В сезона на сватбите все по-често чуваме, че някой заминава

В сезона на сватбите все по-често чуваме, че някой отпътува на меден месец. Днес сватбените пътешествия траят не повече от две седмици, а традицията се е видоизменила толкоз доста, че сами мъчно бихме се досетили за истинския ѝ генезис.

Още през пети век на новобрачните било давано огромно количество от алкохолната напитка, съдържаща мед и наречена медовина. За нея се считало, че има свойствата на афродизиак и трябвало да стигне на младоженците за месец.

През 16. век изразът бил интерпретиран по-философски. Под " меден месец " се разбирал късият първичен миг, в който двамата влюбени изпитват мощна обвързаност и обич един към различен, отдадени на деликатност и наслаждение, само че както месецът (Луната) едвам извършил се, стартира да понижава, по този начин и влюбеността сред младоженците утихва, след първичния екстаз.


Пред 19. век меденият месец придобил по-практични измерения. В този интервал младоженците тръгвали на странствуване, което не им подсигурило уединение, а тъкмо противоположното. Те тръгвали на обиколка из страната, с цел да посетят персонално всички родственици и другари, които не са съумели да участват на сватбеното празненство.