Много институции се дистанцираха от него. Репутацията му се трансформира в огледало на личната му двойна серпантина: талант и несъгласие, познание и пренебрежителност, просветление и фатализъм.
През 2014 година той продаде своя Нобелов орден – първият лауреат, сторил това приживе. Руският милиардер, който го купи за близо пет милиона $, му го върна. Подарък на човек, чийто принос надживява слабостите му.
Джеймс Уотсън умря преди три дни, на 97-годишна възраст. С него си отива последният от тези, които отключиха тайната на живота – и дружно с това отвориха кутията на Пандора, от която излетяха освен очакванията за излекуване, само че и страховете от нови форми на надзор над човешката природа.
В историята на науката има открития, които осветяват пътя напред, и откриватели, които сами остават в сянка. Уотсън бе и двете.
И може би, когато човечеството един ден се научи не просто да чете, а и да схваща личния си генетичен код, то ще открие, че в двойната серпантина на живота е вплетено освен знанието, само че и предизвестието: че всяко знание има цена — и тя е човечността.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ