Най-старата обсерватория у нас отново отваря врати
В постройката с часовника са подредени остарели принадлежности, рисунки и звездни карти от времето на основаването на обсерваторията през 1897 година Сред експонатите е и най-старият непокътнат часовник, с който сред 1940 и 1986 година е давано точното време.
Сърцето на комплекса е Големият купол, където повече от век се пази най-старият телескоп с непрекъснат пиедестал, прочут измежду генерации астрономи и студенти като „ Стареца “. При ясно небе точно той ще дава опция на студенти и гости да следят най-ярките обекти от нощното небе, изяснява доцент Евгени Овчаров, началник на обсерваторията, представен от bTV.
Обсерваторията е построена като знак на модерната просвета и просвета в следосвобожденска България и е монумент на културата от локално значение.
На Световния ден на астрономията, 27 септемвр, обновената обсерватория ще отвори порти за гости, с цел да покаже още веднъж пътя към звездите – по този начин, както го прави към този момент повече от 125 години.
Астрономическата обсерватория на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ е измежду най-ранните знаци на възраждащата се просвета и обучение в България след Освобождението. Построена по самодейност на проф. Бъчеваров, първият учител по астрономия във Висшето учебно заведение, градежът стартира през 1892 година, когато днешната Борисова градина към момента е пасбище край село Слатина. Старото здание и огромният купол са приключени през 1894 година – цели три десетилетия преди построяването на Ректората.
Първият бдителен апарат на новата обсерватория е зрителната тръба на възрожденеца доктор Петър Берон. Тя е направена в Мюнхен от компанията „ Merz “ и усилва до 500 пъти. Подарена първо на Българското книжовно сдружение, а след това предоставена на Висшето учебно заведение, тази тръба е употребена за образование по астрономия. Днес тя се пази в Националния политехнически музей в София дружно с други ранни уреди от обсерваторията.
През 1897 година е доставен и първият телескоп на непрекъснат пиедестал в България – 15-сантиметров рефрактор с екваториална монтировка Grubb. Той бързо става главен инструмент за образованието и се употребява и до през днешния ден, след реституция през 2004 година
В началото обсерваторията има най-вече просветителна роля. Научни наблюдения са правени рядко, само че измежду тях се открояват тези на Халеевата комета през 1910 година, извършени от проф. Бъчеваров и неговите студенти. Данните са оповестени даже в влиятелните „ Comptes Rendus “ на Френската академия на науките.
През 1928 година учен Никола Бонев поема управлението и прави рационализация на обсерваторията до европейско ниво. Изградени са нови здания, публика за занятия и по-малки куполи. През 1942 година тя е оповестена за публична Служба за тъкмо време на България – функционалност, която извършва до 1986 година
Днес университетската обсерватория остава значим център за образование. Тя разполага с съвременни уреди – оптични и радио телескопи, CCD-камери, спектрографи – и се употребява интензивно от студентите по бакалавърските и магистърските стратегии по астрономия.
Сърцето на комплекса е Големият купол, където повече от век се пази най-старият телескоп с непрекъснат пиедестал, прочут измежду генерации астрономи и студенти като „ Стареца “. При ясно небе точно той ще дава опция на студенти и гости да следят най-ярките обекти от нощното небе, изяснява доцент Евгени Овчаров, началник на обсерваторията, представен от bTV.
Обсерваторията е построена като знак на модерната просвета и просвета в следосвобожденска България и е монумент на културата от локално значение.
На Световния ден на астрономията, 27 септемвр, обновената обсерватория ще отвори порти за гости, с цел да покаже още веднъж пътя към звездите – по този начин, както го прави към този момент повече от 125 години.
Астрономическата обсерватория на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ е измежду най-ранните знаци на възраждащата се просвета и обучение в България след Освобождението. Построена по самодейност на проф. Бъчеваров, първият учител по астрономия във Висшето учебно заведение, градежът стартира през 1892 година, когато днешната Борисова градина към момента е пасбище край село Слатина. Старото здание и огромният купол са приключени през 1894 година – цели три десетилетия преди построяването на Ректората.
Първият бдителен апарат на новата обсерватория е зрителната тръба на възрожденеца доктор Петър Берон. Тя е направена в Мюнхен от компанията „ Merz “ и усилва до 500 пъти. Подарена първо на Българското книжовно сдружение, а след това предоставена на Висшето учебно заведение, тази тръба е употребена за образование по астрономия. Днес тя се пази в Националния политехнически музей в София дружно с други ранни уреди от обсерваторията.
През 1897 година е доставен и първият телескоп на непрекъснат пиедестал в България – 15-сантиметров рефрактор с екваториална монтировка Grubb. Той бързо става главен инструмент за образованието и се употребява и до през днешния ден, след реституция през 2004 година
В началото обсерваторията има най-вече просветителна роля. Научни наблюдения са правени рядко, само че измежду тях се открояват тези на Халеевата комета през 1910 година, извършени от проф. Бъчеваров и неговите студенти. Данните са оповестени даже в влиятелните „ Comptes Rendus “ на Френската академия на науките.
През 1928 година учен Никола Бонев поема управлението и прави рационализация на обсерваторията до европейско ниво. Изградени са нови здания, публика за занятия и по-малки куполи. През 1942 година тя е оповестена за публична Служба за тъкмо време на България – функционалност, която извършва до 1986 година
Днес университетската обсерватория остава значим център за образование. Тя разполага с съвременни уреди – оптични и радио телескопи, CCD-камери, спектрографи – и се употребява интензивно от студентите по бакалавърските и магистърските стратегии по астрономия.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ