Най-облъчваното кътче на Земята: Историята на Семипалатинск
В североизточната част на Казахстан има езеро, което е същинско удостоверение за рисковото завещание на Студената война. Това езеро, известно като Чаган, се намира в рядко обитаема, скалиста околност покрай град Семей (бивш Семипалатинск). На пръв взор езерото може да наподобява нормално, само че другото му име разкрива същинското му значение: Атомното езеро.
През 1965 година Съветският съюз организира нуклеарен тест, при който е основан кратер с дълбочина 100 метра и широчина 400 метра – точно там, където през днешния ден се намира езерото. Това взривяване е било единствено едно от стотиците, осъществени за интервал от четири десетилетия в големия регион, който служил за главен нуклеарен полигон на Съюз на съветските социалистически републики.
Първото нуклеарно оръжие на Съюз на съветските социалистически републики е взривено на Ядрения полигон в Семипалатинск (известен още като „ Полигона “) на 29 август 1949 година. Бомбата, известна като РДС-1, освен представлявала значимо софтуерно достижение за Съветския съюз, въвеждайки го в нуклеарната ера, само че и сложила началото на нуклеарната конкуренция от Студената война, прекратявайки монопола на Съединени американски щати върху атомната бомба. В идващите 40 години Съюз на съветските социалистически републики организира 456 нуклеарни тествания на полигона в Семипалатинск – 116 от тях били надземни, а 340 – подземни.
През годините на тестванията, препоръките тествали разнообразни типове оръжия – както делящи се устройства, по този начин и солидни термоядрени бомби.
Една от аргументите, заради които Семипалатинск бил толкоз прелъстителен за руските управляващи, била неговата изолация и опцията елементарно да се ограничи достъпът на цивилни. Това обаче не означавало, че регионът бил изцяло ненаселен. В покрайнините на полигона имало няколко села, а единствено на 150 километра оттова се намирал град Семей с население над един милион души. Затова хората в района били изложени на сериозен риск от радиоактивното замърсяване, изключително след надземните тествания – още повече че Съюз на съветските социалистически републики не предупреждавал близките обитаеми места за провеждането на тестванията.
В резултат на това популацията било подложено на влияние на рискови радиоактивни материали както посредством контакт с частици във въздуха, по този начин и посредством консумация на нечиста храна. От края на 80-те години насам редица проучвания проучват резултатите от това излагане върху здравето на хората в региона. Налични са голям брой научни данни, които групово демонстрират, че нуклеарните проби доста нараснали риска от разнообразни хронични болести измежду локалното население, в това число рак, болести на щитовидната жлеза, имунологични разстройства и вродени малформации.
През 1958 година медицински експерти от Диспансер №4 в Семипалатинск, както и учени от Института по биофизика към Академията на медицинските науки на Съюз на съветските социалистически републики, правят оценки на излагането на радиация. Още тогава те оповестяват, че 22 % от следените лица демонстрират признаци, свързани с хронична лъчева болест.
Опасното завещание на радиацията има последствия освен върху физическото здраве. Последни проучвания акцентират и травматичните психически резултати, които изпитват локалните поданици, свързани със стрес и тревога поради вероятните последици от радиацията върху здравето им.
Съветският съюз организира последния си нуклеарен гърмеж на полигона в Семипалатинск през 1989 година, а мястото дефинитивно е закрито след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и оповестяването на независимостта на Казахстан. Оттогава насам полигона се е трансформирал във значим знак на заплахите, свързани с нуклеарните технологии, и на тяхното влияние върху здравето и околната среда.
Изследванията върху хората, живеещи в региона, не престават и през днешния ден, изключително по отношение на опитите на учените да схванат освен дълготрайните резултати на радиацията върху обособените човеци, само че и нейното допустимо влияние върху бъдещите генерации.
Превод: GlasNews.bg
През 1965 година Съветският съюз организира нуклеарен тест, при който е основан кратер с дълбочина 100 метра и широчина 400 метра – точно там, където през днешния ден се намира езерото. Това взривяване е било единствено едно от стотиците, осъществени за интервал от четири десетилетия в големия регион, който служил за главен нуклеарен полигон на Съюз на съветските социалистически републики.
Първото нуклеарно оръжие на Съюз на съветските социалистически републики е взривено на Ядрения полигон в Семипалатинск (известен още като „ Полигона “) на 29 август 1949 година. Бомбата, известна като РДС-1, освен представлявала значимо софтуерно достижение за Съветския съюз, въвеждайки го в нуклеарната ера, само че и сложила началото на нуклеарната конкуренция от Студената война, прекратявайки монопола на Съединени американски щати върху атомната бомба. В идващите 40 години Съюз на съветските социалистически републики организира 456 нуклеарни тествания на полигона в Семипалатинск – 116 от тях били надземни, а 340 – подземни.
През годините на тестванията, препоръките тествали разнообразни типове оръжия – както делящи се устройства, по този начин и солидни термоядрени бомби.
Една от аргументите, заради които Семипалатинск бил толкоз прелъстителен за руските управляващи, била неговата изолация и опцията елементарно да се ограничи достъпът на цивилни. Това обаче не означавало, че регионът бил изцяло ненаселен. В покрайнините на полигона имало няколко села, а единствено на 150 километра оттова се намирал град Семей с население над един милион души. Затова хората в района били изложени на сериозен риск от радиоактивното замърсяване, изключително след надземните тествания – още повече че Съюз на съветските социалистически републики не предупреждавал близките обитаеми места за провеждането на тестванията.
В резултат на това популацията било подложено на влияние на рискови радиоактивни материали както посредством контакт с частици във въздуха, по този начин и посредством консумация на нечиста храна. От края на 80-те години насам редица проучвания проучват резултатите от това излагане върху здравето на хората в региона. Налични са голям брой научни данни, които групово демонстрират, че нуклеарните проби доста нараснали риска от разнообразни хронични болести измежду локалното население, в това число рак, болести на щитовидната жлеза, имунологични разстройства и вродени малформации.
През 1958 година медицински експерти от Диспансер №4 в Семипалатинск, както и учени от Института по биофизика към Академията на медицинските науки на Съюз на съветските социалистически републики, правят оценки на излагането на радиация. Още тогава те оповестяват, че 22 % от следените лица демонстрират признаци, свързани с хронична лъчева болест.
Опасното завещание на радиацията има последствия освен върху физическото здраве. Последни проучвания акцентират и травматичните психически резултати, които изпитват локалните поданици, свързани със стрес и тревога поради вероятните последици от радиацията върху здравето им.
Съветският съюз организира последния си нуклеарен гърмеж на полигона в Семипалатинск през 1989 година, а мястото дефинитивно е закрито след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и оповестяването на независимостта на Казахстан. Оттогава насам полигона се е трансформирал във значим знак на заплахите, свързани с нуклеарните технологии, и на тяхното влияние върху здравето и околната среда.
Изследванията върху хората, живеещи в региона, не престават и през днешния ден, изключително по отношение на опитите на учените да схванат освен дълготрайните резултати на радиацията върху обособените човеци, само че и нейното допустимо влияние върху бъдещите генерации.
Превод: GlasNews.bg
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ