Как ще се реформира пенсионният модел в България
В шестмесечен период да се създаде Пътна карта за рационализиране на пенсионната система в България, като за това да се задължат Министерството на труда и обществената политика, Министерството на финансите, Национален осигурителен институт, Комисията за финансов контрол и Национална агенция за приходите. Такъв план на решение е импортиран в Народното събрание от депутати от трите ръководещи партии, отпред с ръководителя на парламентарната обществена комисия Деница Сачева, написа Инвестор.бг.
В претекстовете за приемането на решението депутатите показват, че през предходната година към този момент са направени четири основни документа за положението на пенсионната система у нас от страна на Министерството на труда и обществената политика, Националния застрахователен институт, Икономическия и обществен съвет и социологическо изследване. Всички те показват, че е належащо да се реализира финансова непоклатимост на системата поради демографските промени и тяхното влияние върху разноските за пенсии. Постигнат е и консенсус да се увеличи адекватността на пенсиите и да се подсигурява заслужен метод на живот на възрастните хора.
Предлага се срокът за изработването на пътната карта за пенсионните промени да е половин година и по-късно предложенията да се обсъдят в парламентарните комисии по труда и обществената политика и тази по бюджет и финанси.
Повишаване на адекватността на пенсиите, преразглеждане на възрастта за пенсиониране и на параметрите на осигурителните вноски
В направените през 2024 година документи има консенсус по отношение на нуждата от повишение на адекватността на пенсиите, с цел да се подсигурява почтено равнище на живот за пенсионерите. Препоръчва се провеждането на промени, които да подобрят успеваемостта и устойчивостта на пенсионната система, в това число преразглеждане на параметрите на осигурителните вноски и на възрастта за пенсиониране, показват народните представители.
Според тях има огромно съвпадане в препоръчаните ограничения за рационализиране на пенсионната система – пенсионна възраст, размер на осигурителните вноски и тяхната събираемост, ръководство на така наречен Сребърен фонд, спазването на правилото принос-права, извеждането от бюджета на държавното публично обезпечаване на разноските с темперамент на обществено подкрепяне и други
Ето и какво написа в четирите документа, представени в плана на решение на народните представители.
Анализ на Министерството на труда и обществената политика
В разбора на Министерството на труда и обществената политика се предлага унищожаване от пенсионната формула на детайли, които не отразяват приноса на обезпеченото лице в пенсионната система, като отпадане на „ ковид-добавка “, която се включва след 1 юли 2022 година в размера на всяка нова пенсия. Повишаване на осигурителната вноска за фонд „ Пенсии “, създаване на механизъм за установяване на минималния и на оптималния застрахователен приход, поощряване на работодателите да наемат на работа хора от уязвими групи, както и поощряване на хората от уязвими групи за по-активно държание на пазара на труда, са също измежду предложенията на ведомството в разбора от 2024 година. Включване на пенсиите, несвързани с трудова активност, в системата за обществено подкрепяне, както и унищожаване на тавана на пенсиите, са измежду предложенията на МТСП.
Годишен актюерски отчет на Национален осигурителен институт за 2024 година
Прогнозите демонстрират, че и в средносрочен, и в дълготраен проект, при параметрите на настоящото законодателство, зависимостта на ДОО от държавния бюджет ще продължи да нараства, сочи извод в актюерския отчет на Национален осигурителен институт за 2024 година.
Демографските процеси ще са главният източник на финансова неустойчивост за ДОО. Населението на България ще застарява, числеността на хората в трудоспособна възраст ще понижава за сметка на популацията над трудоспособна възраст. Очаква се, че до 2070 година делът на хората на 65 и повече години да доближи до 30,8% от популацията при 21,6% през 2023 година И в случай че през 2023 година на 100 лица в трудоспособна възраст (15-64 г.) се падат 34 лица на 65 и повече години, то през 2070 година те към този момент ще са 55. Ще нараства и междинната дълготрайност на живота, написа в отчета.
За ДОО застаряването на популацията води до понижаване броя на хората, които вършат вноски в системата за сметка на тези, които черпят права от нея. Стойността на така наречен „ систематичен коефициент на взаимозависимост “ (брой на пенсионерите с пенсия за трудова активност на 100 обезпечени лица) все още е 68 и ще се задържи на тази стойност докъм 2040 година, след което ще стартира да нараства, достигайки до към 80 пенсионери на 100 обезпечени лица в 2060 година
При параметрите на настоящото законодателство разноските за пенсии от Брутният вътрешен продукт ще нарастват и ще надвишават 11% през идващите няколко години. След това те стартират едва да понижават, само че остават трайно на равнища сред 10% и 11% за целия планиран интервал.
По-строгите условия за достъп до пенсия, водещи до дълготрайно понижаване броя на пенсионерите - до 2037 година законоустановената пенсионна възраст за най-масовата трета категория труд би трябвало да доближи 65 години и за мъжете, и за дамите, а още през 2027 година изискуемият застрахователен стаж да бъде 37 години за дамите и 40 години за мъжете. Затова и се предвижда, че броят на пенсионерите с пенсия за трудова активност ще понижава, като от към 1 971 400 души през 2023 година, през 2070 година броят им ще доближи 1 677 800 души, се отбелязва в отчета.
Прогнозите демонстрират, че от сегашните си равнища от към 55%, в идващите десетилетия междинната пенсия в ДОО ще замества все по-малка част от междинния брутен застрахователен приход, достигайки до към 43-44%.
Предложенията на Национален осигурителен институт
Предвижда се последователно нарастване на осигурителните вноски към първия дирек с общо 5 прочие пункта, достигайки 19,8% през 2045 година съгласно първи вид. Вторият е смяна в т. нар швейцарско предписание за осъвременяване на пенсиите, което понастоящем съставлява нарастване със сбора от 50% от повишаването на междинния застрахователен приход и 50% от показателя на потребителските цени. Предложената смяна е пенсиите да се осъвременяват само с инфлацията.
Какво предлага Икономическият и обществен съвет
Минималният размер на пенсията за застрахователен стаж и възраст би трябвало да се дефинира по този начин, че да се поддържа жизнеспособна социалнозащитната функционалност на пенсионната система, считат от ИСС. Това може да бъде реализирано посредством разнообразни разновидности: посредством увеличение на минималния размер с темпа на повишаване на осигурителния приход или медианния домашен приход, или посредством обвързване на минималния размер на пенсията с линията на беднотия за страната или с различен справедлив измерител (например в Чехия няма най-малък, а базов размер, който се дефинира като 10% от месечната междинна работна заплата за страната; в Словакия минималният размер на пенсията е 145% от така наречен „ обществен най-малко “ и т.н.)
Всяка година застрахователен стаж в пенсионната формула (без превръщане) да бъде с по-голям принос за размера на новоотпуснатите пенсии, оферират още от ИСС. Възможен вид е „ тежестта “ на година стаж да доближи 1,65% до 2040 година, започвайки от 1,45% през 2028 година и нарастване с 0,05 пункта на всеки три години по-късно. Това ще разреши поддържане на коефициент на заменяне на прихода, от който е отпусната пенсията, от към 50% за дълготрайност на осигурителния стаж от 40 година (без превръщане) за всяка кохорта, пенсионирали се след 2027 година Максималният размер на пенсията годишно да се осъвременява най-малко с %, с който се осъвременяват пенсиите за трудова активност, отпуснати до 31 декември на преходната година.
За да могат обезпечените лица с по-високи хонорари и приходи от трудова активност да бъдат подтиквани да вземат участие в системата, те също би трябвало да имат опция да получат съответно ниво на заменяне на приходите. Поради това е належащо годишно осъвременяване на така наречен таван на пенсиите.
Предлага се законодателно да се регламентира, че нивата на осигурителните вноски за фонд „ Пенсии “ и за дълготрайните обезпечени опасности следва да бъдат обект на преоценка най-малко един път на всеки сред три и пет години.
