В сезона на ухаещите липи, алените череши и първите истински

В сезона на ухаещите липи, алените череши и първите същински сантиментални летни нощи, няма нищо по-хубаво от това да попаднеш в света на Хофман. Макар и „ изплетен “, и по зимному, и с презумпцията за камина, и огън, този свят наподобява още по-удивителен, когато е разказан единствено с езика на тялото...

Езикът на тялото – присъстващ, трептящ, търсещ, отсъстващ, почиващ, искащ, можещ и правещ един сценичен театър в уютно прекарване за душата...С невъзможността съпричастникът-зрител да оцелее без сълзи в този сякаш възмутителен рисунък от характери.

За Леонид Йовчев всичко това – на сцената – наподобява като детска игра. Толкова лек и съвсем хвърковат е замахът, с който артистът се впуска в заданието да „ изплете “ рафинирания антиреален свят на Е. Т. А. Хофман (1776-1822).



Йовчев е като струна, върху която може да се движи единствено лъкът на един същински свободен актьор, какъвто е режисьорката Ани Васева. Нейната „ Атлантида “, разказана в Swimming pool, в подпокривно, съвсем домашно пространство, измежду атмосферата на остаряла София, е късмет да почувстваш непредвидената студ на горещника... И гледайки, да изтръпваш единствено от концепцията за шизофренна непредвидена среща с две същества, от чиито „ разговор “ си създаваш твой свят. И по този начин, сякаш откъснат от действителността, продължаваш да бъдеш в примката на „ Атлантида “.

„ Аз не наподобявам по този начин, не приказвам на себе си, ти не си аз... “. Хофманомания, дестабилизиране на действителното, всичко твърдо се разтваря във въздуха... Има още доста аргументи да се помнят цитати от представлението, от творчеството на Хофман, от зашеметяваща с разноцветност и дълбочина философия на Боян Манчев, и „ театралните “ текстове на Ани Васева.



В „ Атлантида “ Леонид Йовчев си партнира с Катрин Методиева, създател на плетените костюми, дружно с Илга Медарска.

Освен фрагменти от Е.Т.А. Хофман, в представлението са включени текстове на Ани Васева и на философа Боян Манчев. Преводите от немски и британски са на Елвира Борман. Дигиталната част е поверена на Стефан Дончев. Музиката е на Кристоф Печанац (Klimperei), а звуковото оформление – на Ангел Симитчиев. Видеото е на Иван Николов.