Как се изработват традиционни съдове за ракия и вино?
В сезона на правенето зимнина сме. А тя включва и вино и ракия, които най-добре се съхраняват в бъчви.
Стойчо Паунов е танцьор в ПФА " Мизия ", а в свободното си време ремонтира бъчви. Занаятът наследил от татко си и дядо си.
" От дребен край дядо ми, показваше ми някои работи, по този начин с течение на времето се възпламених. По принцип поминък се краде в случай че си чирак, чиракуваш някъде, не ти демонстрират всичко, в моят случай доста оказа помощ дядо ми, татко ми също, доста неща ми споделиха, даваха ми по-леки неща, сблъсквах се с дървото, с принадлежности ", споделя Стойчо.
Освен чук и така наречен „ бъския ", за ремонтирането на един съд са нужни още доста принадлежности. Повечето неща прави на ръка.
" Един обръч по няколко пъти го набивам, щото го измервам, след това отново го изваждам, секачи, пробои, общо взето това, само че има и принадлежности, които по-рядко ми трябват, само че трябват за този поминък, множеството са ръчни. Тука имам две-три машини и ми улесняват труда, това е абрихт, а там специфична фреза има за дъната да се изрязват, другояче всичко преди време е правено на ръка ", споделя Стойчо.
Една бъчва не може без папур. С него се уплътняват дъските, с цел да не пропущат. Затова, макар, че пораства в блатата, папурът би трябвало да е изсъхнал. Сухи би трябвало да са и дъските, от които се вършат съдовете, само че от всяко дърво дъска за бъчва или буре не става.
Бъчвите се приготвят през лятото, споделя майсторът - преди да станат гроздето и сливите.
Стойчо дефинира бъчварството, като сложен поминък - няма по какъв начин ръцете и облеклата ти да останат чисти - само че пък труда му доставя наслаждение. И му се ще и той да съобщи занаята някому.
" Занаятът е изчезващ, да, никой не му се занимава, дори да желая да науча някой, като види какво боричкане, каква пот и каква нечистотия, на никого не му се хваща. Нямат предпочитание просто младежите, или пък малко алегорично казано, като речеш да научиш някой, почва да пита „ какъв брой ще ми плащаш? ". След мене няма да има кой, тъпо, че базата, която имам ще се разпилее ", споделя Стойчо Паунов.
Затова пък, Стойчо се е зарекъл: пенсионира ли се, като танцьор, ще се посвети напълно на занаята.
Репортер: Герасим Герасимов
Стойчо Паунов е танцьор в ПФА " Мизия ", а в свободното си време ремонтира бъчви. Занаятът наследил от татко си и дядо си.
" От дребен край дядо ми, показваше ми някои работи, по този начин с течение на времето се възпламених. По принцип поминък се краде в случай че си чирак, чиракуваш някъде, не ти демонстрират всичко, в моят случай доста оказа помощ дядо ми, татко ми също, доста неща ми споделиха, даваха ми по-леки неща, сблъсквах се с дървото, с принадлежности ", споделя Стойчо.
Освен чук и така наречен „ бъския ", за ремонтирането на един съд са нужни още доста принадлежности. Повечето неща прави на ръка.
" Един обръч по няколко пъти го набивам, щото го измервам, след това отново го изваждам, секачи, пробои, общо взето това, само че има и принадлежности, които по-рядко ми трябват, само че трябват за този поминък, множеството са ръчни. Тука имам две-три машини и ми улесняват труда, това е абрихт, а там специфична фреза има за дъната да се изрязват, другояче всичко преди време е правено на ръка ", споделя Стойчо.
Една бъчва не може без папур. С него се уплътняват дъските, с цел да не пропущат. Затова, макар, че пораства в блатата, папурът би трябвало да е изсъхнал. Сухи би трябвало да са и дъските, от които се вършат съдовете, само че от всяко дърво дъска за бъчва или буре не става.
Бъчвите се приготвят през лятото, споделя майсторът - преди да станат гроздето и сливите.
Стойчо дефинира бъчварството, като сложен поминък - няма по какъв начин ръцете и облеклата ти да останат чисти - само че пък труда му доставя наслаждение. И му се ще и той да съобщи занаята някому.
" Занаятът е изчезващ, да, никой не му се занимава, дори да желая да науча някой, като види какво боричкане, каква пот и каква нечистотия, на никого не му се хваща. Нямат предпочитание просто младежите, или пък малко алегорично казано, като речеш да научиш някой, почва да пита „ какъв брой ще ми плащаш? ". След мене няма да има кой, тъпо, че базата, която имам ще се разпилее ", споделя Стойчо Паунов.
Затова пък, Стойчо се е зарекъл: пенсионира ли се, като танцьор, ще се посвети напълно на занаята.
Репортер: Герасим Герасимов
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ