Битката при Козлуджа: Как легендарният Суворов разбива по-многобройните турски войски
В североизточната част на България се намира дребният град Суворово, по-известен за феновете на историята под името Козлуджа.
Тук на 20 юни 1774 година избухва борба, която взема решение ориста на шестгодишната война сред Османската империя и Русия: корпусът на военачалник Александър Суворов разрушава турската войска на реѝс ефенди Хаджи-Абдул-Резак. След разгрома турският султан е заставен да постави завършек на войната и за „ безконечни времена “ да признае независимостта на Крим.
се случва по време на нахлуване на дунавската войска на фелдмаршал Румянцев в Шумла. На 20 юли 1774 година частите на генерал-фелдмаршал Михаил Каменски влизат в село Юшенли. Тук към тях се причислява 14-хилядният корпус на Суворов, минал 20 км през последната нощ. Пътят минава през региона Делиорман, където в село Козлуджа се намират турските въоръжени сили с общо 40 хиляди души.
Благодарение на релацията на историците се основава хроника на сраженията. Военните дейности стартират по обяд. Казашка група, командвана от двамата майори Фьодор Козлянов и Василий Арцибашев, се сблъсква с турска конница на изхода на гората. Генерал-фелдмаршал Каменски разказва по какъв начин със Суворов са очевидци по какъв начин врагът бяга пред казаците, „ цялата ни конница се втурна в неконтролируемо и свирепо гонене “, а по-късно е атакувана от по-многобройните сили на турците в тясно дефиле.
Отстъплението на съветската кавалерия заплашва да се трансформира в злополука. Суворов взема решение незабавно с марш да хвърли гренадири и егери в борбата. Освен това, както написа Александър Василиевич в записките си: „ Нашите хора бяха ходили цяла нощ и нямаха време да ядат, а конете им не бяха напоени “. Въпреки това бойците не се предават и отблъскват три набези на турската конница и албанската пехота.
След това съветските войски стартират контраофанзива и пробиват през гората до турския лагер в Козлуджа. Тук самата природа идва на помощ на изтощените войски на Суворов. „ Ходихме 14 км в гората и откакто излязохме от нея, падна тежък дъжд, който ободри нашите войски и попречи на врага “, написа Суворов.
Турските батареи, формирани от най-новите оръжия на френското произвеждане, се пробват да спрат съветската атака с огън, само че са победени от кавалерията и пехотата. Паниката опустошава еничарите, а след тях цялата турска войска. Главнокомандващият Хаджи-Абдул-Резак, издигайки Корана над главата си, се пробва да спре бойците, които бягат, само че те не се подчиняват и даже стрелят по него, с цел да вземат коня му.
Суворовските герои изминават над 16 км в багра, завземат турския лагер, пленявайки 107 флагове и 29 оръдия. В същото време руснаците губят 57 души, които са убити, има и 134 ранени, а турците губят 500 души и 100 пандизчии от 40-хиляден корпус. Армията на Османската империя е разпръсната и турският султан е заставен да подписа Кючуккайнарджийския кротичък контракт месец по-късно.
В памет на славната победа през 1934 година българското населено място е преименувано на Суворово. В града е основан музей и са издигнати два паметника – на тези, които падат във войната за Освобождението на България и на починалите съветски бойци под командването на военачалник Суворов.
източник: RUSSIA BEYOND БЪЛГАРИЯ
Тук на 20 юни 1774 година избухва борба, която взема решение ориста на шестгодишната война сред Османската империя и Русия: корпусът на военачалник Александър Суворов разрушава турската войска на реѝс ефенди Хаджи-Абдул-Резак. След разгрома турският султан е заставен да постави завършек на войната и за „ безконечни времена “ да признае независимостта на Крим.
се случва по време на нахлуване на дунавската войска на фелдмаршал Румянцев в Шумла. На 20 юли 1774 година частите на генерал-фелдмаршал Михаил Каменски влизат в село Юшенли. Тук към тях се причислява 14-хилядният корпус на Суворов, минал 20 км през последната нощ. Пътят минава през региона Делиорман, където в село Козлуджа се намират турските въоръжени сили с общо 40 хиляди души.
Благодарение на релацията на историците се основава хроника на сраженията. Военните дейности стартират по обяд. Казашка група, командвана от двамата майори Фьодор Козлянов и Василий Арцибашев, се сблъсква с турска конница на изхода на гората. Генерал-фелдмаршал Каменски разказва по какъв начин със Суворов са очевидци по какъв начин врагът бяга пред казаците, „ цялата ни конница се втурна в неконтролируемо и свирепо гонене “, а по-късно е атакувана от по-многобройните сили на турците в тясно дефиле.
Отстъплението на съветската кавалерия заплашва да се трансформира в злополука. Суворов взема решение незабавно с марш да хвърли гренадири и егери в борбата. Освен това, както написа Александър Василиевич в записките си: „ Нашите хора бяха ходили цяла нощ и нямаха време да ядат, а конете им не бяха напоени “. Въпреки това бойците не се предават и отблъскват три набези на турската конница и албанската пехота.
След това съветските войски стартират контраофанзива и пробиват през гората до турския лагер в Козлуджа. Тук самата природа идва на помощ на изтощените войски на Суворов. „ Ходихме 14 км в гората и откакто излязохме от нея, падна тежък дъжд, който ободри нашите войски и попречи на врага “, написа Суворов.
Турските батареи, формирани от най-новите оръжия на френското произвеждане, се пробват да спрат съветската атака с огън, само че са победени от кавалерията и пехотата. Паниката опустошава еничарите, а след тях цялата турска войска. Главнокомандващият Хаджи-Абдул-Резак, издигайки Корана над главата си, се пробва да спре бойците, които бягат, само че те не се подчиняват и даже стрелят по него, с цел да вземат коня му.
Суворовските герои изминават над 16 км в багра, завземат турския лагер, пленявайки 107 флагове и 29 оръдия. В същото време руснаците губят 57 души, които са убити, има и 134 ранени, а турците губят 500 души и 100 пандизчии от 40-хиляден корпус. Армията на Османската империя е разпръсната и турският султан е заставен да подписа Кючуккайнарджийския кротичък контракт месец по-късно.
В памет на славната победа през 1934 година българското населено място е преименувано на Суворово. В града е основан музей и са издигнати два паметника – на тези, които падат във войната за Освобождението на България и на починалите съветски бойци под командването на военачалник Суворов.
източник: RUSSIA BEYOND БЪЛГАРИЯ
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ