Мила от България: девет години ужасяващ тормоз
В сичко стартира през август 2009 година в един град в Източна България, споделя швейцарският "Нойе Цюрхер Цайтунг " (НЦЦ). Малолетната тогава Мила (чието същинско име е друго) имала проблем със фамилията си. Ромката-мюсюлманка прекъснала една нежелана бременност, а единственият човек, който тогава не се отвърнал от нея, бил мъж, с който се срещнала на рожден ден и с който малко по-късно заживяла, пишат от " ".
Приятелят на Мила, дружно с братовчед му, убедили момичето, което тогава таман станало на 18 години, да тръгне с тях за Германия. Така тя, без да уведоми родителите си, без пари и без телефон, потеглила с бус за чужбина - за първи път в живота си.
Насилвана и унижавана
В продължение на девет години младата жена задоволявала половите капризи на непознати мъже - не по лично предпочитание, а тъй като нейният другар Борис Иванов (истинското му име е друго) я принуждавал. Първо в Германия, след това във Франция, а по-късно и в Швейцария. Девет години той я прехвърлял от един град в различен, от една улична пиаца на друга, подчинявайки я посредством самопризнания в обич, унижения и жестоко принуждение.
Пред швейцарски съд обвиненият през днешния ден сутеньор след това твърди в показанията си, че Мила била съгласна да проституира. "В продължение на близо 10 години той ми набиваше в главата, че без него аз съм едно нищо ", споделя Мила пред съда. Той взимал решенията от нейно име, отправял закани към фамилията ѝ в България, поставял всички под напън и я заплашвал, че ще я убие, в случай че не се подчинява.
В един миг обаче насилието, униженията и психотерорът станали непоносими. През 2018 година Мила съумяла да избяга от мъчителя си. Сега тя е очевидец против сутеньора пред швейцарския съд. В навечерието на процеса бащата на Мила в България бил атакуван от четирима мъже и пребит. Младата жена е сигурна, че това е станало по поръчка на Борис, който е желал да я сплаши, с цел да не свидетелства. "Аз обаче пристигнах ", споделя тя.
Пред швейцарските органи тя споделя ужасяващи неща за издевателството, на който е била подложена. Веднъж сутеньорът я оставил да стои в снега пред вратата - без връхна дреха и без обувки, до момента в който той се наспи. В бордеите в Швейцария била заставяна на работи до тогава, до момента в който събере изисквана от нея сума - по 600 франка на ден през делнични дни, а през уикенда по 1000 франка. Затова била длъжна да работи без спиране - постоянно по 16-18 часа в денонощието.
Истории като тази на Мила от България има прекалено много. Търговията с хора и насилствената проституция са съвременна форма на иго, а причинителите прекомерно рядко биват наказани, установи друга публикация на швейцарския всекидневник. Трафикът на хора даже се е засилил в допълнение по време на пандемията, открива швейцарската работа "Търговия с дами и миграция " (FIZ).
Шефката на тази работа Доро Винклер споделя, че това се дължи на влошените условия на живот и усложненията на хората в бедните европейски страни да си намират издръжка. А това ги прави податливи на изнудване и измами.
България - измежду страните с най-вече жертви на трафик
Повечето жертви, съгласно НЦЦ, са от страни, съдействието с чиито органи нерядко е затруднено, в това число заради съществуването на корупция или заради това, че локалните държавни органи не съумяват да се преборят дейно против проведената престъпност. Федералната полиция на Швейцария посочва България, Румъния, Унгария и Тайланд като страните, от които идват най-вече жертви на трафик.
Организаторите на трафика са престъпни банди, които употребяват няколко нормални метода, с цел да примамват жертвите. Повечето дами описват за така наречен Loverboy (любовник), който ги е уверявал в любов и предпочитание за помощ. Почти постоянно жертвите са от тези елементи на обществото, които живеят в беднотия.
Доро Винклер твърди, че мъжете, които примамват сходни жертви, са интелигентни и положителни познавачи на човешката душeвност, които бързо надушват кой би могъл да се хване на въдицата.
Има и друга клопка, която те употребяват - дават обещание на лековерните си жертви доходна работа в чужбина, а откакто ги закарат там, ги принуждават към рабски труд или проституция, с цел да можели сякаш да изплатят финансовите си отговорности към "загрижения " покровител. Тези задължения обаче по този начин и не понижават. Нерядко насилниците принуждават дами към консумация на опиати - нормално кокаин или кристал мет, което ги прави подвластни от сводниците. Оттам нататък тяхната игра е лесна.
НЦЦ оповестява, че Швейцария има специфична стратегия в помощ на жертвите, в границите на която им обезпечава заслон и финансова поддръжка, с цел да спомагат при следствието на закононарушенията. Някои от изключително тежките случаи получават опция и трайно да останат в Швейцария. Една част от дамите обаче желаят да се завърнат в родните си страни, а там нерядко още веднъж се сблъскват с житейските обстановки, принудили ги преди време да избягат в чужбина. Заключението на швейцарското издание гласи, че който желае да спре трафика на хора, би трябвало да се бори против бедността, а не против проституцията.
Приятелят на Мила, дружно с братовчед му, убедили момичето, което тогава таман станало на 18 години, да тръгне с тях за Германия. Така тя, без да уведоми родителите си, без пари и без телефон, потеглила с бус за чужбина - за първи път в живота си.
Насилвана и унижавана
В продължение на девет години младата жена задоволявала половите капризи на непознати мъже - не по лично предпочитание, а тъй като нейният другар Борис Иванов (истинското му име е друго) я принуждавал. Първо в Германия, след това във Франция, а по-късно и в Швейцария. Девет години той я прехвърлял от един град в различен, от една улична пиаца на друга, подчинявайки я посредством самопризнания в обич, унижения и жестоко принуждение.
Пред швейцарски съд обвиненият през днешния ден сутеньор след това твърди в показанията си, че Мила била съгласна да проституира. "В продължение на близо 10 години той ми набиваше в главата, че без него аз съм едно нищо ", споделя Мила пред съда. Той взимал решенията от нейно име, отправял закани към фамилията ѝ в България, поставял всички под напън и я заплашвал, че ще я убие, в случай че не се подчинява.
В един миг обаче насилието, униженията и психотерорът станали непоносими. През 2018 година Мила съумяла да избяга от мъчителя си. Сега тя е очевидец против сутеньора пред швейцарския съд. В навечерието на процеса бащата на Мила в България бил атакуван от четирима мъже и пребит. Младата жена е сигурна, че това е станало по поръчка на Борис, който е желал да я сплаши, с цел да не свидетелства. "Аз обаче пристигнах ", споделя тя.
Пред швейцарските органи тя споделя ужасяващи неща за издевателството, на който е била подложена. Веднъж сутеньорът я оставил да стои в снега пред вратата - без връхна дреха и без обувки, до момента в който той се наспи. В бордеите в Швейцария била заставяна на работи до тогава, до момента в който събере изисквана от нея сума - по 600 франка на ден през делнични дни, а през уикенда по 1000 франка. Затова била длъжна да работи без спиране - постоянно по 16-18 часа в денонощието.
Истории като тази на Мила от България има прекалено много. Търговията с хора и насилствената проституция са съвременна форма на иго, а причинителите прекомерно рядко биват наказани, установи друга публикация на швейцарския всекидневник. Трафикът на хора даже се е засилил в допълнение по време на пандемията, открива швейцарската работа "Търговия с дами и миграция " (FIZ).
Шефката на тази работа Доро Винклер споделя, че това се дължи на влошените условия на живот и усложненията на хората в бедните европейски страни да си намират издръжка. А това ги прави податливи на изнудване и измами.
България - измежду страните с най-вече жертви на трафик
Повечето жертви, съгласно НЦЦ, са от страни, съдействието с чиито органи нерядко е затруднено, в това число заради съществуването на корупция или заради това, че локалните държавни органи не съумяват да се преборят дейно против проведената престъпност. Федералната полиция на Швейцария посочва България, Румъния, Унгария и Тайланд като страните, от които идват най-вече жертви на трафик.
Организаторите на трафика са престъпни банди, които употребяват няколко нормални метода, с цел да примамват жертвите. Повечето дами описват за така наречен Loverboy (любовник), който ги е уверявал в любов и предпочитание за помощ. Почти постоянно жертвите са от тези елементи на обществото, които живеят в беднотия.
Доро Винклер твърди, че мъжете, които примамват сходни жертви, са интелигентни и положителни познавачи на човешката душeвност, които бързо надушват кой би могъл да се хване на въдицата.
Има и друга клопка, която те употребяват - дават обещание на лековерните си жертви доходна работа в чужбина, а откакто ги закарат там, ги принуждават към рабски труд или проституция, с цел да можели сякаш да изплатят финансовите си отговорности към "загрижения " покровител. Тези задължения обаче по този начин и не понижават. Нерядко насилниците принуждават дами към консумация на опиати - нормално кокаин или кристал мет, което ги прави подвластни от сводниците. Оттам нататък тяхната игра е лесна.
НЦЦ оповестява, че Швейцария има специфична стратегия в помощ на жертвите, в границите на която им обезпечава заслон и финансова поддръжка, с цел да спомагат при следствието на закононарушенията. Някои от изключително тежките случаи получават опция и трайно да останат в Швейцария. Една част от дамите обаче желаят да се завърнат в родните си страни, а там нерядко още веднъж се сблъскват с житейските обстановки, принудили ги преди време да избягат в чужбина. Заключението на швейцарското издание гласи, че който желае да спре трафика на хора, би трябвало да се бори против бедността, а не против проституцията.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ