В северозападния край на България, близо до границата със Сърбия,

В северозападния завършек на България, покрай границата със Сърбия, се намира Шишенци - село, което на пръв взор не се разграничава от десетките обезлюдени обитаеми места в района. Но зад привидното успокоение се крие известност, която от години притегля любопитни, откриватели и търсачи на необяснимото.

Местните поданици описват за странни събития, които мъчно намират разумно пояснение. Най-често се загатват случаи на хора, които изчезват без диря в покрайнините на селото. Макар публични доказателства да липсват, историите се предават от потомство на потомство и оформят чувството, че регионът „ не е като другите “.

Някои настояват, че през нощта край селото могат да се видят необясними светлини или сенки, които се движат без източник. Други описват за странни звуци - стъпки, шепот или неочаквани шумове в изцяло безлюдни елементи на селото. Общото в тези свидетелства е чувството за наблюдаване, което хората разказват като натрапчиво и мъчно за игнориране.

С времето Шишенци стартира да се загатва и като „ селото на духовете “. Част от изоставените къщи, обрасли с растителност, допълват тази атмосфера и укрепват усещането за място, в което времето е спряло – или най-малко се движи по свои правила.

Независимо дали става дума за митове, подстрекателство или действителни, само че необяснени феномени, едно е несъмнено - Шишенци остава едно от тези български села, за които се приказва безшумно и с известна доза боязън. А от време на време точно такива места съхраняват най-дълбоките и неразгадани истории.