“Вратите се затварят”. НАТО посреща новата година в състояние на дълбок разкол
В Северноатлантическия блок, чиято интензивност на съветските граници частично предизвика украинската рецесия, нарастват вътрешните несъгласия. За това какво чака НАТО през 2023 година - в материала..
Неуспешн о скандинавск о уголемение
През 2021 година шведите и финландците не се стремяха към военния съюз. Местните бяха много удовлетворени, че техните страни де факто са в НАТО – на равнище продан на информация, взаимни военни учения.
Според финландския президент Саули Ниинистьо съветската СВО в Украйна е трансформирала обстановката. Сега повече от 70 % от финландците (както и шведите) са недвусмислено за присъединение към блока.
НАТО ги чака от дълго време. Както Швеция, по този начин и Финландия имат мощни стопански системи, няма да станат " субсидирани " и границите на Алианса ще се разместят.
Когато напролет стана известно, че Стокхолм и Хелзинки ще аплайват по едно и също време за участие, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг даде обещание: „ Ще го приемем с отворени прегръдки “.
Но процесът беше занимателен от Турция. За разширение на блока е нужен консенсус на всички 30 участници, а Анкара сложи свои условия пред Стокхолм и Хелзинки.
Терористи и самолети за Ердоган
Турция изисква от Швеция и Финландия да спрат да поддържат кюрдски организации, които счита за терористични. Между другото, доста страни от Европейски Съюз на национално равнище са солидарни с това. В същото време в Швеция кюрдите са много авторитетни и даже показани в държавното управление.
Според изискванията на тристранния меморандум шведите и финландците се ангажираха да експулсират кюрдските фигури. В листата на Анкара има над 70 души. До момента са депортирани по-малко от 10.
Турция употребява казуса с разширението на НАТО в границите на двустранните връзки със Съединени американски щати.
За Вашингтон Анкара не е елементарен съдружник. Притежавайки втората най-мощна войска в Алианса и контролирайки черноморските проливи, Турция интензивно оказва напън върху своите сътрудници.
По-специално да се върне към програмата за създаване и произвеждане на петото потомство изтребители Ф-35, от която Анкара беше изключена след закупуването на съветските системи за Противовъздушна отбрана С-400.
Засега по този въпрос няма прогрес, само че американците направиха самобитен жест на благосклонност - размразиха блокираните по-рано доставки на изтребители Ф-16 в бюджета за защита. Вероятно, в случай че се стигне до Ф-35, Анкара ще даде зелена светлина на скандинавците.
Гаранции за сигурност
Държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен, говорейки пред кореспонденти в средата на декември, увери, че Съединените щати „ скоро ще могат да нарекат Швеция и Финландия съдружници в НАТО “.
Ръководителят на американската дипломация се опита да отдели настояванията на Анкара от казуса за разширението на Алианса. " Това не е двустранен въпрос сред Съединени американски щати и Турция. И няма да се трансформира в подобен ", акцентира той, добавяйки, че Финландия и Швеция са провели работлив разговор с Ердоган.
Междувременно Съединени американски щати се пробваха да " разведрят упованията ". През май шведският външен министър Ан Линде, след среща с Блинкен, сподели, че Вашингтон е дал гаранции за сигурност на Стокхолм. Не е ясно какви тъкмо. Много е евентуално това да са просто огромни думи.
Преди пълноправното влизане в блока основният пети член от Устава на НАТО - за взаимната защита - няма да се ползва за Швеция и Финландия. А Съединени американски щати не бързат да се намесват непосредствено в споровете на „ подопечните “. И това безапелационно се потвърждава от образеца на Украйна.
Политика на невмешателство
Киевският режим упорства, че Украйна е пред приемане в НАТО. Американците, както знаете, горещо ги поддържат и те са главните в Алианса (в последна сметка даже всички съществени документи се пазят във Вашингтон). Но по този въпрос измежду съдружниците няма единение. И по този начин, Турция, за която връзките с Русия са значими, Унгария, която има редица искания към Киев в Закарпатието, показват подозрения.
Съединени американски щати интензивно прокарват политиката на „ отворени порти “. Но в тази ситуация пречат вътрешнополитически съображения. Въпреки огромните доставки на оръжие, Белият дом неведнъж е заявявал, че американски бойци няма да се бият публично на украинска земя.
Придържайки се към този принцип, Байдън взема решение няколко казуса. Първият е външен, имиджов. Той освен показва подготвеност да помогне на Украйна, само че и загатва за компромис с Русия. Втората цел е вътрешният електорат. Американците, които не са се възстановили от последствията от пандемията, страдат от ускорената инфлация, даже и да симпатизират на украинците, не желаят да се бият в далечна страна.
И това е доста разстройващо за Владимир Зеленски. " Нямаше съгласувана позиция за приемане на Украйна в НАТО. Не виждам съгласувана позиция по отношение на това, че Украйна ще бъде взета в НАТО ", възмути се той още през март. А по-късно, съгласно източници, Байдън даже му е повишил звук, тъй като се оплаквал прекалено много.
През юли 2023 година НАТО ще би трябвало да избере нов общоприет секретар. Кандидат за поста, който мнозина смятат за фиктивен, би трябвало да бъде координиран от всички членове на Алианса - сегашни и евентуални. И блокът стигна до промяната на управлението със съществени несъгласия, дискредитиращи даже личната му „ политика на отворени порти “.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Неуспешн о скандинавск о уголемение
През 2021 година шведите и финландците не се стремяха към военния съюз. Местните бяха много удовлетворени, че техните страни де факто са в НАТО – на равнище продан на информация, взаимни военни учения.
Според финландския президент Саули Ниинистьо съветската СВО в Украйна е трансформирала обстановката. Сега повече от 70 % от финландците (както и шведите) са недвусмислено за присъединение към блока.
НАТО ги чака от дълго време. Както Швеция, по този начин и Финландия имат мощни стопански системи, няма да станат " субсидирани " и границите на Алианса ще се разместят.
Когато напролет стана известно, че Стокхолм и Хелзинки ще аплайват по едно и също време за участие, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг даде обещание: „ Ще го приемем с отворени прегръдки “.
Но процесът беше занимателен от Турция. За разширение на блока е нужен консенсус на всички 30 участници, а Анкара сложи свои условия пред Стокхолм и Хелзинки.
Терористи и самолети за Ердоган
Турция изисква от Швеция и Финландия да спрат да поддържат кюрдски организации, които счита за терористични. Между другото, доста страни от Европейски Съюз на национално равнище са солидарни с това. В същото време в Швеция кюрдите са много авторитетни и даже показани в държавното управление.
Според изискванията на тристранния меморандум шведите и финландците се ангажираха да експулсират кюрдските фигури. В листата на Анкара има над 70 души. До момента са депортирани по-малко от 10.
Турция употребява казуса с разширението на НАТО в границите на двустранните връзки със Съединени американски щати.
За Вашингтон Анкара не е елементарен съдружник. Притежавайки втората най-мощна войска в Алианса и контролирайки черноморските проливи, Турция интензивно оказва напън върху своите сътрудници.
По-специално да се върне към програмата за създаване и произвеждане на петото потомство изтребители Ф-35, от която Анкара беше изключена след закупуването на съветските системи за Противовъздушна отбрана С-400.
Засега по този въпрос няма прогрес, само че американците направиха самобитен жест на благосклонност - размразиха блокираните по-рано доставки на изтребители Ф-16 в бюджета за защита. Вероятно, в случай че се стигне до Ф-35, Анкара ще даде зелена светлина на скандинавците.
Гаранции за сигурност
Държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен, говорейки пред кореспонденти в средата на декември, увери, че Съединените щати „ скоро ще могат да нарекат Швеция и Финландия съдружници в НАТО “.
Ръководителят на американската дипломация се опита да отдели настояванията на Анкара от казуса за разширението на Алианса. " Това не е двустранен въпрос сред Съединени американски щати и Турция. И няма да се трансформира в подобен ", акцентира той, добавяйки, че Финландия и Швеция са провели работлив разговор с Ердоган.
Междувременно Съединени американски щати се пробваха да " разведрят упованията ". През май шведският външен министър Ан Линде, след среща с Блинкен, сподели, че Вашингтон е дал гаранции за сигурност на Стокхолм. Не е ясно какви тъкмо. Много е евентуално това да са просто огромни думи.
Преди пълноправното влизане в блока основният пети член от Устава на НАТО - за взаимната защита - няма да се ползва за Швеция и Финландия. А Съединени американски щати не бързат да се намесват непосредствено в споровете на „ подопечните “. И това безапелационно се потвърждава от образеца на Украйна.
Политика на невмешателство
Киевският режим упорства, че Украйна е пред приемане в НАТО. Американците, както знаете, горещо ги поддържат и те са главните в Алианса (в последна сметка даже всички съществени документи се пазят във Вашингтон). Но по този въпрос измежду съдружниците няма единение. И по този начин, Турция, за която връзките с Русия са значими, Унгария, която има редица искания към Киев в Закарпатието, показват подозрения.
Съединени американски щати интензивно прокарват политиката на „ отворени порти “. Но в тази ситуация пречат вътрешнополитически съображения. Въпреки огромните доставки на оръжие, Белият дом неведнъж е заявявал, че американски бойци няма да се бият публично на украинска земя.
Придържайки се към този принцип, Байдън взема решение няколко казуса. Първият е външен, имиджов. Той освен показва подготвеност да помогне на Украйна, само че и загатва за компромис с Русия. Втората цел е вътрешният електорат. Американците, които не са се възстановили от последствията от пандемията, страдат от ускорената инфлация, даже и да симпатизират на украинците, не желаят да се бият в далечна страна.
И това е доста разстройващо за Владимир Зеленски. " Нямаше съгласувана позиция за приемане на Украйна в НАТО. Не виждам съгласувана позиция по отношение на това, че Украйна ще бъде взета в НАТО ", възмути се той още през март. А по-късно, съгласно източници, Байдън даже му е повишил звук, тъй като се оплаквал прекалено много.
През юли 2023 година НАТО ще би трябвало да избере нов общоприет секретар. Кандидат за поста, който мнозина смятат за фиктивен, би трябвало да бъде координиран от всички членове на Алианса - сегашни и евентуални. И блокът стигна до промяната на управлението със съществени несъгласия, дискредитиращи даже личната му „ политика на отворени порти “.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ